Фондацията ни гради повече от общност, гради семейство. Даваме пример, че успявайки, трябва да продължим да бъдем добри хора. Това искам най-вече и за моите деца - да са добри хора

Димитър Бербатов е давал много интервюта за футбол. Но от всички става ясно едно - той е много повече от футболист. Неоспоримото доказателство е и грандиозният благотворителен мач, който организира фондация “Димитър Бербатов” в България.

На 14 юни в София на Националния стадион “Васил Левски” куп световни звезди ще играят в името на талантливите български деца. Отборът на Бербатов се изправя в двубой срещу отбора на носителя на “Златната топка” Луиш Фиго. Големият залог за Бербатов и всички българи е каузата на фондацията му - успелите българчета в областта на изкуствата, науката и спорта. Това е много повече от футболен мач. И повод за по-различно интервю - за благотворителност, филантропия и мисъл за по-доброто утре на страната ни. Теми, заслужаващи двойно по-голямо внимание. Затова и интервюто е двойно - с Димитрина Ходжева, директор на фондация “Димитър Бербатов” и с учредителя на фондацията, самия Димитър Бербатов. Специално интервю за “24 часа”, което може да вдъхнови, а дори и да се използва за наръчник от други добри хора, искащи да помагат отговорно и да заразяват с добротата си.

- Какво значи възможността да покажеш България на световни звезди, приятели от футбола, а в същото време да подариш на българите шанса да видят отблизо толкова много големи имена в историята? И всичко това обединено от голямата кауза - талантливите деца на България…

Димитър Бербатов: Голяма гордост и голяма отговорност. Първо обаче означава уважение - че такива големи личности приеха поканата да дойдат в България. Заради благотворителната кауза, заради децата…

Димитрина Ходжева: И заради самия Димитър. Няма начин да събереш толкова и такива световни звезди, ако и самият ти не си голяма световна звезда.

Димитър Бербатов: Между нас има взаимно уважение. Аз съм благодарен на всички, които приеха поканата да дойдат в родината ми, за да играем в името на българските деца. Очаква ни истински вълнуващ мач заради феновете по трибуните и нашата кауза. Мачът е повод и да се говори с добро за България, да се създаде голям празник за хората, да помагаме повече на децата… Този мач е и начинът да осигурим устойчивост на нашата фондация. Но най-голямото достойнство е, че имаме шанса да го организираме именно в България - да дадем незабравимо преживяване за хората, които ще дойдат на стадиона, за зажаднелите за досег до футболните си идоли българи, които сега ще имат шанса да ги видят от съвсем близо в София. Винаги има вариант да направим този мач по-успешно в друга страна, но зад организирането на този празник в България се крие нещо много по-голямо. Възможността да се случи тук е и подарък, който искам да направим на феновете. Много по-ценно и емоционално е да направиш нещо там, където е сърцето ти.

Димитрина Ходжева: Но пък тук е по-трудно според мен. Аз лично се обезсърчавам на всяка крачка…

Димитър Бербатов: Ако изхождаме от примера и на нашия партньор в мача - Луиш Фиго, и на организация като УНИЦЕФ, която организира звездни мачове на две години, бихме могли впоследствие да го правим и в различни страни, където да съберем повече средства. Но за мен поне в момента няма по-хубаво от това, че празникът ще се случи в България, на националния ни стадион. Някои от звездите, които очакваме, не са идвали никога у нас. Някои пък са идвали, но много отдавна и от летището до стадиона. Този мач ще е и начинът да им покажем, че София се е развила много от онези времена. Говорил съм си и с моите приятели в отборите, някои са ми разказвали спомени. Сега имаме шанс да им създадем нови. Да впечатлим тези големи имена и да ги превърнем, поне за малко, в посланици на България по света. Така, както Луиш Фиго и екипът му останаха очаровани по време на посещението си. Имаме шанс да покажем на всички колко ни е хубава столицата. Малко или много хората по света си мислят, че ние в Източна Европа едва ли не сме откъснати от света и не участваме дейно в световни процеси. Каквото отношение на мен ми е странно. Затова сега ще организираме нещо, което си заслужава. И е на световно ниво. Дори на по-добро от правени подобни събития в други страни.

-Успелите деца не спират да мечтаят, колкото и да растат. Сбъдната мечта ли е едно пораснало успяло дете да организира в България такова грандиозно събитие?

Димитър Бербатов: Абсолютно да. Човек не трябва да спира да мечтае. Това е и моя мечта, и мечта на директора на фондацията ми, вярвам - и на много българи. Това е наша обща мечта.

Димитрина Ходжева: Не знам дали е точно мечта, защото бързо стана идея, която превърнахме в цел и се хвърлихме да я реализираме. С доза лудост, без която не можеш да се захванеш с нещо толкова трудно.

-Кое е най-трудното?

Димитрина Ходжева: Всъщност няма нищо лесно. Но мен ме обезсърчават очакванията на някои хора да доведем тук, ако може, всички живи футболни звезди на планетата, след което да отворим вратите на стадиона и всички да влязат безплатно. Сега всеки ден отказвам запитвания за безплатни покани, което наистина е неокачествимо като желание. Самите ние купуваме билети за близките си… Мислех, че най-трудно ще бъде да се уговорят участниците, но с това Димитър се справя без затруднения.

Димитър Бербатов: Когато имаш фондация, е логично да се развиваш от по-малки към по-големи и по-трудни проекти.

- Фондация “Димитър Бербатов” навърши 9 г. Имахте ли идея докъде може да ви отведе пътят от деня на учредяването ѝ до деня на организирането на това световно събитие на 14 юни?

Димитрина Ходжева: Знаете ли всъщност защо учредихме фондацията? Защото човекът Димитър Бербатов, когото аз познавам отдавна, обича да помага. Но на него не му отиваше да помага само случайно и спонтанно. Защото не всеки път, когато даваш пари уж да помогнеш, правиш добро. И трябваше да се намери начин той да помага устойчиво и отговорно. Вече беше на път да стане истинска звезда - аз поне винаги съм го вярвала… Когато човек е толкова популярен и има нужната репутация, една негова организация му дава повече възможности да е полезен, да приобщава към каузата, която е избрал, и други хора.

Димитър Бербатов: Не мислих дълго, а аз обикновено обмислям нещата. Най-важното беше каузата, както и сигурността ни, че ще работим по правилата. Знаех, че с Диди сме добър тандем и ще се справим. Когато следваш желанието си да правиш добро дългосрочно и отговорно, не мислиш точно за това докъде може да те отведе пътят.

Димитрина Ходжева: Пак го мисли, естествено! Притесняваше ни начинът, по който се приемат фондациите в България…

Димитър Бербатов: На мен винаги ми е било най-важно да съм доволен от човека, когото виждам в огледалото. А хората винаги могат да намерят какво да не ти харесат - каквото и да правиш. Единственото важно е да си в мир със себе си и да си доволен от своите избори.

Димитрина Ходжева: Това е неговото “ние нали си знаем как е”, когато аз понякога по женски емоционално се терзая от нечии несправедливи според мен преценки.

Димитър Бербатов: Ако кажа, че преди 9 г. съм знаел как точно се работи чрез организация, ще излъжа. Най-важното е да оставиш името си в сигурни ръце - не може без някого, на когото се доверяваш. На другото човек се учи, особено когато има мотивация да се научи. Сега все повече осъзнавам колко правилно е било решението да учредим фондация. Хем да разширяваме кръга от деца, на които помагаме, хем резултатите да се виждат. Защото хубавите неща трябва да се виждат. Да се дава добър пример, който да се следва. Въпреки че това, последното, е нещо, в което Диди постоянно ме убеждава, защото и аз като повечето българи съм по-близо до това, че доброто трябва да е анонимно.

Димитрина Ходжева: Това наистина е сред нещата, за които споря с всекиго около мен. Да показваш какво постигаш, особено ако и други хора са част от резултата - това не е самоизтъкване, това е отчетност. Доброто трябва да се демонстрира като факт, то няма шанс да се множи в тишина. Може би анонимно можеш да даваш пари, но в анонимност не можеш да налагаш ценности. Това не става със случайни благородни участия или като предоставиш името си на различни каузи, разпилявайки се между тях. Ако си популярен, ако репутацията ти позволява да си лидер на мнение, по-полезен си, ако избереш кауза и я направиш разпознаваема. Резултатите от работата не е задължително да имат конкретно измерение сега и веднага. Удовлетворението трябва да се търси в начина, по който вървиш към определения хоризонт.

- Станал си голмайстор на Англия с “Манчестър Юнайтед”, прибираш се в България и едно от първите места, които посещаваш, е офисът на фондацията си. На бюрото си намираш писма, рисунки, послания от деца. Какво значи тази различна емоция за една звезда на върха на кариерата си?

Димитър Бербатов: Искрено удоволствие. Личната ангажираност отваря нови хоризонти и за собствената ти удовлетвореност. Винаги ми е било приятно да следя как се представят нашите деца. Те ходят на олимпиади, конкурси, състезания. И аз като спортист винаги съм искал да видя докъде ще ги отведе тяхното желание за победа. Постоянно имаме молби, които разглеждаме. Често са за възможност изобщо да отидат на турнир или съревнование. А аз какво обяснявам постоянно? Да ходят и да са първи. Да се върнат със златен медал.

Димитрина Ходжева: Това е разликата между нас. Той като спортист винаги иска призово класиране.

Димитър Бербатов: Не просто класиране. Искам първо място. (Смее се.) Децата ни са прекрасни. Когато говориш с деца, не трябва да ги обезкуражаваш, но не трябва и да ги товариш с очаквания. Затова и сега се смея с историята за задължителното първо място. Може да си и втори, и трети - та има състезания, в които участват стотици и хиляди други деца. Но идеята ми е, че нашите деца трябва да отидат с нагласата, че могат да станат първи. Кои са по-добри от тях, че да не станат първи? Иначе изобщо да не ми се връщат, ако не станат първи. (Смее се.)

Димитрина Ходжева: Той винаги иска първото място, а за мен е важно децата да се занимават със смислени неща.

Димитър Бербатов: Ако може, нека са и двете.

Димитрина Ходжева: Едно дете може да се е занимавало с балет и в определен момент да реши да се занимава с физика например. Изобщо - да започне да се изявява в съвсем различна област. Но първото занимание, дори без да си стигнал максимума в него, със сигурност ти е дало много. Най-малкото си пораснал като по-удовлетворен човек, изпитал си повече радости. Искам да има повече такива хора!

Димитър Бербатов: Такова дете ще е станало по-силен човек. Ще е натрупало важен опит, контакти и знания. Това е абсолютен факт.

Димитрина Ходжева: Затова за мен да си задължително номер едно не е най-важното.

Димитър Бербатов: Но си е важно! (Смее се.) Имаме деца, които постоянно се връщат с първо, второ, трето място в престижни световни състезания. Талантите ни наистина са сред най-добрите. Ако пътят, който си избрал като малък, те отведе до успех, когато си станал мъж или жена, това със сигурност те кара да се чувстваш щастлив и пълноценен. Моят път беше такъв.

- По време на грандиозния мач на 14 юни зрителите ще могат да видят и на живо на стадиона стотици от успелите деца, за които всъщност даряват. Но е интересно как ги виждате вие от всекидневната си комуникация с тях. Има ли някоя зареждаща история от среща с дете, която в този момент да изникне в съзнанието на Димитър Бербатов?

Димитър Бербатов: Трябваше да отида да подкрепя инициативата “Българската Коледа”. Детето ми беше болно. Беше ми доста притеснено. Мислех си, че нито за миг нищо не може да премахне тревожното чувство от главата ми, докато не се върна при детето си. И тогава се появиха те - децата от фондацията.

В Народния театър ме чакаха пианистът Ники Маринов, математикът Евгени Кайряков и малката балерина Румелина Дилчева. Бяха там с родителите си. Личеше си, че и те са леко притеснени, но по друга причина. Ники трябваше да свири, Руми да танцува - готвеха се за поредни заминавания, Евгени се беше върнал от поредно успешно състезание. Бяха повече амбицирани и развълнувани от това, което ги очаква. Те бяха горди, а родителите им - още по-горди. Личеше си по лицата им, не можеха да си намерят място от вълнение. До онзи момент аз бях доста по-притеснен, макар само аз да си знаех какво ми е - моето дете беше болно. Но като видиш тези сияещи лица на щастливи успешни деца и горди родители, дори да имаш някакъв проблем, си казваш - всичко ще е наред. Такива срещи винаги са ме зареждали. Това е смисълът. Виждаш ги децата - готини, с тези усмивки... Руми не спираше да се усмихва. Усмивката направо лекува твоите грижи, забравяш ги. Руми, която пребори над 2000 деца и е сред едва 12-те, избрани в кралското балетно училище в Лондон… И да отидеш да живееш сам в Лондон… Ами тя е пети клас. Не знам дали осъзнава какво е това. На нея със сигурност й е интересно. Но с трудностите, с които ще се сблъска, ще я направят много по-силна. Хората, с които ще се запознае там, ще я изградят като характер. Ето това са истории, които си струват всичко. Аз на тази възраст бях много затворен. А сега пътуването, участията, срещите, са ги направили граждани на света - те имат това самочувствие.

- Как контактувате с толкова много деца и родители?

Димитрина Ходжева: Всекидневно и лично. Всяка сутрин в 7 денят ми започва с родителите в затворената ни група във фейсбук. Всяка вечер ме “захапват” отново. Знам ги поименно, кой от къде е, какъв е, как се общува с него...

Димитър Бербатов: Без това не може, ако наистина правиш нещо отговорно. Иначе няма как да се справиш с толкова много деца. Развиваш един вид радар.

Димитрина Ходжева: Всъщност изграждаш общност.

Димитър Бербатов: Повече от общност. Ти изграждаш семейство.

- Учи ли се на благотворителност? Кое е по-важно - вътрешното усещане и лична нагласа или пример, който трябва да бъде следван?

Димитър Бербатов: Възпитава се. Но със сигурност и двата варианта са важни. Трябва да имаш нагласата, но и да се учиш. Говорихме за учредяването на фондацията. Ето, и аз съм имал вътрешното усещане, но е трябвало да ме бутнат в правилната посока. Но дали го имаш, или го нямаш заложено - за мен всеки човек може да бъде научен да прави добро.

- Кой човек ви е вдъхновил, че трябва да се връща, да се помага на обществото? Може би след време някой много успял човек ще каже - мен ме вдъхнови Бербатов, но има ли постъпка или човек, който вдъхнови вас?

Димитрина Ходжева: Със сигурност всички деца на фондацията от самото начало се учат да връщат на обществото по примера, който виждат.

Димитър Бербатов: Следя повечето филантропи, богаташи. Чета много за тях, защото ми е интересно как са постигнали успех. Най-вече Бил Гейтс и Уорън Бъфет - Оракула от Омаха.

Повечето хора, които се занимават с инвестиционни фондове, се допитват до Оракула. Бъфет е и част от фондацията на Бил Гейтс и Мелинда Гейтс, но те даряват в космически измерения. Даряват милиони и даже милиарди долари. Да, и бизнесът им е космически, но важното е, че филантропията е неразривна част от живота им. Тези хора са ми интересни. Пък и с Бил Гейтс сме близки приятели, говорим си постоянно, нормално е да обменяме идеи и примери. (Избухва в смях.)

Димитрина Ходжева: Това е съвсем друга култура и съвсем друго отношение към дарителството, защото хората са свикнали да мислят, че това, което им се случва на битово ниво, зависи от тях. Имат активно отношение към средата, в която живеят. В България имаме много какво да учим. Включително какво е да бъдеш част от някакво благотворително събитие. Аз не знам доколко повечето хората мислят за това, че купувайки билет за нашия мач, те са дарители. И че ако ние помагаме на изявени деца в следващите година-две, да речем, то това ще е и благодарение на тях. Защото децата са на всички ни. И защото се опитваме да градим среда, в която всички да живеем по-добре.

- Как най-кратко бихте отговорили на въпроса кого подкрепям, като дойда на стадиона?

Димитър Бербатов: Подкрепяш бъдещето на държавата си.

Димитрина Ходжева: Подкрепяш капитала на нацията. Така и себе си подкрепяш…

- А вие срещате ли подкрепа в организацията?

Димитър Бербатов: Срещаме, но може и повече. Трудно е, мащабно е, скъпо е и с повече съмишленици бихме работили по-лесно. Благодаря лично на всеки човек и всяка фирма, които влизат в отбора ни - всеки да помогне според възможностите и според желанието си. Събитието е толкова голямо и сложно, че винаги може и още. Срещнахме подкрепа за събитието от Първа инвестиционна банка, срещнахме подкрепа за децата от страна на Националната лотария, срещнахме пълно съдействие по организацията от Столична община и лично от г-жа Фандъкова. Срещаме и доброволци, които отделят от времето си и възможностите си в името на каузата. Благодаря на всички тях! Благодаря на всеки, който си купува билет!

В интерес на истината - аз очаквах по-голяма подкрепа за такова световно събитие, защото толкова големи спортни звезди не идват накуп тук всеки ден. Усилията, които полагаме с екипа, са огромни. Но ще бъда напълно удовлетворен, ако видя интереса на хората. Пълен стадион ще бъде достатъчното голямо удовлетворение!

Звездите, които ще посрещнем, не получават пари, но ще бранят каузата за талантливите български деца.

Уважение към всеки работещ и отдаващ времето си в името на доброто - на това трябва да се учим в България, заедно...

Като говорихме как може да се учим, дори и в направлението как да подпомагаме, се сещам за друго. Ето, от посещението на Луиш Фиго у нас виждаме как в Португалия му предоставят сграда от старо училище, където фондацията му изгражда “Къща на фондация Луиш Фиго” - прави дом за младежи без родителски грижи, център за подкрепяне на семейства, център за детски активности, изследователски център - и по едно и също време може да помага на по 250 деца. Изграждането на тази къща Луиш Фиго и екипът на фондацията му считат за най-големия успех, който са постигнали дотук. Защо да не черпим опит от Фиго и Португалия? Политическите партии получават общински офиси, плащайки символичен наем, а фондациите, не само нашата, са на свободен наем.

- Своеобразно училище за дарителство ли е и големият благотворителен мач на 14 юни в София?

Димитър Бербатов: Това е друг аспект от важността на този мач. Защото, както каза и Диди, много хора може би не осъзнават, че купуването на билет в случая е дарение. Не за мен, не за фондацията, а за обществото. Защото тези деца са утрешните възрастни в това общество - те ще го управляват, те ще градят или рушат - зависи на какво сме ги научили. Чувал съм реплики тип - защо да дарявам, той Бербатов си има пари. Така е, аз лично не се нуждая от дарения. Но трябва да се научим, че само всички заедно можем да правим каквото и да е! Аз мога да направя фондация, да привличам внимание към нея, да давам средства, но това не е достатъчно. Ако една фондация не успява да привлича дарения от всички - значи не е жизнена. И мачът е такъв пример - аз мога да доведа звезди, екипът - да се справи с организацията, хората - да купят билети. Всеки има своята роля, за да се случи нещо голямо. И всяка една от тези роли е важна!

Димитрина Ходжева: В България има недоверие към набирането на пари, към фондациите като цяло. Съществува мнителност, която сигурно си има своите основания, но и много предразсъдъци има. Ние специално не сме имали проблем с недоверие - заради името на Димитър. Но и никога не бихме злоупотребили с факта, че хората имат доверие в нас.

- В този момент приемате ли мащабния благотворителен мач като проекта на живота си?

Димитрина Ходжева: Аз не го наричам проект, а лудост.

Димитър Бербатов: Изключително тежко е. Организационно работата е почти денонощна от месеци.

Димитрина Ходжева: И всъщност ти отново залагаш името, което си градил с години, репутацията си. Не защото търсиш допълнително внимание, каквото никога не ти е липсвало, а защото се чувстваш длъжен да използваш тази популярност, за да направиш нещо голямо. Кой друг да го направи?

Димитър Бербатов: Това е един от проектите в живота ми. Когато основахме фондацията, нямах деца. Вече имам деца. Искам децата ми да са добри хора най-вече. Един от примерите, които се опитваме да даваме във фондацията, е, че децата - успявайки, трябва да продължат да бъдат добри хора. Ние се явяваме тяхно по-голямо семейство, когато имат нужда от подкрепа на развитието си. Но то не бива да е за сметка на човешките качества.

Димитрина Ходжева: Мачът е много голяма крачка от пътя ни като фондация, но част от този път. И аз ще приема като успех, ако някой ден, когато децата са пораснали, видя, че някои от тях, които са успели в живота, искат да продължат да даряват добро на обществото по начина, по който са научени в това наше голямо семейство.

- Какво ново научи за себе си Димитър Бербатов в ролята на организатор на подобно събитие?

Димитър Бербатов: Едно от най-трудните, а в същото време и най-интересни неща, е това да направиш нещо голямо на ново поле, събирайки правилния екип. Защото, както и във футбола, така и в този случай става въпрос за отборна работа. В интерес на общия успех понякога се получават несъгласия, дори разговори на висок тон, каквито са напълно нормални. Диди например е много директна и критична, аз опитвам да съм по-дипломатичен, но пък понякога съм инат (Смее се.) Харесвам такива неща, защото пълното разбирателство не е полезно. Човек трябва да има мнение и да не се притеснява да го изразява в името на общата цел. Различия има, но трябва да има и съгласуване, за да може машината да функционира правилно. Всички колела да се движат. Щастлив съм, че съм част от отборна работа на толкова високо ниво и извън футбола. Определено научавам много.

- Какво научи Димитър Бербатов за отговорното даряване и налагане на ценности? Какво научи за работата във фондацията през изминалите 9 години?

Димитрина Ходжева: Той все пак през цялото това време правеше кариера и работеше за името си. На оперативно ниво голяма част от нещата му се свеждаха в синтезиран вид. Особено когато беше в “Юнайтед”, избягвах да го търся за всяко нещо, за да не попреча на някакъв професионален процес. От сто неща филтрирах едно, с което да го занимавам. Но той винаги се е интересувал какво става. При това слуша внимателно, умее да бъде доста обстоятелствен и да задава доста неочаквани въпроси. С всяка следваща година го виждам все по-въвлечен в това, което правим.

Димитър Бербатов: Да, смята се, че футболистите не трябва да се разсейват със странични неща, когато са концентрирани в изграждането на кариера. Но аз винаги съм имал потребност да правя различни неща. Харесва ми, че тук, във фондацията, ей така, както си седим, можем да измислим нещо, което според нас ще е интересно, да го оформим, да намерим как да привлечем партньори и средства и да го реализираме. Можеш да си креативен и от това да произтече добро за група хора.

Димитрина Ходжева: Да, най-хубавото в тази работа е, че имаш свободата да измисляш собствени проекти. Както и че те среща с добри хора, които никак не са малко!

Източник: 24chasa