София отбелязва половин век от смъртта на Димитър Гичев

Той е един от най-емблематичните земеделски лидери от миналото време

В събота столицата отбелязва половин век от смъртта на един от най-видните земеделци на миналото време - един от лидерите на БЗНС "Врабча 1" Димитър Гичев.
Паметната дата ще бъде отбелязана в Зала 1 от сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи, която се намира на ул. "Г. С. Раковски" 108. Събитието е с начален час 14:00 часа.

Организатори са Гражданско сдружение „Обединени земеделци и демократи“ и Азалия Бобчева, внучка на Димитър Гичев. Поканени са общественици, интелектуалци, доказани демократи и представители на земеделски и демократични организации в страната.
На паметника на демократа-земеделец пред църквата Свети Седмочисленици ще бъдат поставени венци и цветя.

Ето повече за житейския и политическия път на видния земеделец:

Големият земеделски водач Димитър Гичев е роден през 1893 г. в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1912 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.
След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920-1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. Успява с неимоверни усилия да възстанови Земеделския съюз, превръщайки го в модерна демократична партия и се превръща в безспорен лидер на БЗНС „Врабча -1“ до средата на 40-те години.
През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. Участва заедно с Демократическата, Радикалната и Националлибералната партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 - 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. През 1936 г. е един от инициаторите за създаването на Конституционния блок за възстановяване на Търновската конституция.

През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Заедно с Константин Муравиев съставят последното свободно правителство (2-8 септември 1944), преди Деветосептемврийския преврат. Именно заради министерския пост, който заема в този кабинет е осъден от т.нар. Народен съд на 1 година затвор.
След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния БЗНС „Никола Петков“. През есента на 1947 г. отново е арестуван, а през април 1948 г. е осъден на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано. Излежава 13 години в затвора, 8 от които в килия - единочка.
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.
Срещу подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии.
Гичев разбира, че ако приеме, ще унищожи окончателно идеалите на земеделското движение в България, и отказва.

Убеден демократ и привърженик на парламентаризма през дългата си политическа кариера Димитър Гичев нито веднъж не прави компромис с принципите си.
През 1960 г. властите го амнистират като знак за либерализация на режима след годините на сталинизъм. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните години от живота си в бедност и забвение. Той умира през 1964 г. След него обаче остават думите му пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда:
Думите на земеделски лидер и демократ Димитър Гичев звучат актуално и днес:
„Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.
„Пред олтара на Отечеството никоя лична жертва не е скъпа“
„Само една награда има за нас – съзнанието за достойно изпълнен дълг!“