Ева Паунова: 1 млрд. лева влизат в малки фирми по плана “Юнкер”

Общество

21-06-2016, 07:11

Снимка:

24chasa.bg

Автор:

Виктор Иванов, 24 часа

Всичко от Автора

Още по Темата:

Ева Паунова (ГЕРБ/ЕНП) на работно посещение във Велико Търново

Огнян Златев: Планът “Юнкер” вече финансира български проекти за 40 млн. евро

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер

Свилен Крайчев: Планът "Юнкер" ще финансира проекти на малки и средни фирми

Юнкер: ЕК ще прекрати наблюдението върху Румъния, за България остава

Торби пари не падат отгоре, предприемачите да са активни в плана "Юнкер"

Родни банки и фондове с добър шанс за включване в плана "Юнкер"

Ева Паунова: 5 български компании в класацията на Лондонската стокова борса

Ева Паунова (ГЕРБ/ЕНП) е патрон на състезанията по програмиране Code4tech

Ева Паунова е сред 40-те най-влиятелни евродепутати

Ева Паунова кани жителите на региона с добра компютърна грамотност да се включат в конкурс за дигитални таланти

Ева Паунова представи законодателния процес на ЕС пред студенти от ВТУ

Неприемането ни в Шенген е пример за егоизма на някои страни от съюза

- Г-жо Паунова, в България нарекоха речта на президента Плевнелиев пред ЕП историческа. Как беше приета тя от евродепутатите?

- Действително много колеги видяха в нея силна проевропейска реч. Досега не е имало такъв интерес от евродепутатите за повече информация за нашия президент, за позициите, които отстояваме. Бяха много впечатлени. В последно време сме връхлетени от много проблеми и едно от основните ни предизвикателства е дали в ЕС можем да останем единни и верни на ценностите си. Нашето разединение идва от безкомпромисните позиции на страните членки. Мисля, че точно

тази реч ни върна към ценностите на Европа

и призова за обединение около тях. Г-н Плевнелиев започна с думите, че е горд президент на една проевропейска нация. С тази реч президентът върна усещането, че страните членки ценят ЕС и че разумната политика не е отстъпила изцяло на крайните популистки идеи.

- В тази реч имаше и призив за приемането на България и Румъния в Шенген, за да се заздрави съюзът. Можем ли да разчитаме, че речта и международната обстановка ще ускорят приемането ни в Шенген?

- ЕП гласува резолюцията за приемане на България и Румъния в Шенген точно преди 5 г., на датата, на която президентът говори пред парламента. Неприемането на България в Шенген е пример за специфичния национален егоизъм, който създава настроения за дезинтеграция в Европа и усещането за неглижиране на ценностите. Решението за Шенген се взема от националните столици и съм убедена, че призивът може да събуди някои умове и да насочи вниманието към сериозните теми.

- Смятате ли, че ЕС ще се съобрази с призива на Плевнелиев да отпаднат визите за украинци и така да ядоса Путин?

- Определено призивът на президента нажежи духовете в ЕП. Аз очаквам парламентът да подкрепи предложението на Европейската комисия за отпадане на визите на украински граждани за пътувания до 90 дни. Посланието, че Европа трябва да е наясно, че има опити за намеса и дестабилизация в ЕС, е много силно и ясно. Може би за първи път това се артикулира толкова директно. Мисля, че няма човек в европейските институции, който да не се съгласи с това, че Европа трябва да започне да използва дипломацията си и да решава проблемите около нас с по-европейски подход.

- Наскоро организирахте за втора година събитието “Моята мечта за България”, на което Кристалина Георгиева каза, че иска да види България, в която хората се връщат. Не сме ли твърде далеч от този момент?

- Не сме далеч. Българите са свободни да пътуват, да учат, да трупат опит навсякъде по света. Но целта е тези, които имат мечти и талант, да ги сбъднат в България. От друга страна, успелите навън българи са най-добрите посланици на държавата. Те могат да направят така, че и чужденци да искат да идват в България. Ние трябва да създадем условията тези мечти да се случват в страната - стабилна икономика, инфраструктура, технологични паркове, модерна държава. Макар да имаме моментни забавяния и отклонения, вървим в тази посока, и то в последните години доста уверено.

Имаме примери за завърнали се българи с чудесни инициативи

като “Тук-там”, “Заедно в час”, “Обединени идеи за България”. Имаме успешни примери и от хора, които не са напускали страната и създават много добри неща като Start It Smart, “Предприемач БГ”, “Българска история”, “Мусала Софт”.

- Как ще станем модерна държава и дигитален лидер на Европа с трагичното българско образование?

- В речта си президентът говори, че трябва да погледнем отвъд кризите в посока създаването на новия икономически модел в Европа. Европа трябва да стане континент на предприемачите, технологиите и иновациите. България има потенциал. Този вид икономика допринася все повече към БВП на страната и се развива бързо. На пазара на труда има недостиг на хора с такива способности и все по-често виждаме да се създават продукти с висока добавена стойност, а не да се работи само по обслужването. Имаме добра основа и при добра политика на държавата и бизнеса можем да постигнем много повече. Европа преминава към дигитална икономика и образованието трябва да създава хора, които да могат да се възползват от иновациите.

- Как ще станем дигитален лидер, след като гоним иновативните компании като “Юбер”?

- “Юбер” е предизвикателство пред много страни. Това е сблъсък на регулациите от днес с индустриите от бъдещето. Наскоро с моя екип организирахме конференцията Regulation 4 Innovation, за да разберем какви точно регулации ни трябват, за да преминем в това бъдеще. Сега живеем в поредната технологична революция и няма как законодателството да остане същото. Имаме нови модели на икономика и регулациите трябва да се променят, за да пазят нашата безопасност и конкуренцията, но да не унищожават възможността за развитие на новите икономически модели.

- На тази конференция бе обявен нов фонд за наука. Какво ще представлява той?

- 8 г. след финансовата криза европейските банки и фондове имат голяма ликвидност, а растежът на икономиките не е висок. В момента

инвестициите в ЕС са с 400 млрд. евро по-малко

от предкризисните нива. Фондовете за рисково инвестиране са с 50% по-малки от тези в САЩ и това ограничава възможността за големи инвестиции и разрастване на компании. Заради това и ЕК търси начини за създаване на рискови фондове, което ще е част от инициативата за създаване на общ капиталов пазар. Главната идея е да се привлекат повече частни инвестиции във фондовете за рисков капитал. Това ще е един голям фонд, който ще инвестира в по-малките фондове за рисков капитал и благодарение на подкрепа от ЕС се очаква да бъдат стимулирани частните инвестиции. Главната цел е този фонд да инвестира във високотехнологични проекти.

- Има ли България потенциал да привлече подобни инвестиции, след като от плана “Юнкер” досега сме привлекли само около 40 млн. евро?

- Има. Планът “Юнкер” има два стълба. Ние сме една от първите 10 страни, които се възползваха от частта, насочена за подкрепа на проекти за малки и средни предприятия. Бяхме сред първите, подписали споразумения с български търговски банки, които се явяват посредници при отпускането на кредити за малкия и средния бизнес на по-добри условия.

В момента има 4 такива споразумения - 3 вече функциониращи с търговски банки и четвърто под формата на нова оперативна програма, която ще стартира от 2017 г. Вече са подписани над 300 споразумения, като се очаква за целия тригодишен срок няколко хиляди малки и средни български предприятия да получат инвестиционно финансиране на обща стойност около 1 млрд. лева, частично гарантирани от ЕФСИ.

Вторият стълб от плана “Юнкер” е за по-мащабни проекти

като транспорт и инфраструктура, дигитални технологии, енергийна ефективност. Там вече всичко зависи от инициативността на предприемача, тези проекти могат да са частни или публично-частни партньорства.

Българските общини, ако имат добра идея, могат да се свържат с предприемач да я реализират. При тези проекти няма географско ограничение и квотно разпределение и няма лимит на средствата. Кандидатстването може да стане веднага към ЕИБ.

България е сред първите държави по подадени заявки

към консултантския хъб и по подадени проекти на инвестиционния портал. Тези подадени проекти, дори да не бъдат одобрени от ЕИБ, остават на инвестиционния портал и всеки инвеститор може да види дали би се заинтересувал от конкретен проект. Важно е консултантските услуги от плана да бъдат пренесени на национално ниво и заради това правителството работи усилено да се направи регионален консултантски хъб на територията на България.

- Икономиката ни е в наркотична зависимост от еврофондовете. Ще успеем ли да се отървем от нея до 2020 г., когато приключва голямото раздаване на пари от ЕС?

- Това не означава, че след 2020 г. няма да можем да се възползваме от европейската солидарност. В момента имаме финансиране по оперативни програми, но и план за инвестиции, фонд на фондовете, работим по създаването на съюз на капиталовите пазари. Т.е. финансирането на добри идеи няма да приключи. Ние вече се справяме добре и сме от първите, които работят с тези нови финансови инструменти. Възможността да ги ползваме по-активно в бъдеще ще е по-голяма.

 

Източник: 24chasa.bg