Доказахме, че не заслужаваме нито талантливите ни деца, нито успелите спортисти

Днес е вторник, но все още ни държат влага горещите събития от хладната ноемврийска събота. Няма да сбъркаме ако кажем, че Крисия и Кубрат приковаха погледите към България, така както не са били от световното в САЩ през 94-та. Малката ни държава получи отдавна чакан тест: дали можем да отговорим на предизвикателството на прожекторите, имаме ли сили да удържим на заслепяващата светлина, на товара целият свят да говори за твоя народ.
Оценката е в рамките на очакваното, макар и да не вярвах чак, ама чак такава идиотия. Провалихме се и то грандиозно! Доказахме, че не заслужаваме нито талантливите ни деца, нито успелите спортисти. Ясно, че никой не е пророк в собствената си страна, но хейтърите и комплексарите прекалиха. Личното ми търпение се изчерпа, не знам дали вашето има още някоя и друга капчица.
Бедни, бедни, Кубрате – защо не прие да се биеш за Германия? Там щяха да те оценят онези 10 милиона, гледали мача ти по най-големия немски частен канал – RTL. Вероятно щеше да заслужи посрещане и отношение не по-лошо от това, което видяхме при пристигането на Бундестима след спечелване на Мондиала в Бразилия. Те също са лоши момчета, возят се в яхти и скъпи коли, женят се за певици и корици на еротични списания. Но са герои, спортните герои на страната. Какво правят в личното си време е тяхна работа, не засяга никой от нас. И там има таблоиди и жълти издания, дори в пъти по-тиражни от нашите. Само че всичко си има граници, достойнството на звездите се пази, престижът не се уронва.
Неслучайно румънците си избраха немец за президент. Как ще ги стигнем....?
Никак – щом намерихме кусур дори и на децата станали втори в Европа. Глухо роптаем, че гениалните пианисти не били с чисто български и православни имена. От друга страна се водим членове на НАТО и ЕС. А всъщност сме полуцивилизовани диваци, в сравнение с които сирийските бежанци са пет стъпки напред в развитието си.
След като северните ни съседи си внесоха сънародник на Меркел за президент не може ли (поне временно) да поканим 20-на хиляди прусаци. Барем нещо помръдне в скапаната държава и разложеното ни общество.