Пази Боже, Станишев да прогледа!

Вече седмица лидерът на БСП е в нокаут от който не може да го събуди ни верният партиен преториански корпус, ни злата орисница на кабинета „Олигарски“ – вездесъщата Моника. Станишев не смее дума да обели, в ТВ студио да се появи, пресконференция да даде. Задоволи се с няколко иронични усмивки изпод запотените очилца – препотени като очилцата на тийнейджър-онанист хванат на местопрестъплението.

Всички политически водачи се надяваха, че Сергей най-накрая ще прогледне – като започнеш от опозиционния лидер Борисов, минеш през най-новия проект на олигархията – Бареков – създаден да замества (успешно към този момент) Волен и завършиш с коалиционния партньор, изнасилващ столетницата повече от година.
Но Станишев не иска да гледа – не му се вярва, че е извършил най-гадното предателство към българския народ и своята партия – подари ги на безценица. Хариза ги на алкохолика от Сараите, чиито витиевати и празнодумни фрази, незнайно по каква причина са приемани винаги за еталон на политическата реч и ораторство. Думите на ДПС са белег на слаба политика, но силно задкулисие.

Реториката им е израз на безпомощност и импотентност на опитите да бъдат опредметени и онагледени действията на Движението. По тази причина и нормалните хора не ги разбират – но на езика на партиите ги разбира този който трябва – циганинът от махалата. Парите не миришат от Веспасиан до Доган – болезнено доказано преди седмица. Когато ДПС успя да си купи десетки хиляди етнически българи, склонни да продадат душата и тялото си в името на презрените 30 или 40 лева.
Всички сме наясно с прозрачните схеми на партия – станала символ на продажния и крадлив Преход. Но къде сме ние? Ще признаем, че бе направен опит за неутрализиране на купения от Местан цигански вот. Доста масово българите гласуваха в големите градове предимно за ГЕРБ и Борисов – подкрепа донякъде получиха и Реформаторите. Но бройката бе недостатъчна за да постави ДПС там където им е мястото. И където ще бъдат поставени на предсрочните избори през есента.
От Станишев зависи дали партията му ще се оттегли в опозиция с достойните 20 процента и второ място – както през 2009-та. Или ще тупа топката до момента, в който турските му партньори го прецакат и отидем на избори догодина. Тогава социалистите ще се сринат под 10% резултатът им ще е доста близък до АБВ на президента Първанов и 1:1 ще повторят случилото се между СДС и ДСБ през 2005г.
Дали Станишев ще прогледне – дай Боже, а дано, но надали!