СИРИЗА – новото име на европейските популисти

След футбола, бокса и радикалния ислям, ето че клетият българин доказа експертизата си в нова и незавоювана област. Втори ден мало и голямо дава акъли из социалните мрежи кой е той Ципрас и има ли почва у нас. Едни чертаят апокалиптични сценарии – гръцките фирми у нас ще се взривят и ни чака масова безработица. Други гърмят шампанско и веят байрак – в страната идвали милиарди, избягали от Атина в посока изстрадалата ни татковина. Някои просто харесваха до безкрай тъпи статуси и шегички след излизането на първите екзитполове от гласуване в южната съседка.

Вярно е, че вотът на гърците ще окаже влияние върху геополитическия пасианс на Стария континент. Сигурно ще има промени в стокообмена между нашите държави. Но какво чак толкова се е случило, че в липсата на новини от нашата си политика, мало и голямо дърдори за СИРИЗА?

Ще се опитам да дам най-опростената гледна точка без да звуча драматично тясно свързан с темата. Цвилите много за успеха на Ципрас, а защо не коментирате разликата от под 10 процента между него и до скоро управлявалата традиционна десница заела второто място? Не виждаме ли просто поредния бум на популистка партия, която скоро ще изчезне като стане безпощадно ясно, че няма как да изпълни обещанията си. Такива сме ги виждали много и ще продължим да ги виждаме.

Това е драмата на старата европейска левица. Тя беше дърта лъжкиня, но се появиха млади и напористи лъвчета, които мамят маргиналите и мързеливците по-добре от нея. След което на власт идва десницата за да оправи бакиите на мошениците, управлявали държавата както фамозното трио от „Опасен чар“ прокарваше парно клетите съкооператори.

Българска СИРИЗА ще има, тогава и ще дойде най-накрая финалният акорд за „Позитано“ 20. Те ще се стопят до бариерата за влизане, там където са и старите им приятели от ПАСОК.

Ето защо европейската политика е важна. Тя доказва закономерности и начертава тенденции. Не че е станало нещо страшно, просто социалистите изпиват поредната горчива чаша. Защото дойде време да плащат сметката – каквото са дробили, това ще сърбат.