Лекичко ми писна от безумията на Симеонов и Патриотичния фронт. То не бяха заплахи, ултиматуми и кандарми, само и само да склонят за подкрепа на кабинета „Борисов“. Поне така изглежда кашата от гледна точка на реформаторите. Защото именно те са се запънали и държат на НФСБ и ВМРО. Не знам докога ще им издържат нервите, самият Борисов демонстрира биволско търпение и призова Радан и сие да се оправят с развилнелите се националисти. Не искам да съм на премиерското място – такива компромиси в името на държавата се срещат рядко, особено в родната политическа флора и фауна, където провинциалните ни лидери почти винаги поставят егото и личните стремления над държавния интерес.

Но не може най-голямата партия  вечно да мълчи. Първа не издържа Цецка Цачева, която призова Бинев да подава оставка от председателското място в Комисията по култура. Макар и съвсем възпитана и уважаваща достойнството на депутата от Патриотичния фронт, поканата е ясна и навременна. Никой няма полза от клатене на институционалната лодка в момента, когато трябва да си съдерем кожата от бачкане, за да се оттласнем от дъното. Именно това се случи в петъчната вечер, когато заради упорството на патриотите и Бинев жълтите павета пак бяха окупирани от ранобудните студенти. Същността на техния протест е безумна, особено по начина, по който лицата на „ранобудните“ се опитват да го обяснят. Но това ще е тема на друг анализ.

Колкото и да са хаотични и разхвърлени исканията на студентите (или представящите се за такива), в тях има зрънце истина. И управляващите трябва да са слепи и глухи, за да не видят пушека. Предишните се направиха, че няма пожар и изгоряха като факли. Сегашните са умни държавници, вярвам че няма да повторят и една стотна от грешките на турскочервената коалиция.
Един от проблемите преди година бе в безогледното назначаване на неквалифицирани и неграмотни кадри, в партийната партизанщина, обхванала като октопод по хоризонтала и вертикала публичната власт. Новото дясноцентристко мнозинство още при конструирането си даде заявка за вслушване в гласа на обществото и гражданите. И това се опитва да прави. Стига да не поддаде на хватките и ударите под кръста от псевдо партньори, извиващи ръце за постове, цупещи се като плеймейтка в сутрешен блок.

И за какво беше тази цялата история, драги патриоти? Да вземете заместник-министър и заместник-областен на София. Видяхте ли всъщност, че май номинацията за колега на Исмаилов във военното ведомство ще се окаже с доста съмнителна биография. Ние, обаче, не сме жълти и спираме дотук. С последната капка доверие, което даваме на патриотите. Предполагам същото е направил и министър-председателят.