Куполната гробница край Поморие посреща туристи и през зимата

Гробницата-мавзолей е призната за световен паметник на културата

Античната куполна гробница-мавзолей край Поморие посреща туристи и през зимните месеци. Всеки, който желае да посети атничното мястно може да го направи в дните от понеделник до петък от 8 до 17 часа, съобщават от общината.

Според археолозите датировката на съоръжението е от II – IV век сл. Хр., като обектът е известен сред местното население като Кухата могила. Гробницата-мавзолей е призната за световен паметник на културата и е посещавана от туристи от цял свят.

През 1975 г. при изравняването на могила, намираща се на 200 метра северозападно от това място, е открито богато погребение на тракийската жрица и лечителка Лесескепра датирано от края на I в. пр. Хр.

В района е открита в недалечното минало и друга гробница с частично запазени стенописи. При първите си проучвания братя Шкорпил посочват 9 могили с античен произход в близост до Анхиало.Гробницата се състои от: две преддверия, дромос (коридор) и централна камера. Преддверията днес  са частично разрушени. Следи по входното стъпало подсказват, че тук е имало двукрила врата многократно отваряна. Това обстоятелство дава основание на специалистите да заключат, че не се касае за обикновена гробница, а по-скоро за Хероон (мавзолей), в който са били извършвани религиозни ритуали. 

Предполага се, че коридорът е дълъг 22 метра. След него следва централната камера с диаметър в основата 11,6 метра. Камерата представлява полуцилиндричен пръстен с централна куха колона, носеща свода, която се разширява нагоре като гъба и се слива с кръглата стена на залата. Именно това архитектурно решение прави уникален този античен паметник. В сърцевината на колоната е имало вита каменна стълба. По свода има три вентилационни шахти. В източната част на свода личат следи от хоросанова мазилка покрита с тъмно зелена боя, което дава основание да се предположи, че централната зала е била измазана и украсена със стенописи. В стената има 5 симетрично разположени ниши. Вероятно там са били поставени урните с праха на мъртвите или скулптури.

Този уникален архитектурен паметник съчетава римската строителна техника с тракийската традиция и е най-късният представител на тракийските гробници по българските земи.