Хора, нарамили плакати, нарамили исканията си, нарамили надеждата си

Хиляди съдби, хиляди мечти, хиляди млади лица!

Часове столицата вчера бе разкъсвана от зова на протестиращите за: край на мополистите, за мафията – вън, за: нова политическа класа, за: пенсии от по 4000 хиляди лева, за: граждански контрол над политиците, за: природата е наша и за оститици още "за".

Гражданското общество от сън дълбок се събуди, излезе по улиците на градовете и запя.

40 хиляди във Варна, по десет хиляди в столицата и Пловдив, хиляди по площадите на Бургас, Стара Загора, Благоевград, Казанлък, Русе, Шумен и още и още...

Всеки нарамил плакат, всеки нарамил искането си, всеки нарамил надеждата си за по-добър живот.

"Искам бъдеще за мен и детето ми", изплака майка с дете на ръце, която уверено крачеше, редом до мен.

Тривиално, но вярно, тя иска сега да живее, тя иска детето й да живее тук, да се учи тук, да успее тук.

"Нямаме и процент от столицата", резгневено обясняваше тийнейджър на свой авер, които разпалено спореха, отпиваха от кена с бира и от време на време надуваха свирките.

"Все пак е нещо, не сме стотина, нали?", отвърна приятелят му.

"Пак нищо няма да направим, защо София не излезе, защо сме едва няколко хиляди. Даа, явно са доволни и сметките им за ток ги удовлетворяват. Кефи ги да ги тъпче Топлофикация, Софийска вода, Енергото, мобилните оператори. Кефят се и на политиците ни, едни и същи мутри вече десетилетия", ядосваше се млада жена с плакат в ръце: "Независимост! Народът – новата власт".

Но народът пак се разслои и раздели – много мнения, много искания, много щения и... много баби, хилаво дете накрая.

Явно независимостта ни е в ремонт, нужни са спешно майсторите, които да я поправят, защото повече от очевадно е, че всеки протестиращ има правото и има своята истина, но е факт и друго, че всеки дърпа килимчето към него си – антимонополисти, природазащитници, майки, пенсионери - всеки си иска своята отремонтирана независимост. Веднага!