Властта козината си мени, нрава - никога

Не знам защо вчера ГЕРБ и Борисов повярваха в искрените намерения на турскочервената коалиция. Припомняме, че при президента Плевнелиев бе постигнат консенсус за плавен преход към политическа стабилизация.

Плавният преход към демокрация го знаем още от 1990-та. Това бе инструментът, чрез който комунистите си гарантираха замитане на далаверите под килима и репродукция на старата ченгесарска и комунистическа номенклатура в нов бизнес елит – който ще диктува модата в икономиката и политиката за следващите десетилетия. Уж плавно, уж демократични, чрез реформи, консенсус, толерантност и куп още празни и ненужни фрази, особено ще касае до описание на червените поразии от 1944-та насам.

Неслучайно казвам 1944-та. Комунистите са едни и същи – пребоядисват се, лустросват се, учат в Англия, а не в Москва, но уродливото и озъбено лица е все това. Образът в огледалото е непреходен, без значение дали пред него стоят Живков, Младенов, Луканов, Лилов или Станишев.

Не разбирам как лидерът на опозицията се върза на червените лъжи. Очевидно е, че цялата мимикрия в последните дни има за цел да запази недокоснати обръчите от фирми около „Позитано“ 20 и слугите им, назначени за да ги обслужват в държавната администрация. Редом с това в последните си заседания кабинетът „Олигарски“ ще даде някоя концесийка тук-таме, ще сключи 5-6 дългосрочни договора, ще назначи на сладки службици няколко десетки верни на Партията другари.

Ясно им е, че отиват задълго в опозиция та и не искат да повтарят грешката си от 2009-та когато шамарът им дойде като гръм от ясно небе и се чудиха накъде да хванат. След идването на новото правителство Борисов направи грешката да ги пощади и те го катурнаха от власт преди година.

Дано лидерът на ГЕРБ е научил добре горчивия си урок, защото вълкът козината си мени, нрава – никога.