Ретроспекция

На 7 ноември правителството на Бойко Борисов положи клетва в парламента. Днес е прословутият стотен ден от тогава. Всъщност 100-те дни са нещо като гратисен период за управлението. Време, в което новото правителство трябва да влезе реално във властта. И по-скоро е време за равносметка, отколкото за генерални оценки.

На фона на това е малко комично, как депутатите от опозицията вчера се вживяха като даскали и почнаха да пишат бележки на управляващите. 3-ки, 4-ки... някой даже преждевременно ги изпратиха на поправителен. Безспорно моментът е удачен да си кажеш опозиционните опорни точки. И това далеч не е прецедент.

В началото на ноември 2009 г. бе стотният ден от управлението на първото правителство на Борисов. Тогава премиерът бе по-скоро доволен от своите 100 дни. Обществото му постави оценка - точно 4.13. Управляващите твърдяха, че започват реформи, хората им даваха стабилна подкрепа, но малко в повече идваше "разнищването" на тройната коалиция. Опозиционерът Сергей Станишев, разбира се, бе в негативна крайност: "Първите 100 дни на правителството бяха говорене на лъжи масово, всеки ден."

Още по-любопитно е как левите социолози оцениха 100-те дни на Орешарски на 5 септември 2013 г. Тогава Кънчо Стойчев спокойно обясняваше, че всъщност: "Не е коректно тези 100 дни на точно това правителство да ги тълкуваме така, както тълкуваме обичайните 100 дни на всяко друго правителство". Там беше различно, защото оценките пак имаха цифрово изражение, но в хиляди протестиращи. Дори социологията от тогава казва ясно: "Правителството успя да увеличи почти двойно (от 28% на 47%) критичните оценки за своята работа".

Въпреки даскалските бележки на Атака, БСП и ДПС, можем да извадим поне три прилики в първите 100 дни на двата кабинета Борисов. "Размразяването" на европейските фондове, повишаване на доверието от Брюксел и раздвижване на инфраструктурните проекти. Основната разлика - сега много по-малко говорят за "предните". От своя страна, като опозиция, левицата залага на пълно отрицание. Разбира се, това няма как да бъде прието като обективна и градивна критика, а по-скоро като задължително заяждане.

Заядливи даскали има във всяко училище. Но рядко, те са най-полезни.