Борислав Цеков, доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика в интервю за „България утре“.

Как ще коментирате решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон на страната, а именно Конституцията на Република България?

- Решението означава само едно – че имаме юридически валидно и морално легитимно решение на Конституционния съд. С това пътят на Истанбулската конвенция към ратификация е окончателно преграден. Парламентът не може да ратифицира международен договор, който е обявен за противоречащ на Конституцията.

Достойно решение на Конституционния съд. Той се вслуша в редицата конституционно-правни аргументи, изложени от няколко страни по делото, между които и нашия Институт за модерна политика. Заедно с наши преподаватели и професори категорично обосновахме противоречията в Истанбулската конвенция с основните принципи на Конституцията. Оттук насетне този въпрос приключва за България.

Ако някой някога иска тази конвенция да бъде разглеждана отново в България, то тя трябва да бъде променена по съответния ред. В противен случай документът няма как да бъде ратифициран от нашата страна. Това е добре, защото джендър идеологията няма място в нашата страна.

Може би Истанбулската конвенция е първият случай, в който България показва характер в диалога си с европейските партньори?

- Без съмнение. Съгласен съм с тази оценка. В този смисъл трябва да бъде поздравен Конституционният съд, защото той показа не само привързаност към конституционната традиция, но заедно с това и национално достойнство. Българският конституционен съд по този начин, поне според мен, се равнява с актове на Германския конституционен съд, на Италианския конституционен съд, които по други теми са налагали вето на исканията на Брюксел.

В този по-широк контекст, ако говорим за ролята на националните конституционни съдилища като пречка пред опитите да бъдат прокарвани наднационални идеи, които нямат съгласието на обществата, които срещат остра съпротива на европейските държави, да, пътят на такива актове е блокиран.

Много от съдилищата, особено Съдът в Страсбург, често прилагат т.н. от нас юристите „съдебен активизъм“, т.е. те излизат извън буквата и духа на закона, за да налагат определена политическа и идеологическа линия – дописват правото често пъти. Така е и с Истанбулската конвенция, но ето че, както и други държави се противопоставят на джендър идеологията, така и България, и то по един авторитетен начин у нас се сложи точка на тази тема.

А ще помогне ли това решение на Конституционния съд някои програми, свързани с джендър идеологията по отношение на образованието да бъдат прекратени?

- Имайки това решение, то е отправна точка и авторитетен аргумент като общество, като граждани и като юристи да се позоваваме, че самата джендър идеология е отхвърлена на конституционно ниво и в този смисъл държавните органи не трябва да прилагат политики, които налагат тази джендър идеология в училища, детски градини и въобще в образователната система.