Битката на Първанов е за БСП, а не против нея

От погрешни тълкувания на действителните намерения на бившия лидер на БСП и бивш президент на България са пострадали не един и двама дейци не само на левицата, но и на други партии, част от които заради това съвсем изчезнаха.

Слух обиколи медиите и предизвика буря от интерпретации. Първанов щял да прави БСП-2 и да се яви на евроизборите с отделна листа. Повод е поредният опит на бившия президент да рестартира своя граждански проект, наречен АБВ.

В коментарите правят впечатление две неща. Първо, акцентът се поставя върху „новината“, че Първанов цепи БСП преди важните за партията избори за Европейски парламент. Второ, на сбирката отказали да дойдат много от поканените. (Някои коментират и избраната дата - 10 януари, но за това по-нататък.)

Първото се подсилва от факта, че преди около месец двайсетина души шумно напуснаха БСП начело с емблематичната фигура на Татяна Дончева. Изявление в този смисъл обаче не е направено от участниците в сбирката на АБВ. Тъкмо напротив, и Първанов, и Румен Петков, и дори Ивайло Калфин, който не е член на БСП, всячески и енергично опровергават твърдението, че имат намерение да правят нова партия. Остава да повярваме в абсурдната идея, че те няма да напуснат БСП, но на изборите ще подкрепят листата на Татяна Дончева.

Колкото до „масовото“ отсъствие на повечето от поканените, нещата са изцяло в полето на догадките. Цитират се имена на депутати и даже на министри, но почти сигурно е, че на цитираните не им е минавало и през ум да участват в подобна инициатива, дори и да са ги поканили.

Хайде да си говорим честно, никой не е имал намерение да цепи БСП. Сбирката на популярните критици на ръководството на партията е огласила единствено оценка по повод скандалния казус „Волен Сидеров“. Това е поредното дърпане за опашката на БСП - да се произнесе за нещо, по което тече активен граждански дебат. И позицията на АБВ за скандала със сигурност се припокрива с оценката на повечето български граждани и членове на БСП. Ако някои от ръководството на БСП реагираха нервно, то не е от несъгласие с тази позиция, а само защото тя е огласена малко преди заседание на Националния партиен съвет.

Защо ли част от поканените не са се отзовали?

Коментират се два вида хипотетични причини: страх и интерес. Твърдението за страх е нелепо - защото е неоспорим фактът, че в сравнение с другите партии БСП прилича на най-разпасаната команда. Всеки говори, каквото му падне, всеки влиза и излиза от партията, когато си поиска. Дори на сбирката на АБВ да беше готвен проект за нова партия, от какво би могъл да се страхува напускащият БСП?

Интересът е по-сериозен аргумент, защото в момента БСП е управляваща партия и е раздала много истински роли, реализирала е и реализира маса свои кадри в държавната администрация. Такива хора обаче едва ли са и били канени: ясно е, че няма как да се очаква от тях да скъсат с битността си на доволни от политиката на партията.

Никой не коментира третата причина, която е основна - че мнозинството от членовете на БСП не са съгласни с това, което се смята, че прави Първанов. (Отделен въпрос е дали те точно преценяват намеренията му.) Не са малко и онези обаче, които не вярват изобщо, че Първанов ще прави каквото и да е, защото той е започвал много проекти, но нито един от тях не е довършвал. Дори и да завърши обаче проектът АБВ, той няма да е проект за нова партия, а страничен инструмент за стимул или натиск към БСП да промени нещо в политиката и поведението си, което Първанов не одобрява или смята за неправилно.

Съвсем отделен е въпросът дали няма да се намерят наивници, които да повярват, че Първанов ще ги подкрепи, ако те напуснат БСП и се явят на изборите отделно. Това нито ще се случи за първи път, нито ще има някакво стойностно продължение в политическия живот. От погрешни тълкувания на действителните намерения на бившия лидер на БСП и бивш президент на България са пострадали не един и двама дейци не само на левицата, но и на други партии, част от които заради това съвсем изчезнаха.
Първанов нямаше да е най-успелият български политик на прехода, ако не познаваше в пълнота политическата интрига и не владееше в съвършенство техниките на масовата заблуда. Политици от неговия ранг не само в България, а и по целия свят винаги са постигали целите си, въвеждайки преди това в заблуждение големи групи. Грубо грешат и онези, които смятат, че целта на Първанов е да отслаби БСП и да засили ГЕРБ. За какво му е слаба БСП, ако успее да измести Станишев и да я овладее? Битката на Първанов е за БСП, а не против нея. Първанов и Борисов не са съюзници и никога няма да бъдат.

Те си остават непримирими противници, които са открили, че по един въпрос са на едно мнение: и на двамата им пречи Станишев. Още нещо би могло да притеснява и Първанов, и Борисов. И двамата с основание претендират, че са най-успешните български политици. Първият, защото в най-голяма степен увеличи влиянието си в политическия живот, спечелвайки два пъти президентските избори - нещо, което никой друг не е успял. Вторият, защото е единственият лидер на партия, която два пъти подред (юли 2009 г. и май 2013 г.) печели парламентарни избори.

Може би има вероятност или те, или някой друг да повтори техния успех. Обаче Станишев има уникален шанс - да спечели европейските избори не толкова в България, колкото в мащаба на целия континент. Със сигурност това няма да е по силите и възможностите на никой друг от българските политици. Така че сегашният лидер на БСП би могъл безусловно да изпъкне като най-успешен български политик за всички времена.

Дотук сходствата между двамата му противници свършват. Борисов ще работи с всички позволени и непозволени средства, които биха могли да попречат на Станишев да спечели евроизборите, докато Първанов няма интерес от това. Той не води и няма да води битка срещу БСП, защото това е единствената основа за неговото политическо бъдеще. Първанов се бори за наследството на Станишев в БСП и ще се опитва всячески да говори и да се договори с него какво ще става в партията след евентуалната победа на ПЕС. И сега за момента, който експрезидентът избра за началото на действия си. По-добър момент и по-добра дата не би могло. 10 януари 1997-а направи Първанов президент. Защото, ако нямаше 10 януари, нямаше да има 4 февруари. Ако нямаше 4 февруари, Първанов не би получил такава масова и всестранна подкрепа и през 2001, и през 2006 година, когато за него гласуваха и леви, и десни, и центристи. 10 януари отвори вратата за философията на националния консенсус - нещо, което продължава да се цени от българския избирател. Особено в настоящия момент на остра и безплодна политическа конфронтация.

Първанов просто припомня на БСП личната си заслуга за най-сладката и изстрадана победа на партията. Припомня го, за да накара партията да му обърне отново внимание, защото не му е уютно да седи на последния ред. Само че пренебрегва обстоятелството, че партията хич не обича този начин на действие особено когато е обкръжена с врагове. На дънната платка на БСП е забит специален чип на тема вредителство, предателство, ренегатство и прочие, който ражда всякакви и понякога несправедливи рецидиви. Ивайло Калфин например още не може да се оправи с този проблем, въпреки че е харесван и одобряван политик на левицата.

Докато партията е смутена и объркана от това, че двамата най-успешни нейни лидери се препират публично, може да се очаква разколебаване и евентуално нейно електорално отслабване. В момента БСП е много силна не заради собствената си сила, а заради слабостта на всички останали. Освен това правителството, макар и постоянно притискано и критикувано от протести и скандали, трупа нови поддръжници. Съдбата на това правителство, а оттам и на ръководството на БСП ще се реши в края на май. Ако БСП загуби евроизборите, ще падне и кабинетът на Орешарски.

Въпросът с ръководството на БСП обаче ще се реши по друг начин: той ще се обсъжда единствено в контекста на въпроса кой за какво е работил и за какво е допринесъл - за победата или за загубата.