Украинското правителство използва кримчаните за политическа игра, страх го е от война с Русия

- Какво е сега положението с Меджлиса в Крим, единствената легитимна за Европа кримско-татарска  организация, която Путин забрани в Крим и каква е вашата оценка за сегашната украинска гледна точка за Крим ?

- За съжаление, Националният меджлис заради забраната за влизане в Крим, заради депортациите и преследванията на полуострона, е разбит географски и не може да работи пълноценно. Членовете му в Украйна правят всичко, което е по силите им, но са с ограничени ресурси. Според мен, главно откъм хора. Не са толкова много тези, които са способни и могат да им се поверят сериозни дела. А и у политическото ръководство на Украйна няма яснота как да си върне Крим, липсва и голямо желание това да стане. Ръководителите на страната сериозно се опасяват, че заради Крим могат да имат неприятности, и че кримчаните могат да станат катализатор за голяма война. Засега  намеренията на Украйна си остават на нивото на празната  риторика на Порошенко. Правителството предпочита да не засяга кримския въпрос. Затова и всички инициативи за Крим буксуват - създаването на кримски батальон в украинските въоръжени сили или в националната гвардия, внасяне изменения в конституцията, създаване на Кримска автономия в изгнание и преобразуването на кримската автономия в национално- териториална автономия на кримчаните. Част от членовете на Меджлиса са в пресата на окупационните руски власти. Има съдебен процес срещу Чийгоз и следствие срещу другия зам.- председател Илми Юмеров. Окупаторите задушават всяка активност на организаторите и членовете.

Наскоро изправиха на съд всички членове на Меджлиса, които са били в дома на Юмеров в Бахчисарай и са ги глобили за забранена дейност. Засега няма знаци за промяна на политиката на организацията и на континента, и в Крим. Членовете на организацията на полуострова се стараят да се приспособяват към условията, работят по-незабележимо, близо до хората.
При последната ми среща с Юмеров, той ми каза, че е готов на всичко, въпреки, че е болен и преследван от ФСБ - и на затвор, и на смърт, но да си е в родината, в Крим.  Окупаторите се стараят с репресии да смажат всяка активност, не само на Меджлиса, но и на обикновените хора. Кримчаните сега са във „вътрешна опозиция“. Въпреки, че  не протестират открито и въпреки натиска, те не подкрепят окупаторите. Това много добре показаха последните парламентарни избори за Думата. Кримчаните насочват усилията си към укрепване на своята култура, история и език. Много добре сега се развива доброволчеството в поддръжка на болни деца, старци и бедни. Ярък пример за това е подкрепата на деца на политически затворници, те са обявени за „деца на народа“. Семействата на политзатворниците се обединиха в движение „Кримска солидарност“. В тази организация се поддържат един друг, осведомяват обществеността в Крим, Украйна, света за отношението към затворниците и инакомислещите при руския режим.

- Не се ли появиха вече пукнатини в руския контрол над Крим?

- Русия контролира Крим почти напълно. Казвам почти, защото не може да контролира мислите на хората. Както казах, кримчаните в огромното си мнозинство минаха във “вътрешна опозиция“ - това се отнася и за украинците, и за рускоезичните на полуострова. Те не ходят на избори, не гледат руска телевизия, доколкото е възможно гледат да не зависят от държавата - окупатор.  

- Какво е положението с правата на човека на полуострова?

-Влошава се. Това са принудени да признаят дори тези рускоезични, които приветстваха анексирането и радостно участваха в незаконния референдум. Сред принудените да емигрират от Крим сега се оказаха и такива, които казаха „да“ на присъединяването към Русия. Така стана, защото, дори да не отчитаме санкциите против Русия, малкият и средният бизнес се унищожава, цари правен произвол от страна на местните власти и съдилища. Всички медии са под контрол и цензурирани. Всички неугодни медии, особено етническите, не успяха да се пререгистрират по изискванията на руското законодателство, още в началото изтикаха неудобните журналисти. ФСБ им казваше: За вас е по- добре да заминете. Тези, които останаха, ги преследват - правят им обиски, привикват ги на разпити, повдигат срещу тях наказателни дела, като към Микола Семена, например.
Всяка активност на кричманите се стъпква. Ще ви дам пример - делото на „Четворката от Судак“. Четирима младежи се прибират вкъщи с колите си след  мероприятие за почитане на жертвите на сталинските депортации - 18 май. На колите са имали кримско-татарски флагове. Милицията, после съдът, ги глобява с огромна сума за провеждане на неразрешено шествие. Хората от народа започнаха да събират пари за глобата. Народът по този начин хем протестира, хем е солидарен.
Сега вървят дела за „участие в неразрешен митинг“в Бахчисарай. Мюсюлмани се събрали в кафене да обсъдят произшествието. Центърът за противодействие на екстремизма към МВР го окачествява също като митинг.
Нарушенията на човешките права са много и в много аспекти. В Русия например няма интегрирано образование. Деца със специални образователни потребности и аутисти се отнемат от родителите и се въдворяват в психиатрии, защото са „болни“. Тук, в Лвов, дойде такова кримско семейство, избягаха, защото искаха  детето им в психиатрия. В Украйна въпросното дете ходи в обикновено училище, тренира академично гребане заедно с други деца. Този случай беше огласен от украински правозащитници като пример за нарушение на човешките права в Русия и от него се заинтересуваха прокурорите в Хага.

- Какво е отношението на украинските власти към бежанците от Крим и кримските татари в частност?

- Отношението на украинското правителство към принудените да се изселят кримчани може да се охарактеризира кратко и ясно - празни приказки. Няма никакви социални програми към принудителните преселници кримчани, било то и кримски татари. Кримчаните, както и всички други изселници могат да разчитат на помощи - 30 евро на дете и 15 евро на възрастен, но то не е за всички, а за инвалиди, пенсионери и студенти. Ние с жена ми не получаваме нищо. Както през всички години от обявяване на независимостта на Украйна всяко правителство използва кримчаните за своята си политическа игра. Властта активно спекулира с нарушението на нашите права в Крим пред международните организации, но самото то не прави нищо.  

- Как се отразяват в Крим санкциите, наложени от ЕС и САЩ? Как се развива икономиката ?

- Разбира се и  санкциите си вършат своята работа. В Крим не влезе нито една водеща руска компания, нито една банка от първите 200, даже и 300, нито един мобилен оператор. Заради санкциите Крим не може да работи даже с руските региони. Заради липсата на вода загина производството на ориз. Стана невъзможно да се развива поливното земеделие. На практика селското стопанство стана зависимо от дъждовете. Блокадата много усложни електроснабдяването. Токът прекъсва постоянно - най-вече във военните обекти, в сградите на държавните и правораздавателните институции. Има села до ден днешен на генератори. Цените на стоките са доста по – високи, отколкото в Русия като цяло, а качеството им е ниско. Хората гледат да купуват украински стоки, които въпреки блокадата се внасят през Русия, но количеството им намаля съществено. Като цяло украинските стоки се замениха с руски.
Друг е въпросът какво е качеството и цената. В Крим казват така: цени - московски, заплати - кримски.  Руската федерация вкара с помощта на Рамзан Кадиров чеченската мафия, всичко ръководи Омар Уфимския. Жилищният квартал в Симферопол за служителите на ФСБ, МВР и съдилищата е строен от кадировци. Руската държава заложи на Кадиров, хората му и чеченската мафия, за да сплаши кримските татари, защото нито руската, нито арменската мафия не успяха да се справят.  Много кримски татари бяха похитени, някои от тях са намерени мъртви. Почеркът на тези престъпления е същият като в Северен Кавказ и особено в Чечня.

- Очакват ли се провокации на границата с  Украйна и от коя страна?

- От украинска страна всякакви действия засега са невъзможни. Пороошенко забрани на спецслужбите разузнавателна и най-вече диверсионна дейност в Крим. Президентът се страхува от широкомащабна война с Русия. Кримският провлак е като гърлото на бутилка - от военна гледна точка е сложно провеждането на настъпателна операция и от двете страни. Загубите биха били огромни. Още повече, че Русия разположи там огромна войска. Наскоро в Джанка Русия предислоцира батальон на въздушно- десантните войски. Руснаците сега не са готови за война на два фронта.

Визитка на нашия гост:  Рустем Аблятиф е кримски татарин, роден през 1964г. в Одеса. Завършил е Одеската морска академия. През 1992-ра се връща в историческата си родина Крим. Завършва право, после Академия по държавно управление, по покана на канадското правителство специализира в Карлтонския университет в Отава, експерт по правата на човека. Работил е по програма на Държавния департамент на САЩ. Политически анализатор, преподава в Лвов и в Крим. По време на „референдума“ и анексията е задържан от така наречената „кримска самоотбрана“, сформирана от полукриминални елементи. След завземането на Крим от Русия е принуден да отиде в Украйна, установява се в Лвов. Активен участник в Оранжевата революция и евромайдана. Участва в много украински и международни конференции по въпросите на държавното управление, етническите конфликти и политики, миграцията и правата на човека. Председател на организацията „Институт на гражданското общество“.  Носител е на медал „25 години независима Украйна“, като за него е предложен от Лвовската държавна администрация. От 2016-а участва в антитерористичните операции в Източна Украйна в Доброволческия украински корпус.