Анализът бе разпратен до медиите, сигнализирано е и Министерство на финансите

Има основателни съмнения, че внасяният в България суров петрол сорт "Урал" е оценяван по значително по-високи стойности от борсовата му цена, увеличена със застраховките и навлото. Последиците от това облагодетелстват групата "Лукойл" и нанасят значителни щети на българските домакинства и институции, а също така и намаляват конкурентоспособността на българските фирми.

Това са основните заключение в анализ, изготвен от Лабораторията за риск мениджмънт към Нов български университет, ръководена от бившия премиер Иван Костов. В петък по време на телевизионно интервю той обяви, че предстои да се оповести такъв анализ, който бил разпратен и на няколко министерства.

"Нефтохим Бургас" беше приватизиран през октовмври 1999 г., когато на власт беше тъкмо правителството на Костов.

Посочва се, че анализът на данните е извършен чрез специално изработена методика в лабораторията, която позволява да се изчисли и сравни цената на доставения суров петрол сорт "Урал" с борсовите цени; да се изчислят осчетоводените разходи за суровината и разликата с тези, които би следвало да се формират при прилагане на борсовите цени. Направено е същото сравнение и по отношение на възстановения данъчен кредит по ДДС. Той е на базата на официални данни, предоставени от Агенция "Митници" за вноса и облагането с ДДС на суровия петрол в страната в периода 2006-2014 г.

Много от анализите на лабораторията се предоставят срещу заплащане като малка част от тях е публична без да се плаща. В този случай целият анализ е достъпен за обществото.

Анализът е озаглавен "Основателни съмнения за ощетяване на бюджета на Република България с цената на суровия петрол".

"Анализът и прогнозите не изразяват политически пристрастия; не третират предмета на анализа положително или отрицателно. Документът дава аргументи за ползата или за вредата за всички страни; третира темата и от гледна точка на управлението на процесите", се посочва още в уводната част на документа както и че авторите му не носят отговорност за информация и материали, изхождащи от други източници.

В лабораторията са взели за отправна точка средните цени на суровия петрол сорт "Брент" по данни на Световната банка, която смятат за по-надежден източник и отбелязват, че Агенция "Митници" не би трябвало да приема тази цена, при положение, че облага вноса на сорт "Урал". Още повече, че от 2006 до 2013 г. цената на брента е средно с 2.4% по-висока от тази на "Урал".

Изводите на лабораторията са, че данните от агенция "Митници" "вероятно отразяват достоверно количеството внесен в страната суров петрол, условията на доставка и приходите от събран ДДС". В тях според авторите на анализа обаче не бил посочен много важен показател, неотменима част от всеки търговски договор – конкретната фактурирана цена на продукта, в случая на суров петрол сорт "Урал". Вместо това е посочена средногодишната цена на петрол сорт "Брент", която няма никакво отношение към доставката и облагането с ДДС на суровия петрол за Лукойл Нефтохим Бургас АД.

Освен това съпоставката между борсовата цена на брента и доставната на "Урал" показала, че последният е средногодишно с 10.6 на сто по-скъп. От лабораторията посочват, че това противоречи на съотношението между борсовите цени на двата сорта, тъй като петрол "Брент" е с по-високо качество и от него се получава по-голямо количество светли течни горива.

Посочва се по каква методика се прави извод за доставната цена на петрола, декларирана от "Лукойл". На базата на данните се прави извода, че съпоставена с борсовата цена на сорт "Урал" тя е по-висока между 6.68% до 15.61% за различните години от 2006 до 2014 г.; като средногодишното превишение е 13.27%.

Отбелязва се, че нефтът се доставя по море, по маршрута Новоросийск – Бургас. И тъй като Черно море е вътрешен воден басейн, в транспортните разходи не се включват такси за преминаване през натоварени проливи и канали (Босфора, Гибралтар, Суецкия канал и др.). В допълнение, в тези случаи пък се прави и допълнителна отстъпка от цената на петрола, в рамките на няколко процента под борсовата цена. "В случая с доставките за България се наблюдава точно обратното".

Използваната методика позволила да се изчисли общият разход за суров петрол сорт "Урал" с борсови цени, навло и карго застраховки и начислен, дължим и възстановим ДДС. Това показало, че завишените разходи за суров петрол в периода 2006 – 2014 г. са между 385.8 млн. BGN и 1.039 млрд. лв.

Посочва се още, че "Лукойл" е завишавал своите производствените разходи, заради приложени цени на суровия петрол, които не съответстват на борсовите за сорт "Урал", средно годишно със 763.5 млн. лв. С натрупване за анализирания период сумата възлиза на 6.871 млрд. лв.

Отделно се изчислява, че държавата е пропуснала да събере 1. 145 млрд. лв. от ДДС. "Посочената значителна добавена стойност, която е произведена и реализирана в България, не е обявена като такава, а като производствен разход, чрез завишаване на цената на суровия петрол. Осчетоводена като такъв производствен разход за суров петрол, добавената стойност е изнесена от страната. Тази добавена стойност не е обложена с ДДС и Корпоративен данък", се посочва в анализа.

Според документа основните последици от завишените цени на внасяния петрол у нас са: повишаване на производствените цени на рафинерията; повишаване на цените за потребителите на течните горива и "много вероятно", избягване на Корпоративно подоходно облагане. Посочва се и че това е завишило печалбата на компанията, която освен това е била обложена с по-малко данъци, а в това време потребителите са плащали необосновано високи цени за горивата.

През 2011 г. в интервю оглавяващият и тогава агенция "Митници" Ваньо Танов обяви, че "през последните години "Лукойл Нефтохим" е на загуба и не е платил "нито лев преки данъци".

От лабораторията също припомнят, че всяка година от "Лукойл" обявяват, че работят на загуба и не внасят данъци, но отказват да оповестят публично своите производствени разходи за течните горива, които са едни от най-големите като дял от крайната цена в ЕС.

В заключение се предлага Министерството на финансите и неговите структури да направят проверка и да вземат мерки за предотвратяване на описаната практика.