Очевидно в света има проблем. И докато се вторачваме в пъпа си няма как да го решим. Заравянето на главата в пясъка стана удобна позиция от юговойните до наши дни. Когато падна Желязната завеса, след като Западът умиротвори лудия Милошевич решихме, че мачът е свирен, че както пишеше Фукуяма е дошъл „Краят на историята“.
Не му вярвам. Далеч по-симпатичен ми е един друг футуролог според който в бъдеще човечеството ще се групира на основата на религиозни и културни различия. Не искам да преекспонирам ролята на вярата, но че има пропаст в ценностния мироглед – няма как да се оспори.
Съвременният свят наистина е разделен на база характерни специфики в манталитет, народопсихология, идеен разлом, в който са вплетени дори най-елементарни човешки навици – как възпитаваме децата си, по какъв начин общуваме с околните, какво е нашето светоусещане? Това написа Хънтингтън преди малко повече от 20 години. След неговите тези редица капацитети се надпреварваха да го опровергават.
Според тях западната демокрация беше победила като синята партия по същото време – с малко, но завинаги. Всичко бе приключило с триумф на Щатите и тогавашната президентска администрация. Нямало как да твърдим, че светът ще става мултиполярен, ще се разделя дори на католици и православни.
А какво става днес, уважаеми? От едната стана на барикадата са ЕС и САЩ. От другата – Русия/Китай/Ислямският свят. Някъде там са Индия и Латинска Америка. Отдавна мина времето на двамата полицаи – система твърде скъпа и невъзможна за поддържане. Нещо като социалистическата планова икономика – живот назаем с ограничен времеви хоризонт.
Срокът на годност за настоящия схема изтече. Време е за нова подредба на геополитическия пъзел. Време е за мъже – тежки решения в трудни ситуации. Пред политическите мъже стои дилемата, която преди 75 години решаваха техните предшественици. Тогава срещу нацистите се изправи невъзможен съюз – Сталин и западният свят. На първо четене Хитлер бе в средата. Той бе по-близък с всеки от съюзниците, отколкото те помежду си.
Днешният Фюрер се казва Ислямска държава. Твърде силна да бъде победена от само един, но и слаба ако срещу нея се обединят другите основни играчи. Така както се получи през Втората световна.
Ето че следващият глобален конфликт назрява. Няма как да се избяга от него. Дано стъпките и ходовете бъдат премислени. Иначе наистина четвъртата война ще се води с лъкове и копия.