- Наистина ли вярвате, че с предложения нов закон нещо ще се подобри в спорта?

- Вярвам, защото иначе нямаше да работим толкова много през последните месеци, нямаше да тръгнем да правим тези промени. Вярваме, че обществото е узряло за това, че има нужда от нов закон, който да съответства на новите потребности и очаквания. Направихме чисто нов закон, който решава повечето проблемни казуси, възникнали при управлението на спорта през последните 25 г. Направили сме анализ на пропуските, там където федерациите и клубовете са срещали проблеми. Постарали сме се този проект да даде решение за всеки казус, възникнал през последните години.

Уредени са ситуациите с клубовете фантоми, регулира се един много болен въпрос с трансферите на национални състезатели в чужбина. Не става въпрос за трансфери в клубове, а става въпрос за наш национален състезател, който сменя националността и почва да се състезава за друга държава. Имаме редица подобни случаи и мисля, че в Рио доста българи ще участват под друг флаг. Въвеждаме правила за разпореждане с имуществото с публични средства. Много важен е казусът с новите срокове за базите. Смятаме, че това ще бъде революция в спорта. Новите правила, които въвеждаме с отдаването на базите за 30 години, ще направят спорта по-привлекателен за частните инвеститори. Спортната инфраструктура е с най-бавна възвръщаемост, която много надвишава предвидените сега 10 години. Тя трябва да бъде третирана по различен начин и да може да привлече частни капитали, защото публичните средства за нея са малко. А всеки знае, че без спортна инфраструктура не може да развиваме нито масов, нито елитен спорт. Дадени са правилата за финансиране на федерации и клубове, които са в посока по-голяма справедливост. Тези, които работят да получават пари, да се отърват от фантомите, които като паразити смучат публичния ресурс. Изискванията за това са по-строги, но ще даде по-добро финансиране на работещите.

- Предложените правила за трансфери обаче противоречат на европейските норми като свободно придвижване на хора и капитали.

- Не съм съгласен с подобно твърдение. И в момента има такава регулация Трансфер на състезател в друга държава се прави със съгласието на федерацията. Нашият екип обаче смята, че всички средства, които са вложени в даден състезател, са публични, те са на държавата, няма как такъв трансфер да стане без санкцията на министъра на младежта и спорта. И тук не става въпрос да се пазарим за цената, а целта е тези трансфери да бъдат лимитирани. Ние не създаваме спортисти, за да може после Азербайджан, Катар или която и да е друга държава да се възползва от това. Желанието ни е тези трансфери да бъдат сведени до минимум и това се прави с цел превенция. Няма как една държава да бъде изкушена с пари, за да се направи трансфер на най-добрия състезател в друга. Те са национално богатство и трябва да бъдат запазени за България. Приемете го, че това е една бариерна разпоредба. Има много държави, които, възползвайки се от недоброто икономическо състояние на България и малкото пари, които можем да отделим, предлагат огромни суми за трансфери. И няма как това да го подминем с лека ръка. Пък и след това
няма да се задават въпроси като този къде са парите от Боянка Костова, примерно. Всичко ще се знае, ако въобще се стигне до подобен трансфер.

- Тренират ли вече Екатерина Дафовска и Евгения Раданова, за да имат биатлонът и кънките картотекиран състезател с олимпийски медал и да получават пари?

- Аз приемам всякакви критики, които са добронамерени и градивни. Това е прекалено несериозно твърдение. Изрично при представянето на закона казах, че критериите за финансиране на федерациите са завишени. Съгласете се, че няма как една федерация с по-малко от 20 клуба да докаже, че извършва сериозна дейност. До момента изискванията бяха за по-малко. Това се регулираше с наредба, сега го вкарахме в закона. Така вдигаме летвата за федерациите. Те трябва да се напънат и да развиват дейността си. Има федерации от зимните спортове, но не всички, които въпреки ограниченията си от географията и инфраструктурата не могат да изпълнят тези критерии. Няма как федерацията по кънки да има над 20 клуба с две пързалки в София и една във Варна. Заради това казваме, че те могат да продължат да имат публична подкрепа, ако имат спечелени олимпийския медали в историята си. И думата картотекиране е с цел да няма изкривявания.

Не може сега да вземем състезател от Русия, който има медал за Русия, и да се възползваш от това. Ако някой има вариант за по-добра редакция, за по-добро звучене на този член, нека го предложи. Но е смешно да се твърди, че трябва да се картотекират Раданова и Дафовска. Редакцията на този член е точно да се помогне на тези федерации, без да се налага те да правят някаква измама.

Да, не може с три пързалки да имаме 20 клуба по кънки и шорттрек. Но не може и с 4 клуба по хокей да твърдим, че имаме първенство и развиваме този спорт. И искам ясно да отсеем работещи от неработещи федерации. Ясно да се каже, че дори да си олимпийска федерация, не трябва да получаваш публично финансиране, ако не си развиеш структурата. Не е възможно да се практикуват всички спортове в нашите условия.

- Да, но в хокея със сигурност има повече деца, отколкото в шорттрека.

- За всички федерации, които не са включени в нашата програма за финансиране, сме създали детски програми и клубовете могат да кандидатстват по тях. Защото няма как да се говори, че имаме елитен хокей, защото нямаме. Ние играем с държави като Мексико и
Израел, в които няма сняг и падаме от тях. Да, хокеят е социален спорт, важен и за децата и заради това ще финансираме детските програми на клубовете. И ще помагаме на тези, които работят. А не да говорим за медали от първенства или пък домакинство в н-та дивизия.

- В какви темпове очаквате да се появят инвеститори, които да възстановят спортната база?

- Нека първо законът да мине. Аз съм позитивен, защото виждам как частните компании реагират на тази ситуация. На 18 май ще презентирам закона пред управителния съвет на КРИБ. Там са се събрали най-големите български индустриалци. Като видя тяхната реакция, ще мога да бъда по-конкретен в коментарите си. Но оставам позитивен. Законът не е достатъчен, но трябва да даде предпоставките, за да има атрактивност за бизнеса. Трудно е да убедим федерациите и клубовете да говорят един език с частните компании. Спомняте си преди година бях направил такава лекция, която бе изнесена в 8 града. Беше посрещната с голям интерес. Сега, като имаме нов закон, ще започна отново. За да убедя бизнеса, че спортът е най-добрата реклама.

- Няма ли да има напрежение от изискването 70% от средствата за спорт, които общините отпускат, да отидат за масов? Монтана например издържа няколко елитни клуба.

- Ако вземем средставата, които се инвестират във футбола, голяма част от тях отиват за заплати, и то на чужденци. И след година или две повечето футболисти вече няма да ги има. Ще са напуснали града. Къде остава школата? Тази, която е дала Стилиян Петров, пред когото в момента цял свят се прекланя. И е направил най-много за рекламата на Монтана. Ролята на общините трябва да се насочат към децата и масовия спорт. Нека да дават и за професионален, но нека не забравяме, че по цял свят общините се занимават предимно с масов спорт.

- Знае ли се точно колко отделят общините за спорт в България?

- Приблизително толкова, колкото е бюджетът на министерството - около 70 милиона. Но ние искаме нещо друго. В момента в повечето общини бюджетът за спорт е част от този за култура и образование. Ние искаме общината да има отделна цифра за спорт. За да знае обществото точно колко е отделено за това. И тези пари да бъдат разделяни за масов спорт. Като сме направили анализи на разпределението на бюджета в големи европейски общини, положението е близко до това, което предлагаме.

Този процент за масов спорт не е изсмукан отнякъде. Да, някой ще каже, че се бъркаме в местното самоуправление. Но това е държавната политика. Нямаме нищо против децентрализацията на властта, но има държавна политика в спорта. Има една линия, която трябва да се спазва от всички. Не може да оставим всеки да прави каквото си иска. Като говорим за масов спорт, не може да се иска от държавата да отделя целия ресурс за масов спорт. Малко пирамидата е обърната. Общината да дава пари за професионален спорт, а държавата - за масов. Това го няма никъде по света.

- Напоследък нашумаха казусите със стадионите, построени некачествено и некадърно с пари от фонд “Земеделие” по програмата за развитие на селските райони. В Костенец, в Шабла, в Драгоман. Какво е вашето мнение?

- Стадионът в Костенец е един от случаите, в които се вижда още преди да бъде завършен, че има изключително ниско качество на изпълнение и безумно проектиране. Няма писта в леката атлетика, която да завива под прав ъгъл. Без да искам да омаловажавам това, което е построено по тази програма, нееднократно съм заявявал, че начинът, по който се е работило досега, не е удачен за спорта. Така се появяват стадиони гротеска. Има други стадиони, които са построени качествено, без забележки, но на места, където не са необходими. Няма как в село с 500 жители да има стадион или зала с повече места. Поработихме доста с министър Танева и господин Порожанов и за следващия програмен период условията по тази програма ще бъдат променени. Приоритетно ще гради спортна инфраструктура, свързана с училищата. Там, където няма салони, могат да се направят по тази програма. Има достатъчно средства. 1 милион евро са предостатъчно за един такъв салон. И общините, вместо да се чудят как да ги издържат, ще имат възможност да получават и средства от образованието. И нищо не пречи тази зала да бъде използвана и от жителите на населеното място. Ако през тези години министерството е имало свои експерти в тази комисия и ако е трябвало да дадем оценка за целесъобразността на даден обект, нямаше да се случат подобни изкривявания. Като стадионите в Долни чифлик, в Търговище, в Костенец, в редица зали, които вече са построени, а няма и лев за поддръжката им. Най-лесно е да се построи съоръжение. Тежкото е да го поддържаш, да му плащаш режийните и да му осигуриш спортен календар.

- Какви са най-големите проблеми, с които се сблъскахте от началото на мандата?

- Корабът не потъва, когато е на вода. Той потъва, когато водата влезе в него. Най-големият проблем е в самите нас. В съзнанието ни, в начина, по който гледаме на спорта. Законът не може да ти даде решение на всички проблеми. Може да ти даде рамката, условията и правилата, по които проблемите да бъдат решени. Съзнанието, че
всичко, което трябва да получаваш, трябва да идва от държавата, е погрешно. Ние не разбираме, че спортът е бизнес. Целият свят осъзнава това и заради това има успехи. Хората от това печелят. За да печелиш пари от него, първо трябва да създадеш продукт, който да се хареса на хората. Ако те не го харесват, нито е атрактивен, нито ще имаш деца, които се записват да тренират, нито някой ще те оценява. Или ти не си полезен на обществото. Не може тук да ми се изреждат знайни и незнайни федерации, клубове и герои, които да обясняват, че са много значими, че имат големи успехи, защото в някакъв формат е постигнал някакъв успех, който в неговите очи изглежда огромен. Да, но обществото е платило целия масраф за дейността на тази федерация и очаква от нея медали. Защото утре, като се върнем от олимпиадата с два-три медала, всички тези, които днес тропат на вратата ми и искат пари, ще се изпокрият. Ще кажат, че съдиите ни попречиха, времето беше топло, не можахме да се аклиматизираме, не можахме да се адаптираме. И след 5 дни ще цъфнат отново с претенциите си за милиони субсидии от държавата. Ако това нещо не се промени, няма как да очакваме по-добри резултати. Всеки от тези хора, които се тупат в гърдите и имат претенции за недостатъчно финансиране, нека да излязат пред хората и да обяснят какви успехи са записали. Виждаме, че във всяка година успехите ни оредяват. Ами нека тогава, като не можем да имаме успехи да решим проблемите на основата. На детско-юношеския спорт. Елитният ще дойде от само себе си.

Другият проблем е липсата на средства. Тя не идва само от малкия ни бюджет, ами идва от това, че не се разпределят правилно. Дайте първо да създадем условия за правилно разпределение и след това може да се борим за увеличаване на средствата. Да, малко са парите. Но ние какво правим, че да ги разпределим по най-добрия начин? Аз мисля, че този закон ще помогне и за това.

Спортната инфраструктура е огромен проблем. Огромен. Без нея нито масов спорт, нито елитен можеш да развиваш.

Треньорските кадри. В спортове, където сме имали школи, се принуждаваме да каним чужденци, защото не издържаме на конкуренцията. И заради това в закона има изискване всеки един клуб да има треньорски кадър. В момента това липсваше. Безпрецедентно унижаване и потъпкване на треньорската професия. Всеки един човек със завършен 8-и клас може да ти каже, че е треньор по даден вид спорт, стига да каже, че го е практикувал. Това не е редно. Треньорската професия не е само да се направи една програма от физически упражнения. Там трябва да имаш познания по медицина, по психология, трябва да бъдеш образован, ерудиран човек, да знаеш поне един чужд език, поне един, за да си добър треньор в новите условия.

И накрая идва и спортната медицина. Тотално отсъства отношение в България към спортната медицина. Навън зад всеки един успех стоят щабове от медици, биохимици, психолози. А тук закрихме диспансерите, няма дори желаещи да специализират тази дисциплина. Амбицията ми е да върнем и авторитета на спортната медицина, за да поправим това. Няма как да си силен, без да имаш добра спортна медицина.

- Харесва ли ви продукта във футбола?

- Продуктът във футбола не е важно на мен да харесва, а да харесва на хората. Явно хората имат други изисквания. Готвените промени са за добро. БФС направи всичко възможно да покани най-добрите чуждестранни експерти, за да ни съветват. Сега от нас зависи дали ще спазваме правилата, които ще бъдат начертани, или отново ще тръгнем да ги побългаряваме. Аз съм компромисен човек, но в някои области не трябва да се правят. Когато става въпрос за нарушаване на правила, финансов феърплей. За да се направи добър продукт. Защото ние не знаем как се прави добър продукт в спорта. Добрия продукт хората го оценяват, залите и стадионите се пълнят, мърчъндайзингът върви и парите отиват към клубовете и федерациите. Заради това САЩ финансират доста по-малко спортове, отколкото при нас. Тук всеки един, който е създал федерация, първата му работа е да дойде и да почука на вратата на министъра и да попита какви пари може да вземе от държавата. А не се пита как може да ги изкара от спорта и да го направи печеливше предприятие.

Източник: 24chasa.bg