Днес всички сутрешни блокове се надпреварваха да анализират трите години от мандата на президента. Не знам дали са направили това заради осъзната необходимост от разискване на темата или наистина са се сетили, че това е важен проблем, различен от обичайното чалга говорене в популярните медии. Истината е, че свършеното дотук от Плевнелиев наистина заслужава отделен анализ и коментар.
Въпреки, че е все още твърде рано за генерални заключения, все пак 60 процента от мандата изтече. Като че ли е време за първите оценки за дейността на държавния глава и неговия екип.
По Конституция президентът е обединител на нацията. Той трябва да е надпартиен, равноотдалечен от политици и институции. Тотален нонсенс предвид прекия му мажоритарен избор. Помним как избрахме Първанов през 2001-ва. Лидер на една от големите партии, катализирал анти-СДС настроенията, довели до загуба на иначе симпатичния кандидат на десницата Петър Стоянов. Тоест говорим за ярко партизиран вот, след който по закон изведнъж трябва получилият доверие да се отрече от своите хора. В очите на едни е предател, а за други – пристрастен. Полезен ход няма. Оттук насетне отново се поражда почти втръсналният въпрос, обект на тежки дискусии и дори научни публикации – за какво ни е президентска институция, която хем представлява най, ама най легитимният политически пост в държавата (няма друга позиция, за която гласуват два милиона), хем трябва да не се занимава (едва ли не с политика), а и да няма право на законодателна инициатива.
От друга страна: като сме парламентарна република защо законодателят не назначава държавния глава? Нужен ли е вот, който облича получилия ли го с много доверие и много малко правомощия. Все някога трябва да се разплете този възел – или назначаем от Народното събрание президент, или повече прерогативи.
Участник в този разговор е и Плевнелиев Той показа, че може да е силен държавник, без да е силов играч. Неколкократно премина границата и даде да се разбере, че няма да търпи безропотно действия идващи от съседната сграда, които по негова съвест и убеждение противоречат на националния интерес.
Успя да се еманципира от ГЕРБ без да предаде своите избиратели. Това си е постижение в условията на разединена нация и свръхчувствително общество. Само затова можем да кажем, че дотук като че ли мандатът е успешен. Дано устойчивият положителен тренд не го напусне и през последните две години.