Доц. д-р Димитър Калев е ръководител направление „Химиотерапия и лъчелечение“ към СБАЛОЗ “Д-р Марко Антонов Марков - Варна” ЕООД

Доц. Димитър Калев, дм завършва медицина във Варна през 1979 г. Специализира вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия и медицинска онкология.  От 1986 г. започва работа в УМБАЛ “Св. Марина”.  През 1994 г. защитава докторска теза: Диагностична и прогностична стойност на реактивните цитологични промени при бенигнени и малигнени плеврални изливи. От 2007 г. е доцент към Катедра Пропедевтика на вътрешните болести. Оглавява Клиниката по онкология на УМБАЛ „Света Марина”, Варна от 2008 г. до 2016 г. От 1986 г. до 2016 г. е преподавател в Медицински университет – Варна като асистент по белодробни болести и доцент по медицинска онкология.  През 2014 г. е национален консултант по медицинска онкология.

От юни 2016 г. оглавява Направление Медицинска онкология, лъчелечение, научно-изследователска дейност и онкокомитети в СБАЛОЗ “Д-р Марко А. Марков” ЕООД, Варна.

Доц. Калев, традиционната вече информационна кампания “Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб” е посветена на профилактиката на заболяването. Какво е необходимо да се направи в България, за да се повиши вниманието към тази сериозна диагноза – от страна на пациенти, фамилни лекари, обществото като цяло и особено за хората в риск?   

- Преди всичко трябва да има институционално организирана програма, която да се фокусира върху проблема на белодробния рак – най-честия тумор, с най-висока годишна заболеваемост и най-висока годишна смъртност при двата пола. Точно такава програма липсва на българската медицина. Тя включва не само скрининг, но цялата организация, която да започва от личните лекари, диагностиката от страна на специалистите по белодробни болести, преминаването на различните етапи от клиничната онкология и т.н. Всичко това е драматично разединено от т.нар. пътечна медицина и на практика затвореният диагностично-лечебен цикъл, какъвто трябва да бъде, у нас не работи. Затова и много пациенти предпочитат чуждестранни онкологични центрове.

Може ли с някои по-прости организационни мерки да се подобри диагностиката – поне за рисковите групи?

- За тях вече е необходим организиран скрининг. Той представлява прецизен избор на рискова популация от хора – в случая, главно мъже, тежки пушачи с над 30 пакетогодини, на възраст между 55 и 74 години. Научно е доказано, че ако при тази група от населението се извършва всяка година нискодозова  компютърна томография на гръдния кош, смъртността драматично намалява с 33% годишно. Това е впечатляващ резултат и нека вникнем в тези данни. Скринингът обаче е сложна мярка, изискваща държавни финансови ресурси и компетентна администраця, каквито у нас липсват.

При какви оплаквания или симптоми човек непременно трябва да се консултира с лекар заради вероятност от белодробен рак? 

- Това е пътят на т.нар. опортюнистичен скрининг, за разлика от организирания популационен скрининг, за който споменах преди малко.  В този вариант на скриниране пациентът в разговор с личния си лекар би трябвало да бъде подсетен да си направи такова изследване. Не обикновен профилактичен преглед, дори не обикновена рентгенография, а само нискодозовата компютърна томография статистически достоверно намалява смъртността. Би следвало фамилният лекар да познава пациентите си, да знае техните рискови фактори и, подбирайки ги по възраст, да им предлага годишно това изследване. Разбира се, опортюнистичният скрининг е нещо, което пациентът трябва да направи със собствени финансови средства, защото не се покрива от здравната каса.

Що се отнася до началните оплаквания и симптоми при белодробен рак, те са твърде неспецифични. Най-често при пушачи, които кашлят всекидневно, внезапно тяхната кашлица „се пречупва“, както се изразяват лекарите, става по-дразнеща, по-тежка и неовладяема. Може да се появят и кървави храчки в различна степен. Фрапантни симптоми като безсилие, безапетитие и загуба на тегло, са вече късни прояви. За съжаление, няма разпознаваеми ранни симптоми и това е една от причините за късното откриване на белодробния рак. Едва 15% от случаите на рак на белия дроб у нас се откриват в ранни етапи – в първи и втори стадий, когато все още чрез хирургия могат да бъдат излекувани напълно. Останалите се откриват в късните стадии. Накратко, не симптоматиката, а скринингът е онзи подход, който може да ни осигури ранна и навременна диагностика.

След поставена диагноза рак на белия дроб какви стъпки следват за пациента?

- Следващите стъпки не са добре организирани в България поради пътечната медицина. Пациентът трябва не само да бъде диагностициран, но и много добре стадиран – да бъде добре определена степента на разпространеност на рака, за да може адекватно да бъде избрана лечебната стратегия. Тук отново у нас е налице недобра комуникация между отделните нива на образната диагностика. По-нататък следва изследването на всички прецизни хистологични и молекулярни биомаркери, които трябва да определят прецизния избор на подходящо лекарство. Например от общо 8 стандартизирани засега в света молекулярни биомаркери у нас в момента се изследват само 3 – значи 3 към 8 е шансът на българските пациенти за избор на най-адекватно лекарствено лечение.

Разполагате ли с всички съвременни методи за диагностика и терапия на това заболяване – за страната и за Варна и региона?

- Нито в страната, още по-малко във Варна. Диагностиката се крепи на т.нар. ендоскопски методи, с които се взема биопсия. У нас това се прави все още с конвенционална фибробронхоскопия, която е метод от 80-те години на ХХ в. Липсва апаратура за модерните методи като автофлуоресцентна бронхоскопия или  ултразвуково навигиране, които навлязоха преди 10-ина години в развитите страни. При образната диагностика съществува оптимална съвременна апаратура, но поради ограниченията на финансирането в пътечната медицина обикновено не се прилага в оптималния обем. На следващия етап са биомаркерите, за които вече казах, че у нас са достъпни 3 от 8. На всеки от тях съответства модерно лекарство, като у нас съответно се реимбурсират само 3 групи такива медикаменти.

С какво днешните пациенти с белодробен карцином са облагодетелствани в лечението спрямо тези отпреди 10-15 г.?

- Категорично днешните пациенти имат повече възможности за лечение. Като започнем от диагностичните методи, които налагат европейската и американската медицина, и няма как различните медицински съсловия и здравни институции в България да не се съобразяват с тях. Освен това у нас има отлично подготвени специалисти, както и изработени стандарти и ръководства с препоръки на европейско и световно ниво. Ако тези препоръки се институционализират и въведат като правила от държавната администрация със съответното финансиране, тогава българската онкологията за белодробен рак ще бъде на световно ниво.

Имат ли българските пациенти достъп до съвременните подходи в терапията?

- Да, имат достъп до някои лекарства от сферата на имунотерапията и прицелното лечение и това наистина е качествена разлика спрямо нивото от преди 10-15 години. Тогава например пациентите с напреднал белодробен рак живееха средно около 7 до 9 месеца след поставяне на диагнозата, докато сега, благодарение на новите терапии, животът им се удължава средно до две години и това, съгласете се, е значителен успех. Тази тенденция за удължаване на преживяемостта със сигурност ще продължава.