Cлед месец България трябва да има ново управление. Какво да се прави?
Как България да стане страна на благоденствие, а не страна на глупаците?
Как да излезем от постоянната криза, как да се преодоляват бедността, ниските доходи и пенсии, безработицата, но и разделението в обществото, дефицитът на справедливост и на доверие на хората към политици и институции?
Българските граждани искат и имат право на по-добър живот. Какво трябва да се направи, за да се подобрява качеството на живот? "24 часа" пита хора, които доказано мислят мащабно и могат да видят проблемите и решенията в цялостната картина, отвъд празнословието и дребнотемието, визионери, хора с опит.
Отваряме нашия клуб "Визионер", за да фокусираме вниманието на обществото към важните неща и за да помогнем за обща визия за бъдещи политики.
Започваме с д-р Желю Желев, автор на книгата "Фашизмът", която на практика предвиди краха на комунизма и причините за това.

- Кой са трите най-съществени проблема на България в момента, д-р Желев?

- Не са само три, за съжаление, са много повече. На първо място бих поставил здравеопазването. Това е ключовият въпрос навсякъде. На следващо място - борбата с корупцията. Корупцията е страшен бич, който буквално съсипва България.
Лошото е, че тя не е само в един слой на обществото, а е навсякъде. Всички слоеве в една или друга степен са поразени от вируса на корупцията.

Друг проблем е визията на България. Трябва да я подобрим колкото се може по-бързо пред днешния свят. Особено пред Европа и основните организации като Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО. България трябва да поправи облика си, защото хората, когато съдят за една страна - за нейната икономика, култура и т.н., гледат най-напред какво става в страната, какъв потенциал има за производство и развитие.

- И в този смисъл друг проблем е икономиката на България, така ли да разбирам?

- Да. България трябва да стане богата и привлекателна страна, за да не бягат навън младите хора. Което пък е посегателство към бъдещето на държавата. Щом младите избягат навън и останат да живеят в чужбина, ние губим потенциала си на страна, кояато може да решава лесно, бързо и стабилно демографския проблем. При нас той е много страшен. Ние невинаги си даваме сметка за пълния му обем.

- А как трябва да се задейства икономиката, за да се увеличи производството?

- Ако подобрим икономиката си, това веднага ще се отрази на растежа и качеството на нашето производство. Ще започнем да изнасяме, докато сега предимно внасяме чужди стоки. Преди войните България, макар и с дребнособственическа икономика, е била цветуща държава. Но е била създавана и формирана в продължение на десетилетия. А сега 25 години предимно се руши и разгражда.

- Трябва ли да вземаме заеми, с които да задвижим икономиката?

- Редно е. Не бива да се боим от заемите. Но не трябва да се злоупотребява с парите, а да ги влагат за активизиране на икономиката, да я направим конкурентноспособна.

- Европа как може да ни помогне?

- Европа и сега ни помага, макар че тези помощи далеч не са достатъчни. Въпросът е как ние използваме тези пари. В каква степен можем да убедим европейците, че сме сериозни производители и че вече няма явления като прословутите Батко и Братко, които откраднаха пари за пътното строителство. ЕС не си прави никакви илюзии, той просто удря през ръцете
И аз фигуративно, когато разговарям на тази тема, казвам, че вече не вярвам на т.нар. политическа класа у нас.

- Защо не вярвате?

- Защото тя най-напред мисли за джоба си, как да спечели, как да укрепи позициите, а не да създава национална икономика. Разбира се, и там има свестни хора, не можем всички да сложим в един кюп и да кажем, че са безнадеждни. Същото е отношението ми и към тези, които се назовават икономически елит.

- Къде виждате изход от положението, в което сега е България?

- В силата на законите на Европейския съюз и неговата безкомпромисна политика в това отношение. Оттам виждат как у нас се краде от техните траншове още с пристигането им в България. Няма да ни вярват и подкрепят, а ще гледат към нашите съседи и другите източноевропейски страни, които са по-малко крадливи. Това е пътят.

- Как да подобрим качеството на българското образование? Защото, за да вървим по този път, ни трябват кадърни и образовани млади хора.

- Мисля, че трябва да се започне от преподавателския състав. В България имаше добро образование. Помня как учителите в моето детство вземаха присърце задачите и задълженията си към децата, за да ги подготвят за добри работници, добри производители, добри ръководители.

Много е важно да бъдат увеличени инвестициите в образованието. Това повече го приказваме, трябва вече и да га направим. Самият факт, че развитите страни непрекъснато хвърлят пари в подготовката на младите производители, на интелигенцията, на лекарите, на учените, е красноречиво доказателство за това. В България например има около 600 места с природно лековити дадености. Ако България ги разработи, може да се превърне в една лечебна база на Европа, и то с гарантирано лечение.

- Как да се преодолее дефицитът на доверие? Трябват ли промени в политическата система и какви да са те?

- Трябва да се променят законите. И не само да се променят, но и да се спазват от всички.
И най-вече от самите политици. Да се засили борбата с корупцията. Трябва да има повече смелост в реформирането на системата.

- Какво не успяхте да постигнете, докато бяхте на власт?

- Пропуснахме две неща. Ако бяхме успели да ги направим, никой нямаше да вади България от централноевропейската четворка на бившите социалистически държави.
Най-напред трябваше да направим първите избори през есента, а не през юни. За това настояваха старите политикани като д-р Петър Дертлиев и Милан Дренчев. Печените кримки знаеха тези неща от политическия си опит и се оказаха прави. Щяхме да спечелим изборите и БСП нямаше да бъде изобщо на власт. Изтървахме възможността по-бързо да направим реформите.

Второто, което не можахме да направим вече в по-късно време, беше да осъдим БКП за национално предателство и държавна измяна. Заради желанието на Живков и обкръжението му България да стане 16-а република на СССР.

Ако това беше станало, коренно различна щеше да бъде самата траектория на прехода. Нямаше да ги има правителствата на БСП - на Луканов и на Виденов, които отнеха две години и нещо. А това беше много време, през което трябваше да се бърза и реформите да се правят смело.

Тук идваха лектори от Централна и Западна Европа и непрекъснато ни повтаряха да не се обръщаме назад, да гледаме напред. Казваха ни, че пазарната икономика представлява една студена река. Може да я преодолее само онзи, който плува бързо. Ако не - ще се удави. Както и стана.

Ние на два пъти почвахме реформите и на два пъти ги спирахме. А те, като се спрат, се разрушават ресурсите, стопират се задачите. Не можахме да го направим и реформите бяха прекъсвани. Други пък ги сравняваха с пропаст, която не можеш да преминеш на два пъти. Трябва да се засилиш и да я прескочиш. Ние се засилвахме два пъти и два пъти падахме в пропастта.

- Защо не успяхте да осъдите БСП?

- Защото съдебната ни система беше корумпирана и останахме с вързани ръце. Не можеш да хванеш хора от улицита и да ги поставиш на различни постове в системата на правосъдието.

- Но вие не можете да осъдите цяла една партия...

- Така е. Трябваше да осъдим Тодор Живков и неговото обкръжение, както и хората, които на три пленума са искали България да стане 16-а република на СССР.
А тръгнаха да съдят Живков, че раздавал жилища и коли без ред на артисти и др. Но това бяха кокошкарски работи. Ако бяхме осъдили ръководството, след това можеше лесно да бъде забранена и самата партия. както направи Елцин с КПСС две години по-късно.

- Млади и не съвсем млади хора започнаха да напускат България още в началото на прехода, по време на вашето президентство. Продължават да напускат страната и сега. Имате ли надежда, че в обозримо бъдеще част от тях - успели и богати, ще се върнат в България и ще й помогнат да излезе от кризата?

- Някои от тях ще се върнат. Но взето само по себе си, това не може да реши въпроса. Трябва да бъде в съчетание с други фактори, които да гарантират добър начин на живот и предвидимо бъдеще на тези хора.

Източник: 24 часа