Главчев: Добре би било всички депутати да са по-умерени в изказванията си

Политика

02-08-2017, 13:32

Снимка:

parliament.bg

Автор:

Нелли Желева/БТА

Всичко от Автора

Още по Темата:

Главчев: Категорично не съм съгласен, че парламентът не работи

Далеч съм от мисълта, че не допускам грешки или нямам никакви слабости

Добре би било всички народни представители да са по-умерени в изказванията си, да има повече политически дебати и по-малко лични нападки. Това каза в интервю председателят на парламента Димитър Главчев по повод края на първата пленарна сесия на 44-то Народно събрание.
Продължаващото и сега ниско одобрение за институцията той обяснява с това, че голяма част от обществото не вярва, че депутатите работят в техен интерес. Затова е възложил на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание да прави периодично оценка на въздействието на конкретни законодателни актове.
"Далеч съм от мисълта, че не допускам грешки или нямам никакви слабости", отговаря Главчев на въпрос приема ли критиките на опозицията към себе си.
Той е категоричен, че от ПГ на ГЕРБ никога не са се намесвали в работата му като председател на парламента.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Каква е оценката Ви за работата на 44-тото Народно събрание? От опозицията често обвиняваха, че парламентът не работи пълноценно, не се приемат закони? Съгласен ли сте и какво трябва да се подобри?
Отговор: Важно е да подчертая, че трябва да гледаме преди всичко качеството на законопроектите, а не само количеството. Не би следвало показател за ефективността да бъде броят на законите. Наистина е важно законът да бъде качествен, обмислен, а не да се налага да се променя след това. Ефективността на закона зависи и от това той предварително да бъде огледан, а не да се налагат поправки и преработки впоследствие.
Западният опит също показва, че в подготвителната фаза е по-добре да се отдели повече време. А за тази парламентарна сесия мога да гарантирам, че всички законопроекти са разпределени веднага, след като са постъпили в деловодството на парламента. Но трябва да има и обсъждане, трябва да има експертиза по законодателството, което ще се внесе за разглеждане в дадената комисия. В пленарната зала стават политическите дебати и, разбира се, там има сблъсък на идеи.
Нека само дам пример за това, че законодателната институция работи наистина ефективно и в интерес на гражданите. Ние приехме Закон за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. С него ние решихме от 1 октомври минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде 200 лева. От 1 юли до 30 септември минималната пенсия беше увеличена на 180 лева. Приехме също Закон за допълнение на Закона за енергетиката, Закон за изменение на Закона за движение по пътищата, за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, за допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.

Въпрос: Защо и 44-то Народно събрание продължава тенденцията за институция с много ниско одобрение?
Отговор: Един от сериозните проблеми на съвременното общество не само у нас е ниското доверие на гражданите към институциите. Още по-тревожно е, че това засяга основната демократична институция - парламента. Голяма част от обществото не вярва, че Народното събрание работи в техен интерес. През последните години страната ни постигна много, но хората очакват значително да се подобри качеството им на живот, то да е съизмеримо с това на другите граждани на Евросъюза. Това е сериозно предизвикателство и пред законодателния орган на страната. Смятам, че когато постигнем успехи в тази посока, тази тенденция може да се промени.
Както може да се види от приетите от началото на 44-тото Народното събрание закони, ние се опитваме да работим и да решаваме въпроси, които пряко интересуват избирателите. Опитваме се максимално да се доближим до дневния ред на гражданите.
Наша отговорност на парламентаристи е да изработваме качествено и отговарящо на интересите на обществото законодателство. Затова съм възложил на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание да прави периодично оценка на въздействието на конкретни законодателни актове.

Въпрос: Успявате ли да балансирате успешно между опозицията и управляващото мнозинство, вече имаше искане за Вашата оставка и то получи не малка подкрепа. Какъв сигнал е за Вас?
Отговор: Опитвам се да балансирам. Това е и моята роля. Добре би било всички народни представители да са по-умерени в изказванията си, да има повече политически дебати и по-малко лични нападки. Когато има политически тези, винаги оставям депутатите да си ги развият. Парламентарната трибуна е мястото, откъдето народните избраници да изложат своите мнения, за да стигнат техните послания до избирателите им. Нормално е да има сблъсък на тези мнения. Естествено е в една парламентарна демокрация да има различни тези.

Въпрос: Имате ли подкрепа за решенията си от ПГ на ГЕРБ, от друга страна, съпартийците Ви влияят ли върху Вашите решения?
Отговор: Аз съм народен представител от най-голямата парламентарна група в 44-то Народно събрание и участвам в нейната работа, в изработването и приемането на нейните политически позиции. С колегите ми работим от години, никога не са се намесвали в моите решения като председател.

Въпрос: Кои от критиките на опозицията към Вас и мнозинството приемате? Коя парламентарна група от опозицията е най-конструктивна в работата си и в предложенията?
Отговор: Категорично не съм съгласен, че парламентът не работи. От началото на мандата в парламента са постъпили 65 законопроекта, 113 проекторешения и три обръщения и декларации. Приети са 19 закона, 102 решения и 2 декларации. Първоначалното естествено забавяне, свързано с конституирането на парламентарните комисии, беше преодоляно и това е видимо.
Смятам също така, че стриктно спазвам Правилника за организацията и дейността на парламента. Но съм далеч от мисълта, че не допускам грешки или нямам никакви слабости. Като председател на парламента не бих оценявал работата на парламентарните групи. Всяка от тях има конструктивни предложения, но, за да имаме общо решение, трябва да търсим допирните точки.
Важното е да имаме съгласие по най-важните теми и примери в тази посока не липсват. Единодушно приехме декларация за Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Предстои ни председателство на Евросъюза и, за да постигнем в максимална степен приоритетите си, е необходимо взаимодействие, каквото в момента има между ръководствата на водещите по темата комисии - външна и по еврофондовете в лицето на Джема Грозданова и Кристиан Вигенин. Това е един тест за страната ни, който убеден съм, ще издържим.

Въпрос: Да остане или да бъде премахнат депутатският имунитет? От началото на работата на 44-то Народно събрание има вече доста свалени депутатски имунитети? Това говори ли за това какви хора влизат в парламента и как се подбират те?
Отговор: Депутатите се ползват с имунитет, за да могат да се чувстват защитени, когато упражняват свободно правото си на глас по текстовете от законите, да изразяват позицията си, да не се чувстват притиснати, да не може върху тях да бъде упражнен натиск. Това е смисълът на имунитета.

Въпрос: Не намирате ли парламентарния контрол в сегашния му вид за отживяла, формална и неефективна форма на контрол върху изпълнителната власт, трябва ли да се промени и мислите ли в тази посока?
Отговор: Контролната функция на парламента върху изпълнителната власт и избираните от институцията органи е изключително важна. Това е основна функция на парламента - да контролира действията на изпълнителната власт. Тя пряко интересува хората от всички краища на България, защото в голямата си част въпросите са свързани с конкретни случаи и проблеми на избирателите, които те са поставили пред своите избраници. Естественото място, откъдето те да получат отговори на тези въпроси е именно парламентарната трибуна. Разбира се, и в момента има и други форми като например писмените отговори и разискванията по питания по актуални за обществото въпроси.

Въпрос: Европредседателството на България - как Народното събрание ще се включи, каква програма има?
Отговор: Работата в тази посока е изключително активна и ще продължи да бъде все по-активна. Предвиждат се много важни срещи на парламентарно ниво - като съвместни заседания на външните комисии на парламентите на страните-членки, на комисиите по енергетика, вътрешни работи и др. Вече утвърдихме Календара на парламентарното измерение на българското председателство, така че работим по конкретните събития по него.

Въпрос: Кои ще са приоритетите на парламента през следващата парламентарна сесия?
Отговор: Парламентът да се доближи по-близо до гражданите, до техния дневен ред. Със съдействието на Националния център за парламентарни изследвания към парламента ще се допитваме редовно до гражданите, до тяхното мнение, за бъде правена своевременно оценка на въздействието на планираното законодателство. Искаме да продължаваме да работим за това да имаме работещи, ефективни закони, които да се отразяват върху подобряването на качеството на живот на хората.

Източник: БТА