Ние не водим война с исляма, казва президентът на Израел

- Г-н президент, какво очаквате от посещението си в България? В кое поприще според вас българите и израелците биха могли да си бъдат най-полезни заедно и да постигнат най-много?
- За мен е чест да бъда поканен да посетя България и с удоволствие очаквам срещите с лидерите на страната. Тази визита е шанс да почетем миналото, вземайки предвид предизвикателствата и възможностите в настоящето, и да погледнем в бъдещето как бихме могли да развием отношенията между нашите народи.
Миналата година чествахме четвърт век от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел, но нашето приятелство е многовековно. Евреите установяват свои общности в България, след като римляните разрушават Йерусалимския храм. Още оттогава живеем заедно. Разбира се, помним и как България спаси своите евреи по време на мрачните години на холокоста, докато техните братя от Тракия и Македония бяха пратени на смърт в Треблинка.
В по-скоро време ние заедно се изправихме пред заплахата на тероризма, която е заплаха за целия свят. Днес трябва да помислим как да заздравим търговските си и икономически връзки, да развием туризма и т.н. Вече работим заедно в много области, но сме далеч от потенциала, който имаме, специално по отношение на
земеделието и
енергийните
въпроси
Надявам се посещението ми да помогне за напредък в тези важни области.
В Израел знаем, че единственото нещо, което ограничава възможностите, това е въображението. Имахме най-невъзможната мечта – да се завърнем в родината след 2000 години и да изградим наново там модерна държава. Бях още дете, едва на 8 години, когато тази мечта се сбъдна. Днес израелците са вдъхновени да продължат да сбъдват мечтите си. Има голям потенциал да работим заедно, да въвеждаме нови технологии, да решаваме проблеми и да отваряме нови възможности за по-добро и светло бъдеще.
- Бяхте в Брюксел, нашата европейска столица. Не знам дали го усетихте, но ако е вярно, че в Европа отчуждението, разделението, ултранационализмът и ксенофобията стават все по-видими, какво бъдеще очаква всички ни?
- Светът е по-малък откогато и да било преди. Събитията в един регион могат и със сигурност имат ефект върху целия свят. Войните, трагедиите, това, което преобърна Сирия, миграцията не на стотици хиляди, а на милиони хора вътре в Сирия и Ирак, както и в съседните страни и в Европа, доведе до голямо обществено напрежение в и без това труден икономически период.
Днес имаме огромно количество
медии, които се
роят като
никога досега Социалните мрежи и платформи дават възможност и най-малкият глас да бъде чут. Това, от една страна, е чудесно за демокрацията, но в същото време е удобна трибуна за всеки, който е решил да проповядва с езика на омразата и нетолерантността. Както казах и в Европейския парламент, в момента Европа е пред своя голям изпит за поколения напред. Екстремизмът и дискриминацията, откъдето и да идват и към когото и да са насочени те, са заплаха за основните ценности на демокрацията. Ако гледаме към бъдещето, трябва да насочим вниманието си към това
колко важно е
образованието Трябва да учим децата и внуците си на разбирателство и взаимно уважение. Трябва да осъждаме насилието и да не подкрепяме убийци. Длъжни сме да се научим как да спорим и разискваме с разбиране и взаимно уважение. Да се научим, че приемайки правото да изразяваме своята идентичност и култура, не трябва да отричаме правата на другите да правят същото.
Израел е общество, което преминава през много промени. Имаме много общности, религиозни и светски, евреи и араби. Не живеем в едни и същи градове, не следим едни и същи медии и не пращаме децата си в едни и същи училища. Моят офис започна инициативата за подпомагане на програми за промотиране на изграждането на мостове между различните общности в израелското общество, в училищата, в спорта, на работното място, в университетите. Смятаме, че като еврейска и демократична страна, където демокрацията е за всички граждани, без значение каква е вярата им, това е наше задължение, това е общият ни път към по-добро бъдеще.
- След шест години в обтегнати отношения наскоро с Турция дадохте взаимни знаци на нормализиране на диалога. Какво се промени и какво наложи тази промяна точно сега, във време, в което Турция повече губи приятели, отколкото печели? Общата заплаха от тероризъм ли ви сближи, или това бе само поводът да си подадете ръка?
- Ако погледнем в исторически план, Израел има дълготрайно приятелство с Турция – добри търговски връзки и добри отношения. Както знаем, имаше няколко инцидента, които хвърлиха върху отношенията ни съвсем друга светлина. Приветствам възможността да възобновим сътрудничеството между Израел и Турция, защото за всички ни е ясно, че заплахите, срещу които сме изправени, изискват единна позиция. Има регионално желание и интерес за по-добро сътрудничество и партньорство. Наред с подобряването на отношенията с Турция ние се радваме на растящо сътрудничество и с други мюсюлмански и арабски съседи. И това е позитивен знак за бъдещето. Всички ние сме изправени пред заплахата от тероризъм. А тероризмът си е тероризъм, където и да се случи – в Брюксел, Тел Авив, Йерусалим, Истанбул или Бургас.
В допълнение, важна част от новите отношения е
нуждата от
подобряване
на ситуацията
в Газа,
където повече от милион души са като заложници на “Хамас”. Реконструкцията на Газа е от израелски интерес и от международен интерес също. Хората там, наши съседи, заслужават възможности и по-висок стандарт на живот.
- Поехте президентския пост от Шимон Перес, който беше известен държавник, а вас хората в Израел наричат hanesi amami (народен президент). За вас казват, че гледате всички ba-gova ainaim (на равнището на очите), не се големеете, не държите дистанция, не сте елитарен политик. Това ли е обяснението за успешната ви кариера?
- Винаги съм се стремил да не патронизирам и покровителствам никого. Без значение дали е отляво, или отдясно, дали е евреин, мюсюлманин, християнин, бедуин, друз или какъвто и да било. Всеки има силата да прави добро. Толкова е просто.
- Говорите перфектно арабски, баща ви навремето е превел на иврит Корана и “1001 нощ”, отраснали сте с араби в Йерусалим, вероятно имате и приятели. Вярвате ли, че е възможно един ден да живеете заедно в траен мир и без да има стени помежду ви? Преди пет години, когато Перес посети България, го попитах може ли да има една държава за израелци и палестинци? Той ми отговори категорично, че това е неработеща формула. Как според вас това би могло да проработи?
- Бих искал да мога да кажа, че говоря перфектно арабски, сигурно говоря добре, но винаги може и по-добре. Да, наистина, израснах в дом, в който баща ми преведе Корана на иврит, и “1001 нощ” също. В петъците посещавахме нашите мюсюлмански приятели, в събота те, заедно с християнските ни приятели, идваха у нас, а в неделите всички ходехме при християните. Помня като дете имаше един зеленчукопродавач арабин, който говореше на идиш с еврейските си клиенти, а те щастливи му отговаряха на арабски. Йерусалим може да е такъв! Един цял микрокосмос от възможности да живеем заедно. Ние не водим война с исляма.
Питате ме дали можем да постигнем мирно споразумение, без да има стени помежду ни. Вярвам, че това е единствената възможност да постигнем траен мир - без стени помежду ни. Но за да направим това, първо трябва да изградим доверие между евреи и араби на тази земя, в която живяхме в трагедии повече от 150 години. Трябва да разберем едно – ние не сме обречени да живеем заедно, ние сме
предопределени
да живеем
заедно
Но в Близкия изток няма преки пътища.
Въпреки че какво мисля аз като президент, няма голямо значение. Когато бях член на Кнесета – имаше значение, когато бях министър – също имаше значение. Когато бях председател на Кнесета – пак имаше значение. Суверенът на Израел е Кнесетът като представителство на народа. Това е демокрацията. Депутатите имат отговорността да дебатират и законодателстват и съответно да ратифицират всяко едно споразумение, което бихме могли да постигнем с палестинците. И вярвам, че ако в Кнесета бъде представено каквото и да е жизнеспособно мирно споразумение, то ще бъде ратифицирано.
- Наскоро направихте едно тревожно заключение, че след 20 г. активната част на израелското общество ще се е превърнала в малцинство, което няма да може да бъде в състояние да осигури благоденствието и развитието на държавата. Това на фона на арабите и ултрарелигиозните евреи (половината от днешното израелско общество), които не са пълноценни граждани, защото не служат в армията и не са ангажирани с труд, а в същото време демографският им прираст е по-висок. Как според вас ще изглеждат Израел и регионът след две десетилетия?
- Когато бях дете, ме питаха за какво мечтая. Питаха ме дали искам да стана депутат, министър или шеф на Кнесета. Казах, че ако искам всички тези неща, ще се потрудя и ще мога да ги изпълня, няма нужда да мечтая за тях. Мечтая, казах, евреите в Израел от 500 хиляди през 1948 г. да достигнат 2 милиона през 2000 година. Гледаха ме, сякаш имам нужда от лечение. Но през 2000 г. в Израел евреите бяха повече от 6 милиона от 8,5 милиона население. Надявам се през следващите години много евреи да се завърнат в Израел от цял свят. И така ще продължим да строим мостове между различните общности в Израел, както и да изградим доверие между нас и палестинците. Ако погледнем двадесет години напред, бих казал, че мечтая да видя един мирен регион, но имаме дълъг път да извървим.

Източник: 24chasa.bg