Регулярно чуваме от болничните шефове познатия вой, че парите им не стигат. Непрестанно искат нови и нови актуализации на ресорния бюджет, все плашат, че спирали обслужването на пациенти. Струва ми се, че понякога белите престилки прекаляват с нахалството и безмерните си желания на гърба на българския данъкоплатец.

Съзнавам, че тезата ми звучи скандално, но не може всяка година да дофинансираме с милиарди здравната услуга, която става все по-некачествена, в резултат от което нацията ни е шампион по смъртност в Европа. Медицинските светила предпочитат да мрънкат по студията, да пълнят джоба си часпром и да точат Касата през легалната си работа в държавните болници.

Всеки един от нас знае как може да се докопа до операция при заветния софийски професор. Въпросната интервенция може да е по клинична пътека, да не струва почти нищо. Само че известните медици оперират само пациенти, които преди това са оставили трицифрени суми в частните им кабинети. Практиката е такава в почти всички универсистетски болници в столицата, лично аз станах свидетел на гореописаното мерзко деяние поне три пъти през изминалата година. Твърде вероятно същото се случва и на доста места в провинцията.

Проблемите са едни и същи и касаят всички. Докато властва омертата и хабилитираните лица са вълци в овчи кожи ще мрем като мухи, системата ще е трагикомично и бледо копие на успешните примери от Запада. Гротеската, в която болниците са превърнали НЗОК трябва да спре веднъж и завинаги. Когато дръпнеш рязко насмукалите се до пръсване с народна кръв кърлежи боли, но после минава. Операцията е неизбежна, Москов и Борисов трябва да интервенират с хирургична точност. А лекарите трябва да отрежат гангренясалите елементи от болния им организъм.

Дълбоко се извинявам на по-гнусливите за гносеологичната фразеология. Някак, обаче, дойде време за болезнената истина, казана в очите и стигаща до сърцето.