Един от най-успешните ни треньори тръгна на обиколка в страната, като ще посещава родните клубове и ще им дава ценни съвети, за да подобрят резултатите си

Eдин от най-успешните ни треньори и състезатели Матей Пампулов от години помага на федерацията с различни инициативи. От миналата седмица Матей Пампулов тръгна на обиколка в страната, като ще посещава родните клубове и ще им дава ценни съвети, за да подобрят резултатите си. В неговия екип влизат и други големи имена - Божидар Пампулов, Любомира Бачева и Юлиан Стаматов. 

Г-н Пампулов, бихте ли ни разказали за новия проект на БФТ, в който вие ще се включите? Какво представлява и каква ще бъде вашата конкретна задача?

Това е новият-стар проект, защото миналата година беше началото. Заедно с моя брат Божидар работихме по 18 години в Австрия, където се пенсионирахме. Идвайки си в България, смятам че съм длъжник на моята страна, заради това че тук станах тенисист, направих първите си стъпки в спорта. Като българин моралното ми задължение е да дам нещо на моята страна. Дадох много на австрийския тенис. Имах щастието да успея със състезателката Тамира Пашек. За тези, които не са запознати с тениса, тя успя на 12 години да играе финал на неофициалното световно първенство за деца – „Ориндж Боул” във Флорида, а на 14 г. го спечели. На 15 г. игра финал на „Уимбълдън” в състезанието до 18 г. Победи на полуфиналите Виктория Азаренка, която е с една година по-голяма и загуби от Агниешка Радванска на финала. Също така на 16-17 години стигна до номер 26 в световния женски тенис. Тези нейни успехи, както и постиженията на една друга моя състезателка – Ивон Мойсбургер, която българските зрители познават от участието й в Турнира на Шампионките в София, ми дават удовлетворението, че съм успял да се реализирам и като състезател, и като треньор. Със самочувствието на добър специалист искам да помогна на българския тенис, за да може нашите треньори да не преоткриват Америка, да не губят по две-три години за неща, които мога да им кажа. Мотивацията ми идва и от желанието ми да помогна. Следя международните турнири в България и виждам, че са много успешни. Става въпрос за тези от календара на Тенис Европа до 12 г., в които българчетата печелят. На надпреварите до 14 г. също имаме успехи, макар и не толкова много. И идват турнирите до 18 г., които са на ITF и вече минаха два такива – в Пловдив и в Хасково. Вижда се, че българите ги няма. Губят още в квалификациите или трудно минават някой кръг. Нещо се случва във времето между 12-13 г. и 16 г. Тук ми се иска да помогна и заедно да намерим пътя, за да може да не ходят по разни чужди академии и да откриват Америка, което не е евтино, а да стоят тук и да работят.

Кои са най-големите проблеми на клубовете? 

Ще ви дам пример с Австрия, където бях в един от най-големите клубове. Намира се в областта Форарлберг. Има 10 корта, един кортаджия, система за поливане и много деца. В този клуб бях треньор от начинаещите до отборите на ветераните. Клубът в Австрия е дружество с идеална цел. Там не се отчитат печалби или загуби. Всичко спечелено се влага, така че клубът да става все по-хубав. Непрекъснато се подновява настилката, купуват се машини, плаща се тренировката на децата на час, осветление се прекарва на някои от клубовете, подменят се линиите на всеки четири-пет години. Има голяма разлика.

На каква възраст е добре детето да започне да играе тенис?

С моя брат Божидар започнахме малко късно – на 9-10 години и то съвсем случайно, защото по-големият ни брат също тренираше. Тенисът тогава не бе толкова популярен. Сега децата започват от 5-6-годишна възраст. Говорим за децата, които искат да постигнат нещо повече в тениса. Ако става дума за децата, които ще играят тенис за удоволствие, въпреки че в началото това не може да се каже, може да почнат и по-късно – 8-9-10 години. В Америка, когато попиташ децата за тяхната цел в тениса, има само един отговор – „колидж” тенис. Докато ако в България и в Австрия попитам някое дете същото, то ще ми каже: „Номер едно в света”. Звучи много хубаво, но пътят до номер 1 в света е много труден и само тези, които са го минали, могат да го разберат. Всички родители, които са играли активно тенис, добре го осъзнават.

В процеса по израстването на детето от любител на играта до професионален тенис състезател има две важни фигури - родител и треньор. Често обаче те имат различни виждания за начина, по който да се реализира прогресът. Каква е рецептата за постигане на единство в полза на детето и кариерата му в тениса?

Това е една от темите, които ще разисквам в клубовете, които ми предстои да посетя. Всъщност не са двама, а са трима. Първо е детето, след това са неговите родители и след това треньорът. Всички те трябва да говорят на един език, да имат еднаква цел. Не може родителят и треньорът да изискват много – например детето да стане шампион на България, а самото то да не желае. Тогава няма да се получи. Ако треньорът и детето искат, но родителите нямат време, отново няма да се получи. И тримата трябва да мечтаят за едно и също. При родителите не може единият да „гали”, а другият да „бие шамари”. Трябва да говорят на един език. Когато единият се скара, другият трябва да е солидарен, а не да каже: „Моето момиченце или момченце, баща ти малко е изнервен...”. Не става така. Когато и от трите страни изискването е едно и също, трудът е еднакъв, културата е една и съща, говорим за процес, в който става взаимно израстването. Детето израства като състезател, израстват и родителите – от емоционални и изнервени, се научават да бъдат по-спокойни, израства и треньорът. Големият проблем е разминаването между треньора и родителите, което е фатално.

Колко важно за талантите е участието им в международни турнири?

Първо талантите трябва да докажат, че са таланти. Пътят е следния – да победиш в собствения ти клуб, след това в града ти, на държавното първенство. Тогава талантът е доказал, защото има много състезатели, които остават таланти „на книга”. Но талантът не значи шампион. Когато талантът е подплатен с много работа, тогава става шампион. Следващата крачка на шампиона и най-добрите трима-четирима са международните турнири. Пътят е трънлив и стръмен и следва стъпка по стъпка. Не може да се прескочи една стъпка. Връщам се на думата „талант”. Често талантът пречи на играча, понеже той постига всичко много лесно. Забравя едно от основните правила в тениса – много пъти да тренираш и да повтаряш едно на вид глупаво упражнение. И както казва Пийт Сампрас „мускулът запомня, а не главата”. Ако наблюдавате тренировките на най-добрите състезатели на големите турнири в света, ще видите, че те тренират елементарно. Повтарят и повтрят, и повтарят стотици пъти едно положение, за да може когато влязат в играта да не го мислят, а да го направят автоматично. В деня, в който тенисистите започнат да играят като на “Playstation”, когато са способни да задържат една топка по 10-15 пъти, без да я сбъркат, като движат противника си от другата страна, тогава вече може да се говори, че нещо се е получило. Грешката на талантите е, че искат всяка топка да я изиграят като Роджър Федерер. Имах щастието да живея близо до Швейцария. Моите деца израстнаха с Федерер, играеха с него на турнири. Гледал съм негови тренировки. Водят го за супер талант, а ако знаете как къртовски е работил примерно воле под мрежата. Трябва с цяло едно кошче да извади това воле под мрежата и ако може да го избута, за да стане дълбока топка. И сега слушам коментаторите колко гениален бил Федерер. Да, но той е работил, а не се е родил с това нещо. Надал също го доказа. Десничарят Надал, заради това, че чичо му видя, че с лявата ръка ще има повече шанс, стана левичар. Той е един от най-големите работари.

Следите представянето на състезателите ни при юношите и девойките. Виждате ли таланти с потенциал след няколко години да заместят Цвети Пиронкова и Григор Димитров?

Цвети и Григор са много висока летва. Винаги съм вярвал, че някои ще дойдат, но дали ще са като Цвети и Григор е трудно да се каже. Географията на тениса се смени. Преди доминираха страни със силно развит тенис, например тези, които организират турнирите от Големия шлем - Австралия, Франция, Великобритания и САЩ. Кои от тези страни доминират в мъжкия тенис сега? Лидери са тенисисти от малката Сърбия - Джокович, от малката Швейцария - Федерер, Вавринка. Когато си тръгнат сестрите Уилямс какво ще се случи? Кой ще доминира след това? Голямата държава няма как непременно да доминира. Просто при тях пирамидата има много голяма основа. В малките държави като че ли треньорите работят по-добре с всяко едно дете. Известната чехословашка тенисистка Хана Мандликова, когато спечели US Open държа слово и каза, че момичетата до 12-годишна възраст трябва да са изградени технически, да могат всичко. Когато в Америка чуят това нещо, те не могат да повярват. Там треньорите не работят, както у нас, конкретно с всеки един индивид, а с масата. И понеже масата е голяма, все излиза по някой талант. Там най-важното е да започнеш да печелиш и след това се концентрират върху техниката. При нас е обратното - първо се работи върху техниката, а след това започват да се гонят победи. Има разминаване. Понеже България върви в тази посока, съм оптимист, че ще се получи нещо. Затова ще апелирам към хората от тима ми, който включва брат ми Божидар, Юлиан Стаматов и Любомира Бачева, да помогнат на всички тези българчета и техните треньори по-бързо да съкратят нещата, така юе по-рано да влязат в професионалния тенис.

Имате поглед върху тениса в Австрия. Какво можем да заимстваме от тази страна по отношение на тениса?

Австрийците си имат Томас Мюстер, който беше най-големият специалист на червени кортове. Имаше нещастието една кола да го бутне, след което няколко месеца не можеше да ходи. Има снимки как с гипсиран крак седи на стол и удря топките от една машина. След този инцидент стана номер 1. Той беше Надал на квадрат. Най-много искам да вземем от тях работата и то тази, за която талантите смятат, че им е досадна. Няма досадна работа. Това е къртовският труд, който всеки ден се хвърля. Напредва се като на една голяма мозайка, на която непрекъснато се лепи по едно парченце. Всеки Божи ден трябва работа. Ще задам един въпрос - колко български тенисисти след като загубят мач, отиват да тренират? Голямо постижение на БФТ е, че организира толкова много международни турнири за мъже и за жени. Преди няколко години наблюдавах надпреварите с награден фонд 10 хиляди долара и тренировъчните кортове бяха заети все от румънци. Ако българският тенисист стане толкова работлив, колкото е австрийският, тогава ще се доближим до тях. 

Доминик Тийм е голямата звезда на Австрия. Той върви много добре в световния тур, наскоро победи Роджър Федерер и специалистите смятат, че може да се намеси в голямата игра. Възможно ли е според вас да влезе в топ 5?

Ако Роджър Федерер даде много на тениса, но и взе нещо. Младите хора копират неговия бекхенд с една ръка. За мен бекхендът с една ръка си отива. Сигурен съм, че денят, в който Роджър Федерер спре да играе, много от децата няма да са повлияни от този бекхенд и ще го практикуват с две ръце. Вижда се, че тези, които играят бекхенд с една ръка все още имат проблеми срещу онези, които го правят с две ръце. Не мога да кажа, че Доминик Тийм един ден ще стане номер 1. Има много талантливи състезатели, които идват отдолу непрекъснато. Идва Александър Зверев, с неговия баща сме играли навремето. Той обаче трябва още много да работи. Видя се, че не може да отговаря на късите топки. Идва Доминик Тийм, идва Тейлър Фриц...Но виждаме колко е трудно. Григор е невероятен талант. Има си своите проблеми и се надяваме в най-скоро време да ги преодолее. Всички прогнозираха, че Дел Потро ще бъде следващият номер 1. А какво стана - контузи се и трябваше да го забравим. От тази генерация първи ще си отиде Федерер, след това Надал и полека-лека и останалите. Джокович също не може да държи вечно. Виждаме как тенисът се развива, а играчите се учат един от друг. Ако Надал беше човекът, който малко дръпна тениса, след това Федерер дръпна още малко и сега Джокович с бързия бекхенд успя да забърза играта, да влезе малко по-плътно до задната линия, но все още му куца волето. Той накара и Надал, и Мъри да си забързат тениса. Този спорт върви с невероятни темпове напред и вече много фактори са важни не само как тренираш самия тенис, но и физическата и психологическата подготовка. В тези неща все още доминира Джокович. Той е способен от трудна ситуация да изважда мачове. Тези три компонента вървят ръка за ръка. Но да се върнем към Доминик Тийм. Преди две години му наблюдавах тренировките в Индиън Уелс. Много ми е симпатичен. Не знам дали знаете, но в Австрия има военна служба. Миналата зима той получи повиквателна, отиде и след като я завърши, игра Australian Open не много добре и напълня. Накараха го да отслабне с 8 кг, за да може да тича по корта. Игра за Купа "Дейвис", извади мача на сингъл и на двойки, след това игра три или четири турнира подред, като спечели титлите в Ница, Акапулко и Буенос Айрес и изведнъж направи бум в ранглистата. Невероятно симпатичен тенисист, но не знам дали с бекхенд с една ръка, той един ден ще бъде номер 1. 

Тенисът много се промени през годините. Кои са предизвикателствата пред настоящите професионални играчи?

Голямото предизвикателство са многото турнири. Тези, които достигат 1/4-финал или 1/2-финал, или финал често пъти виждаме, че на следващото състезание отпадат "изненадващо" в първи кръг. Просто са изразходвани. Радвам се на тенденцията тенисът да е чист от страна на допинга.

Бихте ли съпоставили сегашните тренировки, спортен режим и т.н. с времето, когато вие с брат ви Божидар бяхте тенисисти?

Няма как да ги сравним, защото животът тогава бе друг. Можехме да следваме, да завършим и едновременно с това да играем Купа "Дейвис" за България. Турнирите бяха по-малко. Държавата определяше къде да играем. Най-важните турнири бяха Балкански игри, Европейско първенство за аматьори, Универсиада, която се провеждаше на три години. Днес играчите имат турнир всяка седмица, трябва да са готови за един маратон. Сега най-добрите състезатели тренират 50% тенис, 50% фитнес. Материалите, от които се правят ракетите, топките, кордажите, са различни. Скоростта, с която топката се движи изисква участниците да са много добри атлети. Тя идва със 150 км/ч и ти трябва да тренираш, за да можеш да я върнеш, ако не със същата скорост, то поне със сходна. Често сервисът е с 200-220 км/ч. Когато гледам големите звезди от едно време - Род Лейвър, Кен Розуел, Илие Настасе, изобщо не могат да се съпоставят със сегашното време. 

Кой от успехите си цените най-много?

Едно време върхът в България бе да станеш заслужил майстор на спорта. Казаха ни, че ще станем такива, ако играем финал на европейско първенство. Балканиадата не беше от този ранг. Ако говорим за класиране, би трябвало да е шампионатът на Стария континент през 75-а, когато взехме сребърни медали в Австрия. Успехите ми бяха предимно на двойки заедно с брат ми Божидар. Ценя много победите ни над Настасе, над Адриано Паната, който спечели "Ролан Гарос" и т.н.. От една страна съм тъжен, че играхме във време, в което не ние си определяхме турнирите, в които да участваме. От друга страна такова е било времето. Завиждам на днешното поколение деца, които не могат да разберат какво са получили от живота. Искам да им помогна да не си губят времето със странични неща и да се концентрират. Сега новите технологии доминират. Децата предпочитат да играят тенис на "Playstation", отколкото на корта. Едно дете е способно да прекара пет-шест часа на ден в тренировки. Ще попитате какво става с училището. Да, но аз съм ставал в пет часа, за да отида да играя в шест с треньора ми, който трябваше да отива от 7:30 часа на работа в железницата. Минавах целия град пеша с брат ми, само и само да тренираме. Така че нещата са несравними. 

Какви са впечатленията ви от треньорския ITF курс, който се проведе на Национален тенис център?

Не съм влязъл в детайли в курса на ITF и различните му нива. Навремето взех моята диплома във Франция. Дадох съвет на участниците да не работят за пари, а със сърце. Да си треньор е призвание, дипломата не прави човека. Ето, аз завърших право, а не съм адвокат. Трябва непрекъснато да се развиват. Сега влизаш в YouTube и пишеш "бекхенд Джокович" или "тренировка с медицинска топка на Шарапова" - всичко излиза наготово. Също така, когато гледат тенис, да се помъчат да си помислят, че са вътре в играта, да се опитат да се поставят на мястото на състезателя в конкретния момент. Много е хубаво, че има такива курсове и че има млади хора, които са жадни за знания. За мен интересен треньор е този, който е направил от едно дете добър състезател.