Икономистът Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършва столичната немска гимназия, след което се дипломира по специалността финанси във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). В професионалната си кариера работи като подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доктор е на икономическите науки. Преподавател в Университета за национално и световно стопанство.

В интервю за Bulgariautre доц. Хърсев говори за перспективите пред бъгарските банки и европейската банкова система, възможните сценарии за фискално развитие на страната и  резултатите от стрес тестовете на банките в България и ЕС.

Как ще коментирате последните изказвания на известни икономисти, които призовават за влизане в еврозоната? Реалистичен, и най-вече добър, вариант ли е това за България?

България трябваше да направи всичко възможно за влизане в зоната преди много, много години. Защото това е най-доброто, което може да се случи на България и на българската банкова система. Това е позитивният начин за излизане от системата на валутен съвет. Тя е изключително опасна, макар тази опасност да не се вижда, скъпа е, струва много на българската икономика и на българската нация. Защото при система на банкиране с частични резерви, каквато последните 6 000 години е банковата система по цял свят, изключително важна е ролята на кредитора от последна инстанция - Централната банка, която в случай на ликвидни кризи, на паника, се намесва, за да възстанови стабилността на системата - нещо,  което виждахме да прави толкова пъти Европейската централна банка и Федералната резервна система. Така че влизането в Еврозоната е добрият начин да се избавим от валутния съвет, като запазим всички предимства, които този паричен режим донесе. Това е най-важният аргумент от всички възможни за преобразяване на стратегическата цел - влизане в Еврозоната. Мисля, че това е най-важната национална цел в момента.

Не съществуват ли и отрицателни ефекти от подобен ход, като например, че тогава лихвите по банковите депозити биха могли да станат отрицателни, т.е. хората да плащат, за да държат парите си в банка?

Естествено, че има възможност да падне нивото на лихвите, най-вече, защото изчезва рисковата надбавка от това, че българският лев е все пак отделна валута, не сме директно част от Еврозоната и не се разплащаме директно в евро. Тези отрицателни ефекти са възможни дори и да не влезем в еврозоната, ако България продължи да върви по тази линия на конвегенция, по която и в момента се развиваме. От никъде не е задължително да станат отрицателни и колко отрицателни. Защото не са отрицателни в Португалия, не са и в Гърция. Това е една много далечна перспектива да стигнем до там, че да изпитваме ефектите на богатството. Както се казва, това да ни е проблемът. Напротив - преди евентуално да усетим след много години тези негативни ефекти от това, че участваме в една валутна зона с много висока ликвидност, поради което пада лихвата по депозитите, което може да се смята за потенциален отрицателен ефект в много далечна перспектива. Пак искам да обърна внимание, че ние преди това ще получим положителното въздействие от това, че ще падат лихвите по кредитите, от това, че ще имаме достъп до ликвидност през ЕЦБ, съответно значително увеличаване на инвестициите, значително повишаване на кредитирането, на всичко това, което е положително.

Защо България толкова желае да влезе в Европейския банков съюз, чието положение не е толкова цветущо?

Първо, Европейският банков съюз фактически не съществува. Нека започнем от там. Това е една идея, една очевидно все по-трудно осъществима идея. Виждаме, че нито фискалният, нито банковият съюз толква лесно се реализират, и все по-трудно става, и все по-некомпетентно действа европейската администрация в тези направления. Аз, честно казано, много се съмнявам колко скоро тези идеи ще се осъществят и дали ще са в този формат, в който се мислят днес. Много даже е съмнително. Трусове се почувстваха поради невъзможността в момента европейската администрация да управлява икономиката в съответствие с това, което се случва на пазара. Например последният подобен трус беше предизвикан от абсолютно неудачно проведения стрес тест. Надявам се да е последен стрес тест в ЕС и еврозоната. Той просто подплаши пазара. Подплашиха пазара, доведоха до една вълна на мощна обезценка на акциите на всички европейски банки. Наложи се ЕЦБ отново да се намесва с цел да подпомогне банките и не само да им осигури ликвидност, но и рентабилност. Тези действия на регулаторите като слон в стъкларски магазин стават опасни. Цитирам премиерът на Италия Матео Ренци, че Италия няма да екпериментира като някоя колониална държава. Тя няма да си затваря банките по никакъв повод. Той много ясно подчера това - ако трябва ще дерогира (отмени - бел. ред) европейското законодателство, ако трябва ще излезе от ЕС.

Говорейки за стрес тестове и резултатите от тях, кажете, стабилни ли са банките в България?

Разбира се, това е очевидното заключение от стрес теста, те са стабилни, но това ни струва скъпо. Понеже трябва да поддържат една много по-висока ликвидност, двойно по-висока от тази на банките в еврозоната. Защото те не преминаха само стрес тест. През 2014 г. те преминаха през един реален, унищожителен тест в ситуацията на изкуствена паника, в последствие прераснала в несъстоятелност на една системна за България банка, каквато беше КТБ. И те разбраха още веднъж, че системата на валутен борд е опасна, че никой няма да направи нищо, за да ги спаси, да ги подпомогне, така, както това се случва във всички останали страни, включително в Третия свят, и че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Затова от тогава те поддържат много по-вискоки ликвидни резерви, а това ни струва скъпо. Сега например от 100 лв., получени на депозит, те могат да кредитират най-много до 70. От тези 70 лв. те трябва да получат лихвата, която да ги издържа, да покрива риска, и да платят на депозиторите. От 70 лв. те трябва да получат толкова, колкото европейската банка трябва да получи от 90.

Какво е положението на банките в Европа? Какви са предизвикателствата пред европейската банкова система?

В един анализ от преди около месец, публикуван във Financial Times, има разкошно доказатество за това, какъв е основният проблем пред европейските банки. Техният проблем е в рентабилността. Проблемът е в това, че те не могат да печелят. Просто в резултат на провежданата политика на отрицателните лихви, европейските банки и финансови институции имат този проблем с рентабилността. Той е страшен за застрахователите, за пенсионните фондове, за инвестиционните фондове. Отрицателните лихви водят до трайно израждане на цялата финансова система. Големият проблем е с рентабилността както и в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Защото няма ясна идея как ще се развива оттук нататък паричната система по света. Това е основният проблем и поради това, че те са на загуба, на трайна загуба, това е дълбоката причина за това, което виждаме - развитие на  отрицателната капитализация. Друг грамаден проблем е безумната регулация. Тази регулация трябва да се преосмисли, има неща, които просто трябва да се отменят. Например Директивата за преструктуриране на банките - BRRD или Bank Recovery and Resolution Directive. Много правилно тя е наричана от германците "погребална директива". Това е опасен акт, който не може да бъде приложен. Всякакви опити за мимикрия, че уж са го приложили отчасти, ще доведе до нови и нови удари по банковата система. Това нещо просто трябва да бъде отменено. Много пъти са били приемани подобни актове на банкова регулация, които след това са били отменяни. Например Съединените щати през 40-те години забраняват на банките да начисляват лихви по депозитите и въвеждат ограничения по лихвения процент на кредитите. Резултатът за американската икономика е трагичен. Така че крайно време е да се постави въпросът за отменяне на този опасен и крайно вреден акт. Има и други регулации, които трябва да се преосмислят или отменят. Изобщо, трябва да се спре да се мисли, че свръхрегулирането на сектора непременно е добро. Напротив - много е страшно.

Има ли някаква алтернатива на влизането на България в еврозоната на фона на излизането на Великобритания от ЕС, на протекционистките политики на страни като Унгария и Полша например?

Алтернативи има, но просто са нерационални и водят до страхотни загуби. Ние си платихме цената на валутната стабилност, на валутната култура. Платихме си с всичко това, което като отрицателен ефект се случва в една иконмика, когато от плаващ курс с една много висока инфлация, като тази от средата на 90-те години, се премине насилствено, с много сериозни ограничения, наложени от държавата, мерки за стабилизация, в това число и стабилизация чрез ликвидация. Ние успяхме да постигнем все пак положителния ефект от системата на валутния борд, а именно трайно стабилизиране на валутните курсове и от там трайно балансиране с цената на огромна декапитализация. Една много скъпа цена, която ние сме платили за тази стабилност на лева. Да преминем обратно към плаващ валутен курс, да излезем от ЕС, да търсим нишова стратегия на малка държава с плаващ курс - това ще ни доведе до нови загуби, ще се окаже, че напразно сме палтили тази огромна цена, която след 1997 г. следващите 5-6 години плащахме, за да постигнем този стабилизационен ефект.

Да разбирам, че според Вас най-лошият възможен вариант е България да остане във валутния фонд?

Това е един достатъчно лош вариант. Но не, най-лошият вариант е да се върнем обратно към една система с плаващ валутен курс след като вече платихме цената на стабилизацията, като влезем в режим, който дългосрочно крие рискове.

Да, но все пак говорейки за реалистични варианти, тъй като едва ли има перспектива България да излезе от ЕС и да започне самостоятелна фискална политика.

Да, и аз мисля така. Пак казвам, разумната перспектива и национална цел е влизането в еврозоната. Трябва да се осъзне колко важно е това.

И според Вас няма да има отрицателни ефекти, поне на първо време?

Сигурно ще има отрицателни ефекти. Няма нещо в икономиката, което да се предприема и да няма някакви отрицателни ефекти. Да, ще има и такива. Все си мисля обаче, че ние сме консумирали тези отрицателни ефекти. Например ефектът на инфлационния удар от преминаване от един плаващ курс към еврото, нещо, което видяхме в Гърция - една много ясна инфлационна вълна. Видяхме го в Полша, в Германия дори го видяхме. Вероятно след време ще има един такъв ефект на богатството, на изобилието на финансови ресурси, който да доведе до трайно отрицателни лихви, т.е. да започнем да страдаме от тази болест на богата Европа. В Щатите също го има този ефект, но се проявява по различен начин. Да дойдем до там да започнем да боледуваме от преситата на богатите. Това е все едно бедният, който няма какво да яде, да му кажеш: "ако сега дойдеш с нас на масата, ще ти се пръсне корема". На бедния тези болести му се виждат благословени.