Проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика

- Проф. Дулева, кои групи храни са най-нездравословни?

- През последните години излизат научни доказателства за неблагоприятни връзки между определени хранителни вещества и ефекта им върху здравето. В препоръките за хранене се отделя централно място на ограничаване на натриевия хлорид, или готварската сол. Натрупват се данни, че в по-голямо количество има неблагоприятна роля за сърдечносъдовото здраве, бъбреците, костната плътност. Други храни, които се свързват с повишен риск, са наситените мазнини и в частност трансмастните киселини, които естествено се срещат в животинските продукти. Третата категория храни са съдържащите големи количества захари и на първо място бялата захар, която е рафинирана и служи основно като източник на калории. Затова и в ЕС се работи основно по реформулирането на храните.

- Какъв е житейският смисъл?
- Целта е създаване на нови асортименти храни, които са с намалено съдържание на рисковите субстанции. И в същото време включват по-големи количества от полезни за здравето хранителни вещества като влакнини, които спомагат за доброто стомашно-чревно здраве и намаляват риска от някои злокачествени заболявания, витамини. Стремежът е да се включват и повече плодове, например в млечните продукти, които доскоро бяха с по-малка плодова компонента. В разработването на новите варианти на храните участват не само специалисти по хранене, а и експерти на СЗО и представители на производителите. Разработен е и документ на ЕК за хранителните профили, който все още окончателно не е станал факт, но се очаква. Смисълът му е храни, които се пускат на пазара с определена хранителна или здравна претенция с допълнителна информация към потребителя за благоприятен ефект на храната, трябва да имат съответно определен хранителен профил. И за групите храни се разработват гранични стойности по отношение точно на сол, захар и наситени мазнини. Ако този профил не съответства на дадената храна, тя не може да бъде етикетирана със съответната здравна или хранителна претенция.

- Кои са граничните стойности за солта?
- Според СЗО максимумът за деня е 5 г - приблизително 1 чаена лъжичка, но това не е само солта, която добавяме, а и тази, която предварително е включена в продуктите. Проучванията в България показват, че у нас се консумират много по-големи количества от допустимата дневна норма - средно по 7-9 г., казва проф. Веселка Дулева.
За някои групи са установявани даже 12-15 г, а във Варненския регион сред мъже в активна възраст през зимния сезон - до 17-20 г, т.е. 4 пъти над тавана. В националните препоръки се обръща внимание да се намлява приемът на храни, които съдържат сол, както и целенасочено да се работи за преодоляване на българската традиция да се добавя сол, много често дори преди човек да е опитал ястието. Затова в наредбата за здравословно хранене на учениците е заложена забрана на масата да има солница.

- А за наситените мазнини?
- Наситените мазнини и в частност трансмастните киселини естествено се срещат в животинските продукти. Установена е връзка между честотота на сърдечносъдовите заболявания и честия прием на храни, в които изобилстват тези вещества. Дискусията е особено оживена около трансмастните киселини. Част от тях са индустриално произведените, които се получават най-често в процеса на хидрогениране (втвърдяване) на растителни мазнини.
Но имайки предвид подчертания риск, който създават за нивата на холестерола и оттам - за сърдечносъдовото здраве, в новия регламент за етикетиране на храните има изискване да е посочено по какъв начин е получена - дали е хидрогенирана или частично хидрогенирана.

Цялото интервю можете да прочетете тук