Спад в младежката безработица у нас

Дуално обучение от 2017 г.: 3 дни работа и 2 дни учене

Младежката безработица у нас бележи спад. Все пак близо 40 хиляди млади хора са без препитание, а от Министерството на образованието и науката признават, че са нужни реформи в професионалното образование.

За много от младежите в България намирането на стаж, а след това и на работа, е трудно, но шансове има.

За две години по програмата "Алианс за младежта" в европейските страни са наети и обучени над 115 000 млади хора. В България техния брой е 6500.

"Много е важно младите хора да се ориентират в това къде искат да се насочат. Важно е да видят какво е да се работи в реална среда, за да могат да се ориентират за правилния си избор за бъдеще", обясни Аделина Костова от "Алианс за младежта".

Младежката безработица у нас намалява. Хората до 29 години без препитание са малко над 13 на сто от всички безработни. От Министерството на образованието признават, че трябват още усилия и реформи в сферата на професионалното образование.

От началото на 2017 г. стартира българския вариант на дуално обучение (обучение чрез работа), което е заимствано от европейски образец, обяви вицепремиерът и просветен министър в оставка Меглена Кунева, която участва в инициатива за насърчаване на младежката заетост в частния сектор в Европа “Алианс за младежта“.

Средствата ще бъдат осигурени по оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ с финансиране между 100 000 и 200 000 лева. Три дни в седмицата учениците ще работят срещу заплащане, а в два дни ще учат. Това е предвидено в проекта, съобщават от образователното министерство.

Меглена Кунева обясни, че през следващата година ще се даде тласък на професионалното обучение. За последен път ще има прием след 7 и 8 клас. По думите на Кунева бизнесът трябва да осъзнае, че няма как да получи напълно готови кадри от училищата, а трябва да участва дейно в процесите на придобиване на професионални умения у подрастващите и да съумее да ги задържи в България.

Кунева обясни, че основният препъникамък пред развитието на професионалното образование са демографският срив, остарялата материална база, трудностите при осигуряване на индивидуални работни места за производствена практика на учениците и слабият интерес в подрастващите към водещи сектори в българската икономика.

Две важни положителни стъпки са направени с промяната в Закона за професионалното образование. Става въпрос за олекотяване на държавните зрелостни изпити и увеличаване на часовете по практика за сметка на теорията.

Просветният министър смята, че с оглед на съвременните реалности, професионалните училища трябва да са максимално гъвкави. Нужно е те да са адаптивни към средата, в която се конкурират с профилираните гимназии, главно езиковите, тъй като те са най-предпочитани от деца и родители.