Лицето на студентите - цу дрън!

Стоичков може да донесе промяна във футбола, не в Закона за висшето образование

През последните няколко дни се чувствам щастлив. Щастлив, че не съм студент.

Студентите винаги са се отличавали със собствена позиция, винаги са били смятани за водещо ядро в обществото или поне им е отивал етикета "Бъдещето на България". За разлика от т.нар. интелигенция, която почти през цялото време на прехода мишкуваше, вместо да бъде в челните позиции на промените. Няма я и сега.

Студентите бяха и едни от малкото в началото на протестите, които имаха ясни искания. Но с един ход си вкараха ефектен автогол. Кинжален, и то с левачката. С избора на Христо Стоичков за лице.

Камата се кълне, че не е обвързан партийно и се осланя на името си в Европа. За съжаление и той започна да натяква, че първото нещо, за което се сещат чужденците и българите зад граница било неговата особа. Никой не отрича постиженията му на футболния терен и всички очакват той да бъде двигателната сила за промени в Българския футболен съюз. Защото има футболен авторитет, част от феновете го припознават като бъдещ независим президент.

Но вместо да се съсредоточи в битката с управляващите на най-популярната игра, които той определи като "мърши", той се впусна да оглавява студентите.

Няма да се спираме на факта, че в зала Арена Армеец на провъзгласяването му за главатар на студентските протести голяма част от хората нито знаеха за какво са там, нито бяха студенти. Просто бяха дошли на екскурзия до столицата, да видят прочутата и неповторима спортна зала и ако остане време да се поразходят до някой мол.

Изборът за студентско лице на Ицо е автогол и за него. Човекът, който в биографичния си филм с гордост показва тройките си от училище, човекът, чийто речник е подходящ единствено и само за футболните среди. Известен най-вече с "айнц, цу цвай, цу дрън". Единственото академично в него е титлата му Доктор хонорис кауза, но тя е заради успехите му в спорта и нищо повече. Тази титла му отива толкова, колкото и новата му роля за лице на студентските протести.

И докато на Стоичков му вярват за футболен преврат, в политиката той е нещо като Александър Томов. Подкрепяше различни формации през годините, или по-точно - те използваха името му, а допреди няколко месеца ни обясняваше колко добър предводител е Бойко Борисов. И изведнъж - хоп, става лице на хора, които възстанаха именно от управлението през последните три години.

Не е трудно да се прогнозира, че това ще е поредното фиаско на Стоичков на политическата арена. Защото той волно или неволно ще бъде знаме и водач на движението "Орлов мост", което ще събира подписи за явяване на предсрочните избори.  

И ще трябва да обяснява новото движение придатък ли е на ГЕРБ, още ли е приятел с Емил Димитров, подкрепя ли Бойко Борисов. Все неща, за които трябва да дадеш смислен отговор различен от "мърши", без да споменаваш майки и без да се правиш на велик пред някоя репортерка.

Интересно ще бъде и какво е мястото на Христо Стоичков за постигане на целите на новото движение. Нали никой не очаква от него да кове закон и стратегия за висшето образование? Как той ще участва в младежкото и гражданско участие и контрол в изпълнителната власт на страната? С "тюфлеци" тази работа не става. Но да си му мислят студентите, които припознаха за водач човек с подобен речник и "студентски" потенциал.

А можеше Ицо да бъде знамето на промяната във футбола. Там, където противниците не могат да му кажат копче. Независимо, че иска да го погребат в Каталуния. Спортът е неговото призвание, там има уважението както у нас, така и в Европа. А и на Боби Михайлов явно му харесват епитетите Стоичкови.