По всичко изглежда, че този тулуп Орешарски ще си тръгне. КТБ бе изненадващ пирон в ковчега на фискалния баланс, Здравната каса се гъне от недостиг, в земеделието е спряно всичко, свързано с европейските фондове, а парламентът така и няма да актуализира бюджета. Протестите все пак изиграха своята роля, най-малко, че осветиха порочните практики в управлението, наглостта на управниците/цяла година сградата на Народното събрание е обградена като защитен бункер/ и накараха хората да се взират по-внимателно в луксозните ни управници. Но това не бива да се забравя, контролът на гражданското общество трябва да бъде един перманентен обществен мониторинг, защото в противен случай и следващите ще ни лъжат, ще се отдадат на политическата некоректност и предателство, което стана стил в родната политика.

За съжаление, дясното го развратиха до степен на отблъскваща некоректност, направиха го „фабрика за луксозни съдби” по израза на един бивш президент и този извратен стил става обичайна практика. Няма никакви скрупули да се прескочи от СДС към БСП, например, да сменяш по няколко пъти партията, да избереш коренно противоположна позиция от вчерашната и от това да не последва никаква санкция. Нека като пример погледнем съвсем отгоре правителството на Орешарски и ще ни се завие свят, страничен наблюдател на база битието на съставните му части съвсем спокойно ще го отнесе към тоталната хамелеонщина и отчайващата безпринципност.

Самият Пламен Орешарски е продукт на „десните” Иван Костов и Надежда Михайлова. Този човек беше инсталиран като заместник-министър на финансите в правителството 1997-2001 г., където се изявяваше като „твърд” седесар, набра популярност и Надежда Михайлова без никакъв свян го направи неин заместник в партията. Зад нея в периода 2001-2003 г. плътно стои фигурата на Орешарски и беше възнаграден от българската Пасионария с кандидат за кмет на София, тогава пък се появи един Череп и работата се сговняса до нетърпимост. Да, но оперираният от скрупули Пламен чевръсто се ориентира към БСП и Станишка, за да стигне до настоящите висоти.

Негов заместник в правителството е одеозната фигура на Даниела Бобева, която бе министър в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г., а после стана учредител на неговата ССД през 2001 г. За тези двамата анализатори казват, че са типични маши на задкулисието – отиват там където ги повикат, независимо от партийни пристрастия.

Другата линия на това правителство е на семейство Стоянович. Там нещата са объркани и странни до неузнаваемост. Самият Петър Стоянович е любим кадър на Надежда Михайлова като неин секретар в министерството, а след това от 2001 – 2003 г. е международен секретар на СДС, зам.председател на СДС-София, после юнашки прескача и става председател на „Гергьовден”, появява се при учредяването на АБВ и след това през 2012 г. е основоположник на партията на Меглена Пръмова-Кунева. Сега се подвизава като министър на културата и очакваме следващото му политическо превъплащение, а злите езици говорят, че не криел симпатиите си към Николай Бареков-Дудука.

В началото на новия век здравната министърка живее на семейни начала с Петър Стоянович, ражда му скъпо отроче и с неговия мощен седесарски гръб тя става активист в младежкото СДС, след това пък става представител в УС на Столичния медицински холдинг на коалицията „Баба, дядо и внуче”/БЗНС, ДП и „Гергьовден”/ и разбира се като всички видни седесари акостира в редиците на БСП като приятелка на Моника Станишева – депутат от гражданската квота на червените и после министър с бившия си любим Стоянович.

Заместник на Стоянович е лицето Велислава Кръстева, която по време на управлението на Костов бе доведена от мъжа си, депутата от СДС Илия Петров от Враца в столицата. Чевръстото провинциално моме бързо се усеща, че няма перспектива при СДС и прескача в ДПС като зарязва Илия безочливо. Става любимка на Емел Етем и Ахмед Доган и се оказва шеф на кабинета на лидера на ДПС и негов медиен съветник и пиар. А преди това близостта и с Христо Бисеров я прави, забележете „главен съветник” на Йордан Соколов в 38 НС. Тогава и тя е еуфорична седесарка, просто да се чудиш и маеш какво става в тази „фабрика за луксозни съдби”.

Същата съдба като на Кръстева има и сегашния заместник-министър на труда и социалната политика Светлана Дянкова. Скромно, безлично провинциално момиче, което е доведено от Габрово и Севлиево с висшите протекции на Христо Бисеров и остава депутат на СДС в 37, 38, 39 и 40 народно събрание, като любимка на Иман Костов е произведена в шеф на социалната комисия в парламента. Последва патрона си Бисеров и рязко завива към ДПС и става заместник-министър при Тройната коалиция, каквато е и сега. Синьото минало отдавна е забравено, подритнато под масата и Дянкова смело крачи в коловозите на управлението.

Айде нататък с отвратителното номадство. Заместник-министъра на здравеопазването е Бойко Пенков, който бе директор на Здравната каса през 1999 – 2001 г. с личните протекции на синия министър Илко Семерджиев. Директор на агенцията за защита на детето е друга синя ветеранка – Ева Жечева, докарана от Костов и компания от Сливен, но бързо ориентирала се към заветните червени барони.

Нещо да ви липсва в този тъжен списък? Ами разбира се, като как се развиват кадрите на дамата на задкулисието Меглена Пръмова-Кунева. Това дето тя го говори за принципност, десни ценности и европейско поведение са приказки за пълни глупаци, а хората в Реформаторския блок изглеждат все повече като такива, докато я търпят.

Заместник-министър на финансите е Людмила Елкина от най-близките дружки на Пръмова, член на ръководството на ДБГ, а преди това е член на ръководството на „Движение 21” на Татяна Дончева. Тя и в момента е член на двете ръководства. Организационният секретар на Пръмова Калин Томов е високоплатен съветник в правителството на Орешарски.

Има и една крайно скандална фигура в това правителство, което о, Боже дано почине по-скоро. Това е другаря Бранимир Ботев, заместник-министър на икономиката и енергетиката, отговарящ за туризма. Известен международен комбинатор, разбира се висше ченге от ДС, съдружник на Васил Божков, виден член на организацията на руските олигарси „Деловая Россия” и не на последно място секретар на Съвета по администрация в правителството на Иван Костов, което ще рече шеф на ситото, което определя движението по стълбата на луксозните съдби. Изключително близък със сините водители Марио Тагарински и Христо Бисеров от времената на неограничената власт и разгул. Спомняте ли си далаверата Енгибарова-Шмид, тогава тя получи 70 млн. лв. в компенсаторни записи, които нахвърляха 250 пъти реалната стойност на отнетото от семейството и`. Този далавера става повод да бъдат разследвани Ал. Божков и заместничката му Едит Гетова/също агент на ДС/. Стана грандиозен скандал, падаха глави и сини митологии. Ами този същия Ботев е осиновен син на същата Енгибарова-Шмит и играеше основна роля в далаверата. После същият далавераджия Бранимир Ботев става особено близък на Царя, граф Рилски и получи ексклузивни права да слага образа на Симеон по виното, произведено от винарната му „Розова долина” в гр. Баня/царското село/. Неведоми са пътищата олигархични…

Ще стане страшно, ако се взрем в местните властелини. Там е страшно, просто излиза извън всякаква нормална политическа логика. Да вземем само пловдивския областен управител Венцислав Каймаканов. По времето на правителството на СДС 1997-2001 г. той е простоват, млад момък от с. Цалапица, но семейството попада под крилото на всесилния финансов министър Муравей Радев/имат дори някаква роднинска връзка/. На Каймаканов е харизана най-голямата фабрика на полуострова за цигарени опаковки „Юри Гагарин” и се започва… След това е взет под крилото на най-големия комбинатор сред кметовете Иван Чомаков и се кандидатира за независим в Пловдив, но въпреки огромните суми, които хвърля в кампанията се проваля. Чевръсто семейството се ориентира многопосочно: бащата Каймаканов към БСП, а сина към ДПС. С мощна финансова инжекция започват да гледат и крави в Цалапица, а Венцислав подарява на депутата от ДПС Джевдет Чакъров 300 000 евро, оформени като заем, но няма данни да са върнати и досега. За сметка на това и въпреки многодневните протести в Пловдив Венцислав Каймаканов е инсталиран за областен управител на Пловдив като квота на ДПС.

Мога да продължавам още дълго за изключителната безпринципност и номадство , царящи във висшата администрация на това правителство. Тази тиня се възпроизвежда непрекъснато през години и няма никакво значение кой е на власт. Фабриката за луксозни съдби в България е действаща на бързи и постоянни обороти, тя омаломощава и малкото останали читави хора в тази страна, които гледат и не могат да го проумеят. Всяко следващо правителство трябва да има списък на тези хора и по възможно най-бързия начин се отърве от тях, защото те, същите ще го провалят пак, за да се завърти отново колелото и те си останат по местата. Дето вика народът „Кьорав карти не играе”. Другият изход е познатата ми теза за очистителна гражданска война…

Източник: Faktor.bg