ЕС трябва да покаже характер и единство, за да помогне на Украйна

Държавният глава е на работно посещение в Германия по повод Деня на Европа - 9 май

Президентът Росен Плевнелиев заяви в Берлин, че страните от ЕС са длъжни да работят за единна позиция по кризата в Украйна, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. „В момента се провеждат дебати на всички равнища и считам, че желанието на европейските лидери е да постигнем пълно единство на дипломатическото поле и да допринесем за мирно и демократично решение на кризата. Това означава и Русия, и Европейският съюз, да гарантират на украинския народ възможността да приведат избори, а ако трябва, и референдум“, коментира държавният глава след срещата си министъра на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Държавният глава е на работно посещение в Германия по повод Деня на Европа - 9 май.

В отговор на журналистически въпрос президентът не изключи възможността да се стигне до следваща фаза на санкции срещу Руската федерация. „Все още имаме много сериозни притеснения, че Русия не работи за намаляване на напрежението и ЕС трябва да е готов да покаже характер и единство, за да помогне на Украйна да излезе от тази криза по начин, който се основава на върховенството на закона, а не на върховенството на силата“, каза Росен Плевнелиев.
Президентът определи като „едно добро начало“ сигнала, който президентът Путин даде с апела си за отлагане на референдума в Донецка област. „Гледаме с надежда, но все още сме много далеч от това ЕС и европейските лидери да бъдат спокойни, че Русия се връща към този нормален, прогнозируем начин на действие, на който бяхме свидетели през последните 25 години. За съжаление, това, което се случи в Крим, е прецедент и загубеното доверие трябва да бъде възстановено“, допълни Плевнелиев.

Президентът Росен Плевнелиев и министър Франк-Валтер Щайнмайер са обсъдили ситуацията в Югоизточна Европа, приоритетите в европейската финансова рамка до 2020 година за България, както и предстоящия вот за членове на Европейския парламент.

Двамата са споделили притеснението си от засилващия се антиевропейски дневен ред в контекста на изборите за ЕП и са подчертали необходимостта от засилване на интеграционните процеси в Европейския съюз. „Поставих много ясно темата за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. Имаме нужда от силен и бърз сигнал както от страна на ЕС, така и от партньорите в НАТО, по отношение на държавите от Западните Балкани. Трябва да вървим към ускорена интеграция и да мотивираме лидерите на тези държави да извършат съответните реформи“, подчерта Росен Плевнелиев. Президентът допълни, че в тези процеси България е важен фактор и заедно с германския външен министър са обсъдили ефективни стъпки в подкрепа на проевропейските и интеграционните процеси в Югоизточна Европа.
Германската страна следи много внимателно хода на реализацията на проекта „Южен поток“ и дискусиите по отношение на неговата съвместимост с изискванията на Третия либерализационен енергиен пакет на ЕС. „Трябва да си даваме сметка, че ще ни оценяват само по делата - какъв закон ще мине през българския парламент, дали ще бъде в синхрон с европейското законодателство или ще се опитаме да го заобиколим“, каза президентът.

„Наистина е крайно време и към Румъния, и към Сърбия, и към Гърция, и към Турция, България да изгради газови интерконекторни връзки, за да можем да сме много по-спокойни, ако някой реши пак да ни спре кранчето“, коментира още Росен Плевнелиев след срещата си с германския външен министър.
По време на визитата си в Берлин президентът проведе разговори с членове на външната комисия на Бундестага, с депутатите Ханс-Петер Ул и Гернот Ерлер, както и с Кристоф Хойсген, външнополитически съветник на федералния канцлер и генерален директор по въпросите на външната политика, политиката на сигурността и политиката на развитие.

Държавният глава ще бъде в Щутгарт, където ще се срещне с министър-председателя на Баден-Вюртемберг Винфрид Кретчман. В 19.00 часа местно време президентът Росен Плевнелиев ще изнесе лекция на тема „Защо имаме полза от Европа – визията на една нова държава-членка“.