Румен Драганов: Критичната ситуация с летния туристически сезон няма да доведе до срив на пазара

Председателят на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов коментира в интервю за Bulgariautre рисковете пред летния туристически сезон, потенциала на България като спа дестинация и първите данни за посещенията на ски курортите у нас тази зима

Туристическият бранш алармира, че може да се стигне до провал на летния туристически сезон заради отлива на руски туристи. Вашите анализи какво показват? Има ли наистина такъв риск?

Ситуацията с летния туристически сезон е критична, но няма да се стигне до срив на пазара. Предстои през лятото да бъдат обслужени над 7 милиона български и чуждестранни туристи и създадени 320 хиляди работни места, заедно със съпътстващите отрасли. Като цяло ни очаква отговорен летен сезон. Действително ще има спад от руския пазар. Очаква се руските туристи да са с около 160 хиляди по-малко в сравнение с миналата година. Но това е политика на руското правителство за 2015 година, което иска да увеличи вътрешните пътувания в Русия. Очаква се броят на туристите, които излизат зад граница да намалее с близо 8 милиона, при 17 600 000 руски туристи, пътували в чужбина миналата година. Под мотото „Да служим на родната икономика” в момента в Русия се води безпрецедентна кампания за това руснаците да останат в страната. Това включва редица програми, които са свързани с посещенията на места в самата Русия. Подготвя се една свръхамбициозна програма за посещение на Крим, която предвижда туристите от 400 000 миналата година, да нараснат до близо 4 милиона през тази година. Така, че когато има една такава държавна политика, включително ограничаване на пътуванията на руски чиновници в страни, наложили санкции, каквато се явява и България, е много трудно да кажем, че има лесни мерки, с които можем да активираме руския пазар и да привлечем повече туристи. Дестинации като Турция, Тайланд, Кипър, Гърция, Египет прилагат огромен инструментариум за привличане на руските туристи. Турция създаде клиринг за разплащането с рубли, за да не минава рублата през други валути и освободи руските туристи от визи избщо. Кипър премахна визовата такса за Русия, издава визи на руските туристи на границата. Кипър е страна- членка на ЕС, което идва да ни каже, че всякакви обяснения от българското Външно министерство и други ведомства, че не могат да се издават визи на границата, не работят, защото Кипър го прави. Предприеха се редица мерки за стимулиране на авиополетите от Русия, като се подпомагат такива авиополети на база регистъра на туристическите атракции - публична собственост, които имат Турция, Египет и други страни. България е в процес на осмисляне как да направи този регистър на туристическите атракции. Трябва да сме готови за това, че ще има спад на руски туристи, но няма да има катастрофа. Очакваме над 450 хиляди руснаци да посетят България не само с цел туризъм. Много от тях имат закупен втори дом в нашата страна. Други имат икономически интереси. Така че като цяло в България и тази година ще има руснаци. От друга страна България се явява като нискобюджетна туристическа дестинация спрямо руския пазар, т.е. ние във всички случаи сме по-евтини от Турция, Тайланд, Египет, всички тези страни. Когато руските граждани идват в своя втори дом, закупен тук в България и пазаруват от близкия супермаркет, няма друга дестинация, която да им предложи толкова евтино прекарване на летните месеци.

Какви са тенденциите при туристите от другите страни? Запазват ли се пазарите и къде можем да търсим ниша за привличане на повече туристи?

Най-голямата ниша е скрита в българския пазар. Имаме един „Ниагарски водопад” от български туристи, който всяко лято се изсипва от България към Гърция и Турция. Миналата година е отчетено 36% увеличение на пътуванията на българи през месец юли към съседни страни. От тази гледна точка първото, което трябва да се направи е активизирането на българския пазар. Незабавно трябва да се пристъпи към създаването на система от ваучери за почивка като елемент от социалната политика на предприятията, с които да се инициират допълнително на вътрешния пазар 160 000 почивки още това лято. С тези ваучери, които се дават от предприятията под формата на социална помощ за почивка в България ще могат да се привлекат и членове на семействата. А това като цяло това би подобрило местната икономика. Трябва да се засилят така наречените кросмаркетингови програми, свързани с рекламиране на българския туристически продукт между българските общини. Примерно община Плевен да гостува на община Смолян, а община Смолян да гостува на община Варна и българите да разберат какво има в страната като туристическо предлагане и туристически атракции. Българите не познават какво предага българският туристически продукт. Наложено е едно неглижиращо мнение за българския туристически продукт, което не се споделя от 7-те милиона чуждестранни туристи, които годишно посещават България. Те казват, че в България има прекрасни хотели, много добро обслужване при много изгодни цени, особено, когато става въпрос за цени на нощувки и цени за хранене.
Необходими са и редица други мерки, които да активизират външните пазари. Необходими са целеви мерки за стимулиране на пазарите на ЕС и специално туроператори от ЕС и български туроператори, тогава, когато те правят рекламни кампании, в които са включени посещения на туристически атракции – българска публична държавна собственост. Така, както правят страните, които са наша конкуренция. Необходимо е да разрешими влизането на туристи от съседна Турция. Тези, които имат зелен паспорт, да могат незабавно да получават краткосрочни туристически визи, когато посещават български туристически курорти. Необходими са също мерки, свързани с младежката безработица. България може да инициира програма безработни младежи от други страни на ЕС (Германия, Франция, Испания, Италия) да идват в България като аниматори или екскурзоводи и да работят в туристическите атракции – публична собственост, да обясняват на майчиния си език какво предлагат българските туристически атракции. А български младежи да работят на туристически атракции в Европа и да обясняват на българските туристи, които посещават Европа за атракциите там.
Може да се предприемат мерки за насърчаване на продажбата на български храни и продукти в българските хотели и ресторанти, за да се развива местната икономика. Това трябва трябва да е в основата на концепцията за туристическото райониране.

Какъв е потенциалът на страната ни за спа-туризъм? Той използва ли се ефективно и може ли да доведе повече туристи у нас и то целогодишно?

Абсолютно. България е една отлична спа и уелнес дестинация от хилядолетия. Така сме известни по света. Така са ни преоткрили – с минералните извори и минералните бани, които са започнали да строят още по време на Римската империя. Имаме огромен ресурс, който може да бъде използван както за вътрешния пазар със системата на ваучери за почивка, така и за привличане на чуждестранни туристи. Големият проблем е организирането на пътуванията извън сезонните месеци, тъй като спа туризмът е целогодишен. Тук имаме изоставане и от двете страни. От страна на бранша, който не може да се самоорганизира да направи съвместни чартърни програми на пазари като немския, руския и други. Нямаме никаква инициатива и от страна на централната администрация, която не вижда в това бизнес, не вижда икономика и не подпомага бранша тази база да може да се използва целогодишно, както от български, така и от чужди граждани. В балнео, спа и улнеса ние имаме многомилионен резерв за развитие на българския туризъм. 

Какво трябва да се направи, за да се релизира този резерв?

Необходима е организация. Ние имаме изградена материална база, имаме целогодишно работещи балнео и спа хотелски комплекси, които предлагат пълния набор услуги и то на много високо европейско ниво. Но, за да може да се организира едно такова пътуване, са необходими полети. Ние нямаме полети до вътрешността на страната, до летищата във Варна и Бургас през зимата. Нямаме и свързващи полети през лятото. Българската транспортна система е доста слаба, а цените на полетите са изключително високи и затова е необходимо паралелно да се работи с държавата в качеството и на собственик на туристически атракции публична собственост и в качеството и на собственик на минералните извори в България, към които тя още не се е припознала. 

Все още не е приключил зимният туристически сезон. Какво показват данните към момента, успешен ли ще е той?

Настоящият зимен сезон ще бъде по-успешен от сезон 2013-2014, който беше много по-безснежен. Липсата на сняг миналата зима действаше демотивиращо на туристите, което доведе до значителен спад в посещаемостта на зимните ни курорти. Тази година февруари е пълен с туристи - още от началото на ученическите ваканции, след това при провеждането на състезания от Световната купа по ски и сега, заради изкючително добрите снежни условия през март, които ще продължат до края на април. Независимо от спада в туризма през януари, който е премина доста вяло, февруари, март и април се очертават като доста силни месеци за туризма у нас и се очаква сезонът да приключи с ръст от 4 % в сравнение с миналата година.

От кои страни интересът към зимните ни курорти е най-голям?

Най-много туристи има от съседните страни – Гърция, Сърбия и Македония. А от тези, които идват от по-далечни пазари – това са Великобритания и Ирландия. Хубавото е, че имаме над хиляда записвания от туристи от Великобритания и Ирландия, които тази зима са почивали в България за следващия зимен сезон. Те намират ски курортите ни за изключително добри. При този скок в момента на английската лира спрямо еврото, България се оказва дестинация, близо 40% по-евтина от други дестинации в Европа. От българските зимни курорти най-голям е интересът към Банско, въпреки опашките пред лифта. Туристите, които са посетили Банско, са останали изключително доволни.