Държавен приоритет ли е българският туризъм?

Най-накрая туристическият бранш си има свое министерство. Доста пъти съм слушал представители на най-конвертируемия (на този етап) продукт в българската икономика да недоволстват, че липсата на техен човек в Министерски съвет спъва бизнеса, че няма как управляващият мегаминистерство да вдигне глава от фалиралия НЕК, обръщайки внимание на все още жизнения отрасъл.
И с право – в последните години особено се развиха доста алтернативи на добре познатите ни плажове през лятото и ски писти през зимата. Цялата страна буквално е осеяна със семейни хотелчета и вилички в различни местности, които в интерес на истината (в масовата си част) предлагат нелош продукт за средния българин. Който ползва страната за културен и селски туризъм. Далеч не така стоят нещата с морето – за съжаление софиянци вече са в Гърция. Доста критики има и към зимните курорти и предлаганите от тях условия. Чувал съм много пъти репликата – цената навън е същата, но получавам в пъти по-добро обслужване. Какво да правя тук?
Но пък има и добри примери. Лека полека и нашият бизнес се преструктурира и реформира. Все повече стават добрите отзиви от родните места за отдих. И то не само от английски работници, дошли да се наливат с евтин алкохол.
Задача номер 1 на министър Ангелкова е връщането към нашенското на българската средна класа. Тази, която пълни хазната и генерира добавена стойност. Първата стъпка затова е направена. Видях, че са отделени близо 6 милиона за реклама. Даже са малко – като имаме предвид колко билборда на турски дестинации сме видели в София? И колко на родни?
Светлина в тунела има. От властта зависи дали това не е приближаващият влак в лицето на гръцката (например конкуренция). Аз съм оптимист, поне първите стъпки на новото ведомство, призвано да брани туристическия бранш показва точно това.