Невероятно е да играя в зала пред 15 000 зрители

Навръх рождения си ден на 7 септември бившата волейболна националка Антонина Зетова бе гост в студиото на предаванетп "Третият в студиото" на програма "Христо Ботев" на БНР.
Водещата Мария  Христова започна разговора с Тони Зетова с въпрос за примите в спорта.

"В спорта е трудно да се каже прима, защото спортистките нямат характерните жестове, които прави една прима. Естествено, има някои по-известни спортистки, които имат по-театрално излъчване и с една от тях съм играла заедно, но на мен това ми е малко непривично, защото спортът е един вид борба. Тя е модификация на войните, така е тръгнал спорта, като преиграване на различни видове битки. Дали в женски или мъжки вариант, но ние сме един вид войници - по държание, ментална сила. Всеки мач е борба между хора, които искат да победят. Така че за мен прима ми звучи малко оперно и аз не се виждам в тази роля", коментира Тони Зетова.

"На рождения ми ден си пожелавам да съм здрава и да продължавам да имам мечти и те да ми се сбъдват", каза още Зетова.

На въпрос дали вярва в това, че всеки от нас има някаква мисия, ето какво отговори Антонина Зетова: "Естествено, че всеки от нас има някаква мисия. Аз съм все още в търсенето й. Всеки един човек я има, някой осъзнава, друг - не. В спорта мисията на всеки един от нас е да даваме положителни и адреналинови емоции на всичко около нас. Да играеш в зала пред 10-15 000 зрители - и на мен са ми се случвали такива мачове - усещането е невероятно. Правим един вид спектакъл и обмяна на енергия. Като хора на изкуството сме. За личната ми житейска мисия съм в процес на търсене, особено в този момент на преход в моя живот. Задавам си въпроси какво ще правя оттук нататък, но не е казано, че мисията ще бъде от този момент нататък. За някои хора мисията им се случва в началото или в различни фази от живота".

След това Антонина Зетова разказва за тайната на отличната спортна форма и за това кога й бе последния мач в кариерата: "Почти на 40 години! Много голямо дълголетие в спорта .. Шампион съм на България, на Турция и на Италия няколко пъти. Последният ми мач бе много емоционален, защото публиката в града в Италия, в който играех, бе много привързана към мен и ми бяха направили страхотно шоу. Каквото и да съм си пожелала за изпращане, то се сбъдна. Още повече, знаех, че съм сред хора, които наистина ме обичат и уважават. И все още е така. Дали мога да продължа още? Да."

"Колкото до добрата физическа форма, се поддържа с много воля и целеустременост. По принцип съм човек, който може да се фокусира върху това, което правя.  Понякога дори маниакално. Но всичко това е за мен и за моето тяло. На тялото си винаги съм гледала като на инструмент, който ми позволява да правя това, което обичам. Стремяла съм се да го обгрижвам с начин на хранене, тренировки, почивка и по начин, който смятам, че ще ми позволи да играя дълго време. Това не означава, че съм нямала супер трудни моменти и моменти, в които ми е било много тежко чисто психологически. Когато преминеш възрастта, през която всичко ти е лесно, физиката ти се отплаща, след 30-та година физиологията започва да си оказва влияние. Трудно става възстановяването, реакциите - по-бавни. И на ход идва по-голямата концентрация върху физическите усилия и тренировките. И да даваш на всяка тренировка максимума от себе си, за да можеш да поддържаш тялото си. И точно тогава на моменти ми е било много трудно. Но не мога да се оплача, защото съм имала незабравими моменти, страхотен адреналин, спечелила съм невероятни мачове, имала съм и награди, така че всичко се е отплатило", разказва още Тони Зетова.

Дали духът участва в тези процеси? "Естествено, той е водещ, защото ако нямаш мотивация да го правиш, няма как да се случат нещата", категорична е бившата нападателка.

Има ли разлика в това да печелиш за България, в Турция или в Италия или над всичко е волейбола? "Няма разлика, защото когато влезнеш на игрището, те понася една вълна от емоции и енергия и от всичко, което не е различно дали играеш за България или за отбор в чужбина. С останалите момичета правиш една връзка и започваш да играеш с тях. Аз имам много добри приятелства и познантства от всичките отбори, в които съм играла. Ставаме един колектив, група от бойци, които излизат всяка събота или неделя, а понякога и два пъти в седмицата и преодоляват собствените си трудности заедно. След това ни остават връзки, които само войниците на фронта могат да имат след време. Естествено, когато си победил във войната е много по-хубаво, отколкото след поражение, но това е животът", каза още Тони Зетова.

Може ли спортът да помогне на България в сегашната ситуация? И къде се намира в момента Антонина Зетова в средата на българския волейбол?


"В момента съм си у дома. Не че не искам да се занимавам с волейбол, но такава е ситуацията. Напротив, на мен волейбола е в кръвта ми, това е нещото, от което разбирам може би най-много. Обстановката в момента в страната е такава, а спортът е само нейно отражение. И да го кажем още по-драстично: ако нашата страна се развива, то управлението на спорта е останало някъде през 90-те години. Няма актуализация, а спортът по света се развива с много бързи темпове. Много бързо се модифицират различни методи и различно отношение. Спортът става все по-зрелищен и все повече трябва да се доближава до младите хора и до училищата. В другите страни има такива програми, че хората да са максимално обхванати и да имат максимален достъп до различни видове спорт. Особено в груповите спортове, като във волейбола. Масовостта е толкова голяма, че в една Италия женският волейбол е най-практикуваният женски спорт. И имат най-много картотекирани състезателки в световен мащаб".

"В България е малко по-различно .. И се полагат много малко усилия, за да се промени нещо. Дали от незнание или неискане или заради това, че хората имат други амбиции .."

За да се появи някоя състезателка като Антонина Зетова не трябва ли да бъдете в българския спорт? Контактувате ли със свои колеги, които също след края на състезателните си кариери, остават на заден план?

 

"Има много имена, които остават в изолация. На този етап смятам, че нашата държава няма необходимост от хора, които имат такъв тип морал и характер. За да си добър, не може да бъдеш в никакв случай мекушав и двуличен, както и угоднически. Това са качества от това да си добър спортист. Ние не можем да правим компромиси със себе си и с другите, защото това се изисква, за да си наистина добър. В спорта няма компромиси, там реалността е винаги на игрището.

Но много хора очакват промяната, при това от тези, които наистина са постигнали нещо ..

 

"Но България не обича идолите. Не цени успелите си хора и спортисти. Това е наша характерна черта. Факт".

"Хора с определена душевност трябва в един момент да се обединят, за да се получи нещо позитивно. Дали ще е сега, след пет години или след време, не знам. Ще дойде този момент, но не може вечно да вървим в тази посока", каза в заключение Тони Зетова.