Владимир Павлов за спускането със сноуборд от Шиша Пангма: Изпитвам уважение към планината - bulgaria.utre.bg

Владимир Павлов за спускането със сноуборд от Шиша Пангма: Изпитвам уважение към планината

От блогa на
Bulgariautre.bg
Bulgariautre.bg
Всичко от автора
01 юли 2018, 15:26 | Александра Милева
  • Снимка:
    Facebook

Надява се да изпълни целта си още тази есен

Владимир Павлов е първият български сноубордист, който се спуска от над 7000 м височина. Страстта му към сноуборда започва още като е на 14 години. Павлов има зад гърба си 20-годишен опит в изкачването на върхове и спускането от такива. А следващата му цел е Шиша Пангма.

 

- Разкажи ми как се запали по алпинизма, сноуборда и това просто хоби ли е или се превърна в професионално начинание?

- От най-ранна детска възраст карам ски, а по сноуборда се запалих, когато този спорт навлезе в България и аз бях все още тийнейджър. Още от първия завой разбрах, че това е нещо, което  ме прави щастлив и ще промени живота ми завинаги. Тъй като от самото начало съм се отдал на фриирайда (карането в дивата планина), това неминуемо води до планинарство и алпинизъм, защото за да достигнеш недокоснатите терени е нужно да се изкачиш до тях със собствени усилия. Сноубордът и планината за мен са много повече от хоби, но не мога да кажа, че съм професионалист или състезател. Това, с което се занимавам е повече състезание с мен самия, с личните ми граници и възможности – така го приемам и както всеки друг човек го смята за нормално, и аз искам да се развивам и да ставам по-добър в това, което правя.

- Разкажи ми за опита си през годините.

- За тези повече от 20 години успях да обиколя и спусна много планини и върхове по света, като постепенно вдигах и височината, и трудността на изкачванията и спусканията. Този път ме отведе до най-високия връх на Близкия Изток Дамаванд 5671м в Иран, който спуснах през март 2016, а след това през юли 2017г. успях да осъществя една дългогодишна мечта, а именно да изкача вр. Ленин 7134м в Памир и да се спусна по северната му стена. Това ми донесе нов опит, пък и квалификация да опитам дори и нещо по-високо, каквато е и следващата ми цел – Шиша Пангма.

-Най-екстремното нещо, което си правил досега?

- Не мога да определя най-екстремното нещо, което съм правил, в доста приключения съм се вкарвал и съм имал предизвикателства от всякакво естество. Може би спускането ми от вр. Ленин към момента е най-значимото и запомнящо се за мен събитие, защото това начинание наистина изисква много и трудността е изключително висока не само в спускането, но и в изкачването с цялата тази екипировка. Това е нещо, което никога няма да забравя, което ме промени завинаги и което винаги ще ме определя в личен план.

- Предстои ти изкачване на Шиша Пангма и спускане със сноубард от там, как и кога взе това решение?

- Спускането от Шиша Пангма е следващата ми съвсем логична цел, след преминаването на границата от 7000м. миналата година. Решението бе взето, малко след като се завърнах от успешната експедиция в Памир, а върхът съм избрал според условията, които предлага за спускане със сноуборд, които аз считам за благоприятни при добро стечение на обстоятелствата и времето. Все пак във високата планина не всичко зависи от теб и трябва известна доза късмет с времето, снега, вятъра, видимостта, лавинната обстановка и пр., за да може едно подобно спускане да бъде възможно. При успех, това ще е първото в света сноуборд спускане от този връх.

- Какъв е твоят подход при изкачването?

- Моят подход, а и целта ми се различават от тези на Боян. Първо аз ще съм част от международна експедиция и по време на изкачването и на евентуалната атака нямам намерения да се движа самостоятелно, т.е. винаги ще съм в свръзка и с възможност за оказване на адекватна помощ. Второ, моята крайна цел не е Истинския връх 8027м, а Централния на 8013, което предполага, по-малко рискове и усилия. По-големият риск идва при спускането ми, където ще бъда най-вероятно сам, както и при вр. Ленин, но смятам да се движа около маршрута за изкачване. Предизвикателство за мен ще бъде и границата от 8000м, над която смятам да се изкача без допълнителен кислород.

-Повлия ли ти случилото се с Боян Петров на същия този връх?

Инцидентът с Боян е голяма загуба за България, но това че се случи точно там и точно преди моето евентуално тръгване за този връх е чисто съвпадение и стечение на обстоятелствата. Тази случка не влияе пряко на плановете ми и аз продължавам да гледам напред по същия начин, но обърка много хора около мен, които станаха изключително чувствителни на тази тема. Това е още нещо, с което трябва да се справям по пътя към върха.

- Имаш ли страхове и какви?

Не мога да го нарека точно страх, по-скоро уважение към планината и трудностите, които тя е способна да поднесе. Имам известни притеснения, а някои решения ще трябва да бъдат взети на място, но така е във високата планина – не всичко може да се предвиди и планира на 100% и има много неизвестни, които трябва да се решават по пътя. Така беше и с вр. Ленин, и с вр. Дамаванд, а и с много други места, на които съм се спускал. Смятам, че с правилната подготовка и отношение към планината, много от рисковете биха могли да се минимизират до голяма степен, но не напълно. Има някои страхове, но с правилната подготовка и информация те могат да се преборят, за да продължим напред. Така е и с всичко останало в живота.

-Как влияе на организма ти спусканията ти със сноуборд ?

Спускането със сноуборд от голяма височина, макар да крие някои рискове, всъщност има едно голямо предимство, а именно, че много по-бързо се връщам към по-нормалната среда на живот в ниското, а времето прекарано в така наречената зона на смъртта е значително по-малко. Няма негативно влияние от бързото слизане, а само от бързането при изкачване, така че при едно добро стечение на обстоятелствата, моето положение по пътя надолу е дори по-облагодетелствано от това на алпиниста в крайна сметка, но не трябва да забравяме, че този сноуборд трябва и да се занесе до върха.

- Как се подготвяш за изкачването и докъде стигна с организацията?

- Подготовката има много аспекти – физически трябва да поддържаш перфектна форма и показатели за едно безкислородно изкачване на 8-хилядник, психически е нужно да се готвиш за неизвестното и спускане на ръба на възможностите, трябва да се екипираш правилно, да избереш правилния период и връх и не на последно място, трябва да намериш финансиране за такъв проект, което се оказа не лека задача, особено след изчезването на Боян под същия връх. Трябва пълна отдаденост и да работиш здраво по всяко едно „перо”, за да случиш нещо подобно. Аз се движа в правилната посока, с парите има проблем и съм създал една дарителска кампания (www.helpkarma.com/help/project8000), където всеки може да ме подкрепи, а също така преговарям и с евентуални спонсори.

-Как близките ти приемат решението да го направиш?

- Хората са разделени на лагери що се отнася до моето начинание и аз съм благодарен на онези близки и приятели, които ме разбират, вярват в мен и ми помагат всячески за осъществяването на тази мечта. Онези, които не вярват и виждат само проблемите и смъртта ги слагам някъде отзад, защото ме дърпат надолу. Поради нещата, с които се занимавам, успях да се сблъскам с много негативизъм и съм убеден, че в България това е голям проблем, който ни пречи на общонационално ниво и с който трябва да се борим здраво във всеки един момент и аспект.

-Как овладяваш себе си и вътрешните си емоции при изкачване/спускане?

- Когато обичаш нещо толкова силно и си работил, и си се лишавал толкова много за него, когато се подготвяш и информираш сериозно, когато си вложил всичко и си извървял нужния път, смятам, че при настъпването на моментът на истината си готов да се владееш и да дадеш всичко от себе си, за да постигнеш целта си. Надявам се да ми се отдаде шанса да опитам още тази есен, защото съм направил всичко необходимо, но ако не стане, няма да се откажа и ще работя, за да се случат нещата догодина или по-напред във времето.



Коментари (1)

Потребител
Емил
Стискам палци всичко да мине леко, стискам палци
01 юли, 16:08 ч.

Добави коментар

* Задължителни полета