Поевтиняването на горивата ще има положителен ефект, който обаче дефлацията ще възпира

Камен Колев, зам.-председател на Българската Стопанска камара в интервю за Bulgariautre

Измина първият месец на 2015-та. Какви са тенденциите? Можем ли да очкаваме успешна година за българския бизнес?

В никакъв случай не можем да очакваме някакъв трус или катаклизми, но и движението нагоре ще бъде много бавно, в рамките на един процент ръст. Това предвиждаме на база на нашите наблюдения на бизнес-средата. Опасността, която виждаме в бизнес обстановката, това е очертаващата се дефлация, която възпира потреблението, а също така и инвестициите, което ще има по-дългосрочно отражение. От друга страна намаляването на цената на горивата ще има благоприятен ефект върху бюджетите на домакинствата и някои от фирмите. Те ще редуцират своите разходи, но дефлацията е тази, която ще възпира този положителен ефект.
Проблемите в енергетиката все още са отворени и те тревожат голяма част от бизнеса, особено базовите индустрии, тези, които изнасят продукция, които формират брутния вътрешен продукт и ангажират най-много работна ръка. Проблемът там е, че цената на енергията, която те ползват е една от най-високите в Европа. В повечето европейски страни този проблем е разрешен. Там рискът за големите консуматори на енергия от загуба на конкурентноспособност и изснасяне на производствата, заради оскъпяване на тока, е ограничен. Предложението ни е при нас да се направи същото. Цената на електроенергията в тяхната себестойност е от порядъка на 20-30%.
Има и други проблеми в енергетиката – кросубсидирането, прехвърлянето на тежести от домакинства към индустриалните потребители на регулирания пазар, дефицитът в системата на НЕК. Тези проблеми създават една несигурност за бизнеса, особено за тези, които консумират значителна част електоренергия в себестойността.
2015 годин я виждаме с един умерен, скромен ръст, без сериозни катаклизми, но проблем си остават инвестициите. Те са на много ниско нио, включително преките чуждестранни инвестиции. Две трети от тях всъщност са в графата „други”, тоест заеми от майките към дъщерните дружества или филиалите. Това не са инвестиции на зелено, те не създават нови работни места. Това са заемни средства, които в един момент се връщат обратно. Не са качествени инвестиции.

Тези дни премиерът Бойко Борисов припомни, че България остава най-атрактивната страна в ЕС по отношение на данъците. Това не привлича ли инвеститорите?

Това е нещото, на което най-много разчитаме, то е много важно. Но всъщност има и други фактори на атрактивност, които ако липсват, можем да изгоним всеки инвеститор, независимо от ниските данъци. Това е и един от проблемите, които представителите на бизнеса открояват, когато се допитваме до тях- административните тежести, бюрокрацията, корупцията. Те върят заедно. Този административен произвол, породен от тежестта на регулациите. Проблемът не е само в многобройните регулации, от които 2/3 са от Европа, 1/3 са наши. Проблемът е в тежестта. В тежките регулации има решение по целесъобразност. Именно там е корупцията. Слага се една пречка на бързото навлизане на пазара, вместо подходът да е обратен– лесно влизане на пазара, но там да има сериозен контрол. В момента влизането на пазара е трудно, но след това контролът е слаб. Има много незаконни режими, особено на местно ниво. Там са и проблемите с инвестиционните проекти, разрешителните за строеж, визи за проектиране, промяна на предназначението, където бизнесът отива до администрацията и там започва едно бавене, бюрокрация. Не са унифицирани документите по отделните общини. Това предстои да бъде направено. Няма електронен диалог с администрациите, който да позволява на бизнеса да проследява движението на своите преписки, от друга страна пък органите да накажат този чиновник, който бави дейността.
Стои и проблемът с таксите на публичните услуги. Не навсякъде се спазва принципът цената на публичните услуги да не бъде по-висока от разходите, които прави администрацията, за да издаде съответните документи. В много случаи и Търговският регистър, и други публични институции формират големи печалби за сметка на скъпи услуги. Това не е правилно.
Имаме един добър Закон за ограничаване на административния контрол и административното регулиране на стопанската дейност. Там закрепихме и принципа на мълчаливото съгласие. Тоест ако администрацията не ни отговори в договорения срок за регистрационни и разрешителни режими, да се счита за мълчаливо одобрение. Този принцип обаче влиза в сила, само ако някъде другаде, където е въведен този режим, не е казано нещо друго. А всъщност тези други закони, с които са въведени режимите, са специални закони и те имат по-голяма тежест. Така, че този принцип реално не действа.

В началото на тази седмица новият екип на Министерството на икономиката обяви, че приоритет в работата му ще бъде точно това- намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес-средата. Провеждали ли сте срещи с новия екип на министерството и българският бизнес какви конкретни стъпки очаква за разрешаване на проблемите?

Провеждахме среща с ръководството на министерството. Поставихме всички тези проблеми. Министерството действително обяви тези теми като приоритетни. След това техни представители проведоха срещи и с членовете на БСК, получиха допълнителна информация за проблемите. Очакваме свикването на Съвета за икономически растеж, където вече по-конкретно да търсим решение на различните проблеми, защото те са и в регулациите, и в административните тежести, и в съдебната система (свързани със защитата на собствеността).
Това са елементи, които пречат на бизнес-средата и инвеститорите са много предпазливи при наличието на подобни проблеми.

Да ви разбирам ли, че има диалог с министерството и има воля да се случат реформи?

Да, останахме с такова впечатление. Знаем, че от министерството са се срещнали с всяка една от работодателските организации. Подобни проблеми са поставили и те в областта на търговията, на публичната приватизация, електронизацията. Развитието на индустриалните зони е един положителен пример в сферата на инвестициите. Вече има сериозни инвеститори, настанени там. Има възможности за привличаве и на нови. Този подход трябва да продължи.

Има ли фирми в страната, които изпитват затруднения, съкращавт персонал, призводства?

Нямаме такава информация за сега. Не очакваме сериозни сътресения в бизнес-средата. Фирмите продължават да трупат задължения. Но тези задължения и просрочвания като темп намаляват в сравнение с предишни години. Съпоставими са с развитието на икономиката, на брутния вътрешен продукт. Продава се продукция, стоки, услуги, но няма плащане в предварително договорения срок. Съответният субект задлъжнява към своите доставчици.
Би следвало обаче да използваме и някои благоприятни стечения на обстоятелствата, свързани с привличането на гръцки инвестиции например, разместването на бизнеса, плащането на данъци. Разходите за труд тук са значително по- ниски, комуналните услуги са конкурентни, цената на терени, на земя също. Така, че имаме значителни плюсове в бизнес средата, които трябва да наклонят везната в полза на Блгария като атрактивна дестинация.