Безотговорни политици и сериозни преговори

„Няма да управляваме с крепителите на проваления кабинет „Орешарски“

Аз лично не споделям патоса и вълнението, с което апологетите на тъмносинята част от Реформаторския блок пресъздават изхода от първите разговори между ГЕРБ и сестринските партии вдясно. Умишлено наблагям на думата разговори, защото подобен бе и форматът на срещите, които проведоха представителите на първата партия и с доскоро управлявалите БСП и ДПС. След които хората на Борисов нагледно обясниха: „Няма да управляваме с крепителите на проваления кабинет „Орешарски“, с други думи бе стартиран съвсем нормален диалог с парламентарната опозиция в бъдещото 43-то Народно събрание.

По подобен начин бе анонсирана и срещата с Москов и компания. Дебат, който е съвсем резонно да прерасне в преговори за сформиране на управляваща коалиция център-дясно. Дискусия, в която и двете страни влизат с прителска настройка и нагласа, без ултиматуми, тропане с крак и излишно повишаване градуса на напрежението.

Точно това се случи вчера когато съгласие за участие в новото правителство дадоха Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Въпреки, че през годините бяхме свидетели на доста сериозни търкания на НФСБ/ВМРО с Борисов и ГЕРБ днес националната кауза и общото благо е над всичко. Страната трябва да влезе в тежката зима с нов кабинет и нов бюджет. По най, ама най-бързия начин.

За съжаление не така подходиха Реформаторите. Излишната превъзбуда и кампанийното говорене ни върна година назад по софийските площади когато протестирахме срещу турскочервената коалиция. Но Народното събрание не е място за улични митинги. Състоянието на държавната хазна е плачевно, токът се вдига, КТБ ще гръмне, гражданският и социален мир е под въпрос. Не бива и не трябва да се държим като на стадиона.

След седмица е Вечното дерби между Левски и ЦСКА. Призовавам ако има нужда от уталожване на страстите нека стадионът бъде мястото за това. Защото два дни по-късно е първата сесия на новия парламент. Който бързо трябва да конструира здраво мнозинство, носещо историческата мисия да гласува силен и деен Министерски съвет.

Нищо не е загубено, но изборите минаха. И колкото по-бързо Реформаторите го разберат, толкова по-добре. И за тях, и за България!