Доц. Д-р Пламен Ралчев: В момента Ердоган има огромна подкрепа, затова изтегли изборите по-рано

Свят

23-06-2018, 09:42

Снимка:

Фейсбук

Автор:

Маргарита Йорданова

Всичко от Автора

Още по Темата:

Преди вота в Турция

Зам.-ръководителят на катедра „Международни отношения“ УНСС Доц. Д-р Пламен Ралчев в интервю за „България утре“.

Предстоят избори 2 в 1 в Турция – местни и президентски, можем ли да очакваме изненада или сценарият е ясен?

- По-скоро можем да очакваме повторение на резултата от изборите от миналата година. Най-вероятно позициите на президента Ердоган и неговата управляваща партия ще се консолидират. Аз смятам, че това е една от основните причини той да избърза с изборите, да ги изтегли близо повече от година по-рано от предвиденото. Мисля, че той разчита на това, че в момента е все още на върха на вълната на подкрепата. Макар, че се забелязва известно оттегляне на подкрепата, но все още той е в силни позиции и на фона на ангажираността на Турция в конфликта със Сирия, участието с военни части в операцията в Сирия – това също е част от консолидирането на властта на Ердоган. Точно тези развития на събитията ще бъдат използвани в максимална степен от президента Ердоган да увеличи подкрепата за себе си.

Какво следва, след като минат изборите? Знаем, че Турция ще мине към президентска република – как ще промени това самата страна?

- Това при всички положения ще засили възможностите на Ердоган да влияе във всички сфери на политиката и обществения живот. Не че сега той няма тази възможност, но тогава чисто конситуционно ще има възможност за тези действия. Мисля че и това е причината той да иска да се случат тези промени по-рано, защото след година или година и половина не е ясно как ще се развие конфликтът в Сирия, не е ясно ситуацията в самата Турция каква ще бъде. Забелязваме последните месеци опити на някои опозиционни сили да засилват подкрепата за себе си. Конкретно лидерката Мерал Акшенер, която се стреми да формира някакъв опозиционен кръг около себе си и да търси подкрепа с лозунга да бъде алтернатива на Ердоган. Мисля че всички тези индикации за намаляваща подкрепа към него или по-скоро за засилване на опозиционните кръгове на Турция, подтикнаха Ердоган към решението да проведе изборите по-рано за да си гарантира в максимална степен по-висок вот. Дали наистина ще го получи този вот е въпрос на време да видим, да изчакаме още един месец, и да разберем дали това ще се получи. В крайна сметка мисля, че той бърза да печели време.

Няколко пъти споменахте Сирия, Турция е със сериозна операция там – какво смятате, че ще се случи?

- Ангажимента на Турция в Сирия е опит на Ердоган да изнесе част от противоречията, които съществуват вътре в самата Турция. Това е противоречието с кюрдите и да търси консолидация по линия на военното участие на Турция в Сирия. Това военно участие цели да повиши подкрепата на Ердоган в самата Турция. Тълкувам го като желание на Ердоган да демонстрира сила в очите на онези свои привърженици в Турция, които търсят точно силния лидер. Търсят обединителят на Турция. Вътрешният конфликт на кюрдите в самата Турция има своята външна проекция, защото развитието на кюрдският въпрос в Сирия, в Ирак, пряко ще засяга Турция в бъдеще. Това един вид превантивно действие на Ердоган за да участва Турция в бъдещето разпределяне или бъдещето решаване на ситуацията в Сирия, до решаване на кюрдския въпрос, сформиране на някаква федерация или нещо друго. Това са едни предварителни заявки или опити за участие в бъдещето решаване на сирийския проблем.

Споменахте външно влияние при кюрдския проблем. Това ли е най-голямата заплаха за бъдещето на Ердоган или ако не – коя е най-голямата заплаха?

- Бъдещето на Ердоган може да срещне няколко потенциални риска. От една страна е развитието на кюрдския въпрос извън и вътре в Турция и въобще развитето на кюрдския въпрос извън Турция как ще се отрази на самата Турция. Вторият аспект е до колко дистанцирането на Турция и конфронтацията със САЩ няма да намали значението на Турция в очите на САЩ или да конфронтира Турция с Вашингтон. Опитът ни до момента от оттегляне на американска подкрепа в широкия и Близък изток показва, че обикновено на тези режими им се случват неприятни събития, неприятно процеси - тогава, когато не се ползват с американска подкрепа. Много е спекулативно това да се каже, защото все пак Турция е страна членка в НАТО и ситуацията там е много по-сложна. Притеснителен е фактът дистанцирането между Турция и САЩ, от една страна и стратегическите партньорства, които Ердоган си позволява да прави с Русия, и с Иран от друга страна. Това може да бъде тълкувано във Вашингтон по най-различни начини и доверието в Турция от американска страна да намалее драстично, което в бъдеще би могло да създава проблеми на Ердоган от гледна точка на външна подкрепа или липса на такава.

Тези проблеми могат ли да прераснат в нещо повече?

- Това е спекулация относно бъдещите сценарии за Турция и хипотезите на развитието там. Но ако Ердоган не успее да овладее сигуацията вътре в Турция, а именно нарастващото разцепление в самото турско общество, тези които приемат проекта на Ердоган за нова Турция, реформирана Турция, за по-ислямска Турция, и тези които искат придържане към предишното статукво. От друга страна продължаващата дестабилизация на Сирия и по-широкия регион от Близък изток, може да внесе нестабилност в самата Турция. Както знаем има повече от два милиона и половина сирийски бежанци в Турция. Една голяма част от тях вече имат турски документи за самоличност, имат право да гласуват в турски избори, така че Ердоган разчита на тяхната подкрепа. Това обаче нагнетява настроенията сред турците, особено в тези погранични райони, където има концентрация на бежанци. Има напрежение между бежанците и самото турско население. Това са проблеми, които натрупани биха могли да създадат небрагоприятна ситуация в Турция и да повишат риска от вътрешен конфликт в самата Турция. Не казвам, че това е напълно възможно, това е просто една хипотеза. Ако ситуацията в Сирия не бъде овладяна и този конфликт продължи с някаква променлива или по-ниска интензивност много по-продължително време, ще бъде трудно Турция да отстоява на вълните на нестабилност, които идват от Сирия. Прекалено вече много са обвързаностите в Турция вътре в Сирия и тези ангажименти, които има във военната кампания и в присъствието на голям брой сирийци на територията на Турция. Аз не смятам, че тези процеси могат да бъдат лесно овладяни, при положение че Турция има много други проблеми.

Сирийските бежанци в Турция са основен проблем за ЕС, знаем за договора, който беше препотвърден и във Варна. Ще стане ли Турция част от ЕС, има ли такова желание? Вече се наблюдава отръпване от двете страни и може би сирийският проблем е единствената връзка между Европа и Турция в момента

- Европейската перспектива на Турция е една много сложна тема. По-скоро това е един контекст, в който се разглежда отношенията с Турция. Аз винаги споменавам една неискреност по тази тема, както от европейска, така и от турска страна. Аз лично се съмнявам доколко президентът Ердоган изобщо си представя Турция като член на ЕС. По-скоро продължава този тип говорене, настояване Турция да бъде част от ЕС, като част от легитимирането на неговата политика и значението на Турция като важен и регионален фактор. ЕС от друга страна не може да си представи въобще Турция в ЕС. Говорим Европейския съюз като цяло, но и държавите членки трудно биха могли да си представят ЕС разширен с Турция поради множество фактори. Както културно цивилизационни, така и чисто демографски. Представете си Турция е една държава, коятто по демографски потенциал се равнява с Германия. ЕС тотално би променил своята архитектура, своята същност, ако Турция влезе в ЕС и като институции и разпределение на гласове. Аз не смятам, че има какъвто и да било реализъм в говоренето за бъдеще на Турция в ЕС. Това е изкуствено създаден контекст , в който се дискутира формата на отношение на Турция с ЕС. Турция в момента се чувства в силна позиция, тъй като в някаква степен успява и да изнудва ЕС от гледна точка на сигурност на външната граница на съюза, от гледна точка на спиране на бежанския поток. Даже може да се каже, че ЕС е в по-слаба позиция, тъй като е в зависимост от гледна точка на сигурност. Чисто икономически погледнато, Турция има нужда от ЕС като търговски партньор, затова и преговорите за обновяване на преговорите за митнически съюз са може би най-реалистичните за което може да се говори и да се работи по-нататък. Трудно е трезво да разсъждаваме за бъдеще на Турция в ЕС, дори за това, за което президентът Ердоган настоява пренасяне и свободно движение на турските граждани в ЕС. Вече има толкова много бежанци на територията на Турция, които по един или друг начин са се сдобили с  турските документи. На ЕС ще му бъде много трудно да допусне такова свободно движение на хора. От гледна точка на сигурност, аз не смятам че темата за премахването на визите също е реалистична.