Меглена Кунева, вицепремиер  по координация на европейските политики и институционалните въпроси в интервю за предаването „Това е България” на Радио"Фокус”

Г-жо вицепремиер, новината от вашето посещение в Румъния е, че двете съседни държави започват диалог по общи проекти за плана „Юнкер“. Договорили сте се за това с премиера на нашата северна съседка Виктор Понта. Бихте ли ни дали повече подробности?

Да, в четвъртък имах много ползотворни разговори с петима от техни премиери, но нека най-напред да кажем, че разговорът с Виктор Понта, с министър-председателя на Румъния, беше особено ползотворен. Видях се също с министъра на икономиката, търговията и туризма, с министъра на външните работи, с министъра по европейските въпроси, с министъра, отговарящ за европейските фондове и за регионалното развитие и публичната администрация. Говорихме по широк кръг проблеми, обсъждахме европейски политики и говорихме за това, как Европа може да спечели още повече от единния глас на Румъния и България. Защото когато тези две страни говорят с един глас, тогава ползата от тяхното сътрудничество може да бъде измерена през инфраструктурни проекти, през успеха на плана „Юнкер“, т.е. чрез проекти, които могат много бързо да бъдат финансирани, надяваме се, въпреки че планът все още не е факт в нито една страна. И, разбира се, коментирахме и теми, свързани със сигурността, с борбата срещу корупцията и на общите ни мерки в тази област, както и в областта на правосъдието. По тях ще говорим повече на срещите в петък, а за резултатите от разговорите в четвъртък мога да ви кажа, че румънското правителство е готово в най-бързи срокове след съгласуване с българското правителство да направи обща среща така, както е правило и в миналото – обща среща правителство с правителство от двете страни, за да определим какви са съвместните ни проекти. Румънският интерес е също в областта на инфраструктурата, на пътищата и на енергетиката. Говорихме за няколко конкретни проекта. Ще уведомя и моите колеги, ще съгласуваме усилията си и ще направим това, което правят Франция и Германия – те излизат с един общ списък и на такава съвместна инициатива се гледа много добре, защото това е не само за национална, но и за голяма европейска полза, когато страните съчетаят усилията си.

Междуправителственото заседание кога може да се осъществи?

Румънците са готови буквално в рамките на месец. Остава да се види кога ще може българската страна. Проектите, за които говорихме, са много интересни. Разбира се, тук е интерконектора и всякакви връзки, които можем да осъществим помежду си, включително и като хидросъоръжения, както и двата моста, които отдавна трябваше да са факт за двете страни. Проекти, за които имаме готовност от българска страна да обсъдим и да подкрепим, за да можем да получим бързо финансиране и да започне строителството.

А в енергетиката, освен интерконектора?

Газовата връзка е един много важен и за двете страни обект, който ще има и енергиен ефект, но ще има и такъв за предпазване от наводняване по течението на река Дунав. Това са двата обекта, които със сигурност бяха споменати. 

Коментиран ли бе и въпросът за създаването на общ инвестиционен механизъм по тези проекти? 

Да, ето това е, това е един много конкретен ефект от разговора, защото ние трябва да имаме и национално съфинансиране. С Румъния имаме готовност, ако Румъния предложи, да се създаде такъв общ фонд, включително и с участие на частни инвеститори. Това е изискване по финансовия механизъм, по който ще се осъществяват тези бързи инвестиционни проекти от плана „Юнкер“ и аз смятам, че това е наистина много интересна, много важна стъпка, която не е правена от другите европейски страни – такъв съвместен общ инвестиционен фонд. Смятам, че това ще бъде много силен знак за конкретно предметно сътрудничество буквално между двете страни. Нека не забравяме, че Румъния е нашият трети по обем търговски партньор. След Германия и Италия – Румъния е на трето място като търговски партньор на България, т.е. очевидно бизнесът между двете страни има нужда от такъв сигнал особено, когато става дума и за Северозападна България – най-близката до Румъния част от страната, която има особена нужда от концентрирани усилия, за да стъпи на краката си.

В случай, че имаме съвместни проекти, общ инвестиционен механизъм, можем ли да говорим и за обща вноска в Европейския структурен инвестиционен фонд, който ще бъде създаден по плана „Юнкер“?

При всички случаи би било от много голяма полза. Не е съвсем ясно как ще се структурира, все още. Това ще стане ясно до средата на годината, какъв точно ще бъде регламента за кандидатстване за проекти по плана „Юнкер“, но и двете страни изказахме абсолютна готовност, че няма да допуснем планът „Юнкер“ да изземе парите от структурните фондове, т.е. от Кохезионния фонд, защото тези пари са въпрос на вече установена политика в Европейския съюз – пари, които са предназначени за България, Румъния и други страни, които все още настигат и ние не бихме искали да се вземат пари от този фонд и да се сложат в далеч по-сложния и по-неясния все още фонд, свързан с плана „Юнкер“. Той е много хубава инициатива, но като допълнение, а не като заместващ кохезионната политка.

Изключително е важно това, което казвате, защото съществува риск Дунавската стратегия да бъде изместена от плана „Юнкер“ от една страна, от друга страна не е ясно още дали в проектите по този план ще влезе като сектор и енергетиката.

От страна на Румъния и България идеята да влезе и енергетиката е абсолютно сигурна, непоколебима. Проблемът е в това, че тъй като няма свободни пари, ако започнат да се преразпределят всичките пари, които са в Кохезионния фонд – това не е в наш интерес. Това означава следното: планът „Юнкер“ е свързан с много по-сложен финансов механизъм и ние трябва да направим така, че да следва логиката, която да подкрепя по-малко развитите страни, а не парите да се преразпределят и да отидат към по-богатите страни. 

Ще успеете ли да отвоювате този принцип и може би координацията за това е в сърцевината на вашето посещение сега в Румъния?

Да, говорихме с моите колеги. Централноевропейски държави имат своята Вишеградската група, така ние трябва да направим нашата група с Румъния. Да, това са две страни, но две важни страни със специфични нужди. Ние бихме могли да направиме формат „4+2“, т.е. Вишеградската група плюс България и Румъния.
Смятам, че този нюанс ще бъде много добре разбран от нашите партньори. Това всъщност е една съществена част от Европа и то Европа, която има нужда от помощ, от подпомагане, за да може да настигне останалите страни. Не може да се променя сега, в хода на следващите години, да се променя една толкова важна и утвърдена посока – посоката на настигането. Ние затова сме заедно в Европейския съюз, освен че споделяме общи ценности, но и за да може да има един, едно средно равнище, което е съпоставимо във всички държави – и на доходи, и на развитие. България и Румъния имат години все още път, докато го стигнат.

Госпожо вицепремиер, не мога да не ви задам и въпроси по темата, която вие пряко наблюдавате и за която ратувате: членството на България в Шенген. Коментирахте ли с румънския премиер Виктор Понта за възможността България и Румъния да бъдат разделени при постигането на това членство?

Искам да ви кажа с голяма степен на категоричност, че Румъния е много надежден приятел на България. В нито един момент от разговорите не прозвуча желанието за разделяне на двете страни. Напротив – всички отговорни румънски политици повтаряха едно и също – ние вървим заедно, ние много добре знаем, че успехът на България и Румъния е зависим от общия успех на двете страни. Няма индивидуален успех особено, когато става въпрос между съседи. Колкото до убедеността им, че Румъния, така както и България, са готови да влязат в Шенгенското пространство, това е факт. Така е и двете страни са готови, направили са всички необходими стъпки. Румънското общество, също както и българското е убедено в това. В момента обаче има особена ситуация – след случилото се в Париж всички европейски държави трябва да имат достатъчна сила, за да кажат не на популизма, да кажат не на затварянето на страните в техните тесни национални граници, а, напротив, да отговорят с повече сътрудничество и с приобщаването на страни, част от външната граница, както България и Румъния към шенгенското пространство. Искам само да кажа, че България и Румъния се присъединиха към НАТО след 11 септември и се присъединиха затова, защото беше взето абсолютно правилното решение, че заедно и обединени сме по-силни. Дали това ще бъде решението на общественото мнение преди всичко в Европа, предстои да видим, но трябва да има отговорни политици, които могат да обяснят всяка една стъпка и да водят в тази посока – в посока на обединението. Това е голямо изпитание, но аз съм сигурна, че ако политиците го преминат, това ще бъде една Европа много по-готова за изпитанията, които съвременният свят ни готви. 

Готови ли са румънските власти, румънското правителство да обединят усилията с България, за да постигнат тази цел?

Да, ние го правим. Между нас с Румъния няма никакви проблеми в общността ни за постигане на тази цел. Въпросът е, как ще реагира останалата част от Европа – дали на заплахата ще отговори с повече единство или със затваряне. Моментът наистина е решителен и определящ буквално за следващите десетилетия на Европа. Трябва много сила, много решителност и още по-силно обединение. И България, и Румъния са готови да направят тази крачка.

Източник: Радио "Фокус"