Влизането в еврозоната трябва да стане национален приоритет

– Г-н Хърсев, във вторник Националният статистически институт оповести данни за икономическия растеж. През третото тримесечие на 2016 година ръстът е с 3,5 процента спрямо същия период на миналата година. Това много ли е или малко?
– Както винаги ръстът е подценен от статистиката. Истинските ръстове на икономиката на България ги получаваме с петгодишно закъснение. Обикновено ръстът се подценява с между 75 и 100 процента. Може да се окаже, че ръстът е бил двоен през този период.

– Защо се получава така?
– Защото има изоставане заради методологията, която се прилага. Има брутен вътрешен продукт, който не се обхваща в този период. Тази методика се прилага в развиващи се страни, навремето този начин на отчитане беше наложен от МВФ. Не само при нас, навсякъде в Източна Европа е така, но в България е особено тежко положението. Имаме подценяване на ръста.

– Да се върнем на резултатите от президентските избори и това, което последва – оставка на кабинета, въртележка с връчване и връщане на мандати, назначаване на нов служебен кабинет…Как се отразява всичко това върху икономическата и финансовата температура на страната?
-Надявам се, въз основа на опита който имаме от доста години, българският бизнес някак си да е претръпнал. За съжаление обаче има доста голяма част от бизнеса, който разчита на поръчки от държавата, това му е работата. Но всяка една политическа криза се отразява като забавяне на този жизнен цикъл на икономиката, на бизнеса, който разчита на поръчките на държавата. Но тази част не е толкова голяма или колкото я изкарват някои. Пълна мистификация, че разчитаме на парите от Европейския съюз. Парите, които получаваме оттам са горе-долу равностойни на парите, трансферирани от работещите в чужбина български граждани.

– Около 2 милиарда лева?
– Според БНБ са около 2 милиарда от Европейския съюз. Пак по данни на централната банка между 850 милиона и 1 милиард са парите от българите в чужбина, които постъпват в платежния баланс. Но тава са преводи по банков път. Голяма част от трансферите обаче хората си ги носят в джоба. Затова смятам, че тези пари са колкото постъпленията от Евросъюза.

– Трябваше ли според вас да се обвързват резултатите от президентските избори със съдбата на изпълнителната власт?
– Щеше ми се да не е така и българските правителства да си довършват мандатите. Сега е модерно всичко да се сравнява със САЩ. Често там се е случвало администрацията, президентската администрация като аналог на правителството у нас, да работи в условията на Камарата на представителите, Сената да бъдат доминирани от представители на противоположната партия. Въпреки това нямам спомен президент на САЩ да е подавал оставка поради това, че не е имал мнозинство в Конгреса. Но там държавното управление и изпълнителната власт са силно имунизирани срещу влияние на законодателната власт. Прякото избиране на главата на изпълнителната власт дава тази стабилност. Конституцията на страната дава възможност правителството да функционира и ако е непопулярно, ако по време на мандата остане без подкрепа от законодателната власт.

– Означава ли това, че е по-добре и ние да станем президентска република?
– Що се отнася до икономиката, бихме имали една по-стабилна и адекватна ситуация, що се отнася до нашите ширини и нашата пазарна среда. Но това е мое лично мнение. Не само в държавите с президентска република сме свидетели на правителства на малцинствата. Например в Испания доста време правителството работеше без подкрепа от парламента, функционираше като служебно. В Белгия също нямаха почти две години кабинет. Явно бизнесът може да функционира и при такива обстоятелства. Но не е добре. Особено в страни като нашата, където разчитаме на чуждестранни инвестиции. Но това постепенно отшумява. Например в Румъния вече се твърди, че има ясен недостиг на работна ръка.

– Споменахте за чуждестранните инвестиции. Напоследък у нас хич ги няма…
– Проблемът с чуждестранните инвестиции е същият, с който започнахме – за ръста на икономиката. Всяка година статистиката отчита, че тези инвестиции са по-малки от предходната. Но след година и половина например се оказва, че размерът на инвестициите не е толкова малък. И това при положение, че преди това сме се вайкали. И това е факт през последните години. Да, не са инвестициите такива, каквито бяха примерно в началото на новото хилядолетие – във времената на великия им ръст през 2001-2006 година. Но, забележете, подобряването на качеството на тези инвестиции. Едно е придобиването на земята на стрина Пена, за да се направи голф клуб и после да се търси да се препродаде. И съвсем друго е инвестиция в един аутсорсинг, където огромна част от разходите отиват за създаване на доходи за заетите там служители. Или пък инвестиция в завод, който създава принадена стойност и открива работни места. Покупката на една нива или препродаването на един мол не създава стойност, макар че се отчита от статистиката. Въпросът е къде отива тази стойност и колко доход създава за населението на страната. Това е важното, защото вдига потреблението и увеличава доходите.

– Независимо от политическата нестабилност, трябва ли да настояваме за приемането ни в еврозоната?
– Абсолютно! Това е много важно за България. Това трябва да е истинският, първият национален приоритет. Ще ви дам само един довод: В момента, в който България стане член на еврозоната, ще се промени паричната система. Няма да бъдем длъжни да държим като покритие над 140 процента от емисията на левове в обращение. Ще си върнем разпореждането като нация над този валутен резерв, който стои в момента замразен. С тези пари може да финансираме много неща. Сега Централната банка няма право да вложи тези пари в българската икономика. Практически с тези пари финансираме европейските икономики, защото ги държим при тях, те и такси ни начисляват за това. Направо като в приказката за болен здрав носи. Когато въведем еврото и валутният борд изчезне, този разполагаем резерв – около 18 милиарда евро, повече е от външния ни дълг, ще може да се използва и така ще останем практически без външен дълг.

– Има опасения, като въведем еврото, ще има висока инфлация, ще се повишат цените…
– Трябва да се види каква е природата на тази инфлация, която сме наблюдавали във всички страни, приели еврото. Тя е различна примерно в Германия. Та е имало не инфлация, а увеличаване на цените с около 3 процента за срок от два месеца и после се връщат обратно на старото си ниво. Това е един ефект – всеки търговец се опитва да се възползва от момента. Но, щом пазара не му дава, той се свива обратно. Има и други страни, които преминават от плаващ курс на валутата си към фиксиран. Такива са Гърция, Португалия, Италия. Там ценовият ефект е бил значително по-голям – примерно от Германия и Франция. Но в крайна сметка всичко се връща обратно на старите равнища. Инфлационният ефект вече сме го играли – правихме го през 1997 година при преминаване от плаващ към фиксиран курс. Тази цена вече сме я платили. Сега в системата на валутния борд нашите банки са принудени да държат като резерви три пъти повече от банките в еврозоната.

– Ако трябва да оценим състоянието на българската икономика и на финансите на държавата, колко бихте им писали?
– Трудно е да се дават подобни оценки. Ако съдим по данните на статистиката, може да се окаже, че България е с най-бърз растеж в Европейския съюз. Ако НСИ отчита 3,5 процента, и като знаем, че той е поне 50 процента отгоре, ще се окаже, че няма друга страна в ЕС с такива показатели. Ще се види, но след пет години, че България е била не шестата, а първата. Но ние се подценяваме. Все едно да продаваш кон, който е изпреварил всички останали, но поради начина на оценка, като тръгнеш да го търгуваш казваш, че не е победител, а е на трето място. А не е еднаква цената на третия и на първия кон. Губим от това, че се подценяваме, въргаляме се едни други в калта. Вижте какво правят всички западни държави – точно обратното. Всяка година рапортуват, че имат 2 процента ръст, но после се оказва, че е само един процент. Всички световни бонзи – Европейската комисия, Световната банка, МВФ трайно надценяват ръста на западните икономики и подценяват този в периферията. Това служи за оценка на рисковите фактори при редица сделки. По този начин например се купуват българските предприятия, ако изобщо се купуват, на една по-ниска цена. Ако едно предприятие прави милион на година, в Германия ще се продаде за 30 милиона, а в България – за 10 милиона. Това е положението!

Емил Хърсев завършва немската гимназия в София.Завършва висшето си образование във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), където се дипломира по специалността „финанси“. Защитава дисертация на тема „Еволюция на парите“ (1990 г.).Бил е подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело и банков мениджмънт в УНСС (от 1996 г.), финансов и инвестиционен консултант и собственик на „Хърсев и КО“.

Източник: trud.bg