В материал, озаглавен „Защо прокюрдска Русия вбеси Турция“ анализаторите разкриват същността на проблема

След като Турция свали руски изтребител близо до границите си на 17 ноември, Москва се опитва да накаже Анкара както икономически, така и политически. Кремъл познава геополитическите слабости на противниците си. И в случая с Турция, както пише в своя Geopolitical Diary частната разузнавателно-аналитична компания Stratfor, напипа болното място: кюрдите. В материал, озаглавен „Защо прокюрдска Русия вбеси Турция“ анализаторите разкриват същността на проблема.

На 23 декември министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров разговаря в Москва с лидера на кюрдската опозиция в Турция Селяхаттин Демирташ, председател на Демократичната партия на народите. (На ДПН е предложено да открие офис в Москва. Б.р.)

По-рано Лавров беше обсъдил възможността за откриване на официално представителство в Москва на Сирийски Кюрдистан, а в средата на декември Москва настоя, че сирийската кюрдска партия „Демократически съюз“ също трябва да участва в преговорите за мир в Сирия, заедно с останалите опозиционни групи. Защо такова внимание на кюрдите? Русия знае, че като ги подкрепя, тя отслабва Анкара, подчертава Stratfor.

Според анализатори, участието на Демократическия съюз в преговорите в крайна сметка може да доведе до създаването на кюрдска автономия в северната част на Сирия (там, където Анкара предлагаше на ЕС да бъде изградена зона за сигурност, а България – в лицето на премиера Бойко Борисов, стана трубадур на идеята в ЕС, която беше отхвърлена. Б.ред.).

Такава автономия би била голям бастион, където да организира акциите си Кюрдската работническа партия (ПКК), която води над 30-годишна битка с турските власти за политическите права на кюрдите в Турция. Подобно развитие е много лошо за Турция – и Москва го знае.

Русия има дългогодишна връзка с ПКК и други кюрдски групи, припомня Stratfor: през 1970 г. ПКК започва дейността си като марксистко-ленинска организация, която идеологически я доближава до Съветския съюз през 90-те, които имаше свое представителство в Русия. (България – и нейните служби по времето на тоталитарния режим, също са оказвали сериозна помощ на ПКК и нейни активисти. Б.ред.)

Лидерът на ПКК Абдула Йоджалан, който в момента излежава доживотната си присъда в специален затвор на малък турски остров, след експулсирането си от Сирия два пъти идва в Русия в опит да получи убежище.

Намеса на Русия в отношенията между Турция и кюрдите идва в ключов момент, след като през юли примирието между Турция и ПКК, постигнато с толкова усилия преди близо 3 години, беше нарушено и оттогава конфронтация между двете страни се увеличава.

Миналата седмица турската армия започна една от най-големите си операции срещу Кюрдската работническа партия и президентът Реджеп Тайип Ердоган обеща да „изтреби“ кюрдските военни части.

Въпреки липсата на гъвкавост на турските власти срещу ПКК и начинът, по който се разправя с кюрдските бойци, част от турския парламент има за цел да намали степента на напрежение чрез диалог, а не военни операции – и към това призовават както представители на управляващите, така и на опозиционните партии.

Сега Анкара ще трябва да има предвид няколко възможни усложнения, коментират от Stratfor. Укрепване на подкрепата за прокюрдските политически сили в Турция е в състояние да повдигне въпроса за кюрдска автономия, а тя, от своя страна, да подкрепи Кюрдската работническа партия в своите атаки срещу турска територия.

Желанието на Анкара да засили своята роля в Близкия изток, от една страна, не отчита вътрешните й проблеми в сферата на сигурността, а от друга – се сблъсква с аналогичното желание на Москва за доминация в региона.

Спад на напрежението и изглаждане на отношенията между Русия и Турция засега изглежда непостижимо. На отказа от Анкара да се извини, Москва реагира, като налага санкции. А сега – и с натискане на поредното болно място на Турция: отношенията с кюрдите.

Източник: ureport.bg