Шенген – зона на недоверие към българското правителство?

Случващото се в България с бежанската вълна от Сирия показва симптоми, които ако не бъдат своевременно овладяни, могат да бъдат трудно излечими с времето.

Симптоми, свързани с европейските ценности - толерантност, солидарност, справедливост, доверие и сигурност.

Аз ще се спра на два от тях – доверието и солидарността, в контекста на пропуснатите външнополитически възможности за реализирането на националния приоритет – присъединяване на България към Шенген и преодоляване предизвикателствата от бежанския поток от Сирия.

Наличието на неконтролируема миграция .засилва аргументите за присъединяване на България към Шенген, факт, който управляващите осезаемо пропускат. Двете насоки, по които би следвало да се работи са:

- от една страна: изграждане на доверие към България и търсене на подкрепа в страните, които също са засегнати от бежанската вълна.

- от друга страна: осигуряване на бърза и ефективна солидарност от Европейския съюз, но тук не става дума само за финансова солидарност.

Тези въможности определено не са използвани активно до момента.

Хаотичните действия на правителството, липсата на подходяща стратегия, която да се следва, включително за информиране на населението, изострят усещането за недоверие и неспособност за контролиране на положението.

Солидаростта означава намиране в рамките на ЕС на ефективни методи и средства за преодоляване и дългосрочно решаване на проблемите, свързани с притока на бежанци. Отпускането на определена сума финансови средства не е устойчиво решение. Настоящето българско правителство следва да убеди държавите членки, че проблемът с бежанците не е само български, а общоевропейски и че колективният отговор на външни заплахи е по-ефективен, включително по отношение на миграционните потоци. Чрез много по-активна външна политика следва да се акумулират аргументи, че в общоевропейски интерес е защитата на границите на целия ЕС, а не само на шенгенското пространство, напомняйки, че България и Румъния са пълноправни членове на ЕС и че възникването на проблеми по техните граници, макар и да не са в Шенген, са проблеми на целия ЕС. Посланието, че ЕС не вярва на България стига и до тези, които организират нелегелното преминаване на границата и още повече засилват имиграционния натиск. Липсата на опит на страната по отношение на приемане на бежанци я прави силно уязвима. В тази връзка бежанската криза още повече засилва аргументите за присъединяването й към Шенген. Бидейки извън Шенгенското пространство България ще се справя все по-трудно с неконтролируемата миграция, поради липсата на достатъчен ресурс и достъп до такъв на ниво ЕС.

Силно контрастиращо с правителството на Борисов, което положи неимоверни усилия да бъдат изпълнени техническите критерии за осигуряване сигурността на гражданите и защита на външните граници на ЕС, основната линия на поведение на сегашното правителство би могло да се обобщи като “Шенген не ни интересува в този момент ” или “Няма какво повече да направим”. В резултат докато от 2011-та до началото на 2013та, Европейската комисия и парламент нееднократно повтаряха, че България е изпълнила техническите критерии за влизане в пространството без граничен контрол, използвайки най-модерно техничеко оборудване, интегрирани системи за наблюдение, всички форми на полицейско сътрудничество в ЕС, висока квалификация на българските гранични служители и т.н, ноември същата година председателят на ЕК Барозу заяви, че България и Румъния не могат да се надяват на приемане в шенгенското пространство от 1 януари 2014.

Неоспорим факт е, че въпросът с Шенген от технически се превърна в политически, тъй като окончателното решение за присъединяване към това по-вътрешно интеграционно пространство на доверие трябва да се вземе единодушно от държавите членки. Проблемът е, че днес броят на държавите, които са против нашето членство се увеличава, а в действията на управляващите не се наблюдава опит въпросът, който вече е политически да се решава с политически средства и с по-активна дипломация. Приемането в Шенген и оказването на навременна подкрепа за защита на границите е от полза за целия Европейски съюз, а не само за България.

Питам се защо това правителство освен глухо за исканията и притесненията на хората, остава и нямо в защита на националните интереси и приоритети за реална интеграция на България, имаща геополитическа добавена стойност към сигурността в Региона...