Няма да платим, няма да платим!

Върви абсурден дебат. Вече две седмици частните съдебни изпълнители карат от девет дерета вода, за да доказват, че дълговете трябва да се плащат. Когато някой дължи безспорно, когато дълго не плаща, когато не показва дори намерение да го прави, когато е влязло в сила съдебно решение, което го задължава да плати – тогава идва неизбежната му среща с този кошмар на неизрядните длъжници, популярен със съкращението ЧСИ. Блокира му сметките, описва му имуществото и взема парите, които дължи. Кой е виновен? Според сегашните управляващи – разбира се, че въпросният ЧСИ. Затова – да бъде наказан, задето принуждава да се издължи добрия човек, който например не плаща заплатите на работниците си, или издръжката на собственото си дете, или сметката си за вода, или не връща парите, които е взел от някой балък назаем, Мнозинството показва страховити примери, как някой е бил задължен да си плати, и това го е довело до просяшка тояга. Затова по добрия андрешковски пример управляващите казват: да натикаме в блатото омразните ЧСИ, и тогава никой няма да бъде задължен да си плаща, и всички ще бъдат щастливи.

Тия парламентарни андрешковци, всичките защитници на милите длъжници, стават все по-хитри, все по-горди с безнаказаността си и все по-арогантни. Като е така, защо ние ставаме все по-бедни? Сигурно има някаква тайна, и да си щастлив не следва от това да не си плащаш сметките /и омразното ЧСИ да не ти ги събира/. Помним, че веднъж, през 96-та година, тогавашните /сегашните/ управляващи вече казаха: няма да плащаме. После доларът стана 3000 лева, банките фалираха, а държавата рухна. Това ли искаме?