Бранимир Ботев: COVID-19 изчерпва ресурса на световната икономика - bulgaria.utre.bg

Бранимир Ботев: COVID-19 изчерпва ресурса на световната икономика

От блогa на
Bulgariautre.bg
Bulgariautre.bg
Всичко от автора
09 април 2020, 21:30 | в.Марица

Бранимир Ботев e президент на Европейската лига за икономическо сътрудничество (ELEC- Брюксел) и изпълнителен директор на Европейски институт за анализи и стратегии (EISA). Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски“. Специализирал е маркетинг и мениджмънт във Франция. Бил е заместник-министър на икономиката и енергетиката със сектор туризъм в три последователни правителства. Той коментира кризата с пандемията от коронавирус и последиците от нея в интервю пред вестник “Марица”. 


Г-н Ботев, вие сте начело на две международни организации, които анализират икономическите и политическите процеси на обществото и по-специално в ЕС. Как изглежда светът по време на кризата COVID-19 през вашия поглед?

Намирате ме в една от горещи точки на Европа – в Испания след близо три месеца и половина обиколка в Европа. Преминах през редица от страните, където впоследствие възникна епидемията от коронавирус, така че имам лични впечатления до каква степен европейските държави бяха и същевременно не бяха подготвени за тази епидемия, която прерасна в пандемия.

Може ли да посочите някои примери?

Сега съм в Андалусия (Южна Испания). През последните три месеца имах срещи във Франция, Великобритания, Германия и в Брюксел. Направи ми впечателение, че през това време информацията, която достигаше за коронавируса, който вече вършееше в Китай, беше по-скоро медийна сензация и в същото време не се усещаше, поне видимо, нагласа, виждане за изграждане на стратегия от страна на държавите. Това сякаш беше нещо, което е извън тях, извън Европа, извън нашето ежедневие. 

Как се справя България ?

България вече се сочи като много добър пример за справяне със ситуацията от редица медии в Германия и Испания. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен лично поздрави България и благодари за помощта, която нашата страна е оказала на Австрия. Мисля, че в тази критична ситуация министър-председателят реагира много бързо и адекватно в резултат, на което страната ни се справя много по-добре от други европейски страни. Преките ми впечатления са от Испания, която се слави като страната с най-добрата социална политика в ЕС, една от най-добрите здравни системи и с най-висока продължителност на живота. Но закъсня с вземането на мерки поне с две седмици. Същевременно дълбоко впечатляват готовността за помощ и взаимната подкрепа, която демнстрира цялото общество тук. Десетки хиляди пенсионирани лекари и медицински работници, доброволно се явиха в болниците, за да помагат. Моментално беше изградена стройна организация за доставка на храна и лекарства на всички възрастни, болни и самотни хора по домовете. Беше наложен мораториум на плащанията по кредити и към фиска. Усеща се тревога, но и огромно чувство на солидарност и взаимна подкрепа. Има и една радостна новина. Вече е потвърдено, че два научни центъра в света – Тексаският университет и Масачузетският университет MTI потвърдиха на базата на свои анализи, това, за което се говореше в последните дни – че в страните, в които населението масово е ваксинирано с БЦЖ ваксина 10 пъти е по-малко вероятно да се разболеят от COVID-19 и 12 пъти да загинат от заразата. Така че, социализмът ни е оставил и нещо много хубаво.

Какви ще бъдат икономическите последици от пандемията за Европа и за нас?

Всички сме единодушни, че светът няма да е същият. Нито както след кризата през 2007-2008 година, нито като след мигранската криза от 2015 година. Това не е просто криза. Според мен предстои преструктуриране на света, на модела, по който ще бъде управлявано обществото, на модела на справяне с подобен тип глобални опасности. Глобалната икономиката е тежко застрашена – никой не знае докога ще трае тази пандемия и никой не знае какъв ще бъде нейния обхват и реалните щети, които тя ще причини. Резервите – финансови, икономически, ресурсни, както и възможностите на индустрията, които ни се струваха безкрайно големи, всъщност са ограничени. Реалният резерв на всяка една страна членка на ЕС да издържи в екстремните условия на изолация, на карантина е от три до четири месеца на собствени запаси. След което сме заплашени от тежък колапс на икономиката. Глобалният пазар, част от който сме всички ние, вече се е свил с над 10%. До скоро говорихме за очакване на рецесия, а всъщност тя превзе за броени дни световната икономика. 

Експерти посочват, че най-засегнат ще е туризмът и това вече се усеща осезателно. Само с това ли ще се разминем?

Всичките анализи на големите банки, на големите финансови центрове, на Световната организация по туризъм, сочат, че туризмът очевидно ще бъде най-засегнатият отрасъл. Очакванията са туризмът да загуби от една трета до 50 процента от своите приходи през на следващата година. При летния туризъм сривът може да бъде и още по-голям, до 70 процента. Данните, от последните дни на Блумбърг са много тежки. Всеки ден световната туристическа индустрия губи 1 милион работни места. До края на май световният туризъм ще загуби около 50 милиона работни места, като страните от ЕС ще загубят около 7.5 милиона работни места. За България това ще бъде изключително тежко, защото туризмът е сред водещите индустрии формиращи 12-13% от БВП на страната. Особено притеснително е, че в тази ситуация министерство на туризма няма ясна визия за преодоляване на последиците от кризата и създава усещане безпомощност и абдикация от проблемите на бранша. Мрачната шега, която споделиха с мен колеги е, че можем да останем без туризъм, но не и без министерство на туризма. 

Според вас може ли да се очакват загуби на работни места в други сфери?

Логично е да се очакват загуби на работни места и в други сфери. Изобщо не съм оптимист като министър Караниколов, който на 01.04. по БНТ обяви, че безработицата в България няма да надхвърли 6 процента. Според всички анализи безработицата в България още до началото на лятото ще надхвърли 8 – 8.5%, а при по-неблагоприятен развой на събитията можем да посрещнем средата на годината и с 10% безработица. Спешно трябва да се предприемат мерки за алтернативна заетост на освободените хора, за някаква форма на данъчна ваканция, освобождаването им от заплащания по кредити и други публични задължения поне за срок от 6 до 9 месеца. Преди време министър-председателят Борисов беше казал, че министрите трябва да му бъдат най-добрите експерти. Точно експертността и ясните анализи отсъстват и то в ключови сфери от компетентността на министерство на икономиката и министерство на туризма.

От кои сферите на икономиката се очаква да излязат безработните?

Кризата ще удари силно не само туризма, но и транспорта. В момента ИАТА има ясни прогнози, че примерно нискобюджетните авиокомпании ще загубят близо 85-90 процента от своя трафик. Голяма част от самолетите на авиокомпаниите вече са приземени и летищата работят с под 15 – 30 процента от своя капацитет. На летище Барахас в Мадрид, едно от най-натоварените в световен мащаб, работи само с един терминал. Силно засегнато ще бъде строителството. Ако досега голяма част от свободни средства, се насочваха като инвестиции в покупка на жилища, магазини, на офиси сега този пазар е замрял. Там ще се развива само сегментът на строителството на логистични центрове и специализирани складови бази, особено до големите градове, защото се оказа, че светът и особено Европа е тотално неподготвена откъм осигуряване и бързо разпределение на необходими запаси в условията на криза. И ако с храните все още нещата са добре, макар, че се очква цените им да заочнат да се увеличват, то по отношение на редица други продукти и консумативи санитарни, хигиенни и консумативи и други стоки от първа необходимост настъпи срив. 

Колко време ще е необходимо за възстановяване?

Ще припомня, че след кризата от 2008 година световната икономика се нуждаеше от 8 години за възстановяване от рецесията. Примерно в България сривът в туризма от 2008 г. беше компенсиран едва 2013 – 2014 г. като брой чуждестранни туристи. 

Какви биха били социалните щети върху обществото от кризата „COVID-19“? Каква ще бъде ролята на ЕС и Европейската комисия във възстановяването, вече се спомена нов план Маршал?

Ключовият въпрос е дали има воля и визия ЕС да успее да се пребори за принципите, върху които е изграден и на първо място обща солидарност. Защото една от последиците на това, което предизвика коронавирусът е появата на явен евроскептицизъм и на първо място недоверие в общоевропейските институции. Виждаме, че ЕК, Съвета и ЕП са изпаднали в нещо като ступор. Те не могат да предложат бързи адекватни мерки. Усеща се тежка липса на лидери, на лидерско поведение. Личности от ранга Шарл Де Гол, на Жак Делор, на Хелмут Кол, хора, които бяха визионери, които можеха да поемат отговорност да поведат Европа. Изведнъж се оказа, че общоевропейските ценности, общоевропейската политика и солидарност бяха буквално загърбени за един ден и всяка страна се затвори в собствената си национална черупка. Шенген престана да съществува като обща политика и се върнахме от времето преди Шенген, преди договора от Маастрих. Реално погледнато, ако така продължава, след кризата ние ще трябва да говорим не за ЕС като за наш общ дом, като идея за солидарност, а за едно бавно и мъчително връщане към Европейската икономическа общност под формата на общ пазар, за свободно движение на стоки, капитали и за вече не толкова свободно движение на хора. Дай Боже това да не се сбъдне!



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета