Изключително странен изглежда политическият пъзел

Един призрак броди из Родината през последните 24 години, призракът на връщащите се във властта комунисти – с ожесточения им реваншизъм, с шуробаджанащината и безумните назначения. С всичките им номера станали причина понякога доста умният избирател да им бие шута на последните избори за ЕП.

Но идва така очакваният от всеки демократично мислещ български гражданин вот, след който би следвало да настъпи желаните промяна и стабилност. От ден на ден, обаче, поведението на малките (уж) опозиционни на предната власт партии ни доказва че съществува реална опасност от възкресение на червения мъртвец.

Стабилността и успокояването на страстите в раздираната от криза и безработица страна изглеждат твърде далеч. И то благодарение на горепосочените субекти, които иначе милеят за общото благо от сутрин до вечер. Изключително странен изглежда политическият пъзел. Принципно големите са тези които са склонни да рискове, на отказ от компромиси. Защото опирайки се на над милион гласа, на широка обществена легитимност лесно можеш да поставяш условия, нямаш проблем да прекараш време в опозиция ако формулата на управление не пасва на твоята програма и интересите на твоите избиратели.

Обратно - малките около бариерата би следвало да са доста по-сговорчиви и предвидими, когато имаш 15 от 240 депутати едва ли си в правото да предявяваш кой знае какви претенции. Само че родната действителност е малко по-различна.

Не знам дали осъзнаваме пред каква пропаст е изправена страната ако ГЕРБ не съумее да спечели нужните за самостоятелно управление гласове - пък било то и с правителство на малцинството.

На този етап поне (дано в кампанията бъда опроверган) не виждам с кого Борисов би могъл да си партнира? Кой генерира стабилност и предвидимост, кой?

Реформаторите ли? Та те са вторачени в собствения си пъп, чудейки се с как да се изядат един друг преди да е започнала надпреварата. Ако вдигнат глава случайно то ще е да охулят големия в дясно, да се чуди човек кой наистина е политическият враг на Кунева и Радан - Станишев/Местан или...?

Бареков ли? След коалицията с Ковачки съвсем се засилиха подозренията че ако евентуално влязат в 43-тото НС по-скоро ще действат с БСП и ДПС предвид дългогодишната "топла връзка" между енергийния олигарх и Сараите/"Позитано 20". Не се знае и колко от хипотетичните народни представители на коалиция ББЦ ще са на евродепутата и колко на ЛИДЕР? Така като гледам подредбата на листите май и тук ще се играе с прословутата преференция, тоест с гласовете на миньорите и поставените в крепостна зависимост работници на Ковачки ще бъдат измествани хората на Цензурата от първите места. Това на практика е план Б за връщане на турскочервената коалиция във властта.
Патриотичният фронт ли? Един от лидерите на които сменя политическите си партньори по-често отколкото Батков маха треньорите в Левски. Какво доверие излъчват Каракачанов и Валери Симеонов, каква стабилност? Изритали не един и двама другари, прегърнали се най-накрая в името на наглед сигурното влизане в парламента. А дали е чак толкова сигурно?

На този фон най-стабилни изглеждат АБВ и Първанов? Но каква е гаранцията че след вота (ако минат бариерата) в определена ситуация в тях няма да заговори комунистическото минало? При залог - власт и кабинет, дали няма да пият по ракия с Мишо Миков?

Има много време до изборите, кампанията дори не е започнала. Но е редно най-накрая да светне червената лампичка в главите на довчера най-върлите опоненти на БСП и ДПС. Защото след това идва историята за разбитите авари. А тя не е никак, ама никак приятна.