Калин Сърменов, български актьор, музикант, режисьор, художник и бизнесмен, в интервю за Bulgariautre

Какво Ви донесе 2014 година в професионален и в личен план?

Тя беше доста равна като емоции. Нищо кой знае какво не се случи, нищо кой знае какво не очаквах и нищо кой знае какво не ме изненада. Всичко беше нормално. Разбира се, понеже не мога да остана и никога не съм бил извън социалната среда и нещата, които се случват, си давам сметка, че за нашето общество тя беше някакъв вид лакмус за това, което се натрупа през годините. Колкото и да не ни харесва, резултатът беше многопосочен и той даде ясна представа колко сме разединени, каква липса на самооценка имаме и колко сериозна липса на перспектива за развитие имаме. Това е нещо, което мен много ме натъжи тази година и някак си не ми даде усещането за сигурност. Говоря само и единствено за българския народ, за нас, защото ние сме си виновни за абсолютно всичко. Смятам, че всички събития показаха, че нашата самооценка е много лоша, че ние нямаме мисъл напред като перспектива да се развиваме, много е ниско нивото на култура, изключително посредствено разсъждаване и прекарване през собственото си аз в стремеж към оцеляване, а не към издържане, както е казал Кант. За съжаление, това е най-неприятната част.
Иначе в личен план нещата се случват добре, слава Богу. Здрав съм, чувствам се добре, няма някакви катаклизми и неща, които да са се случили. Иска ми се, разбира се, нещата да изглеждат по различен начин, но както казва една моя приятелка – и аз искам да приличам на Наоми Кембъл, правя всичко възможно, но явно не е достатъчно. И на мен ми се иска, правя всичко възможно, но явно не е достатъчно.

Очаквате ли в бъдеще да се промени ниската самооценка на българския народ?

Думата ниска може би трябва да я коригираме с лоша. Ние сами себе си не можем да оценим точно къде сме. В психологията победителят се определя по три показателя: да знае кой е, какво иска и къде отива. Ние в нито един от тези три показателя не можем да бъдем коректни спрямо себе си. Нито знаем кои сме, нито какво искаме, нито къде отиваме. Толкова е съсипано това в нас, че аз не виждам перспектива. Аз съм повече песимист, отколкото оптимист. За съжаление, и преди бях така и се оказах прав, колкото и да ми е неприятно. Този глупав оптимизъм и тази глупава усмивка, която обичаме да си слагаме, за да се направим на родолюбци и патриоти, вече не помагат на България. Тук трябва здрава ръка, някой да почне да върши нещата наистина, да постави изключително сериозни приоритети, да ги подреди, да ги изисква и да се спазват, а не „да чуем народът какво ще каже, ама виж ся – те това искат”. Минахме тези времена. Оказа се, че ние някак си демокрацията не я разбираме. Следващата година аз не очаквам по-добри събития в тази посока. Мисля, че нещата тепърва ще се натрупват. Имам една малка надеждица, защото големият песимист е всъщност и голям оптимист, скрит някъде дълбоко. Моята надежда е в това, че ако ние наистина паднем толкова надолу, можем да се оттласнем по някакъв начин, но това е тежък и дълъг процес.
Какви са Вашите конкретни планове за 2015 година?

Научил съм се вече да не правя планове. Аз се занимавам с неща, които не могат да бъдат планирани. Единственото нещо, което мога да планирам и да искам, е нещо от себе си – тоест аз да продължа да бъда такъв, какъвто съм, да работя върху себе си, да полагам усилия, а пък планове за реализиране на проекти и за големи неща... Плюс това аз съм и на такава възраст, в която би било глупаво и много мразя някой да почне да ми говори мащабно, при положение че ние живеем едно определено време на тази земя и всичко е страшно относително. Не искам да правя планове и се отучих от това. Единствено имам взискателност към себе си и ако успея да продължа да я поддържам, тя ще ми дава сили нещата да се случват.

По какъв начин ще посрещнете Коледните и Новогодишните празници?

Всяка година посрещам всички празници по един и същи начин – на някакви места с най-близките ми хора. Аз имам хора, които са на 2,5-3 см от сърцето ми, някои са и вътре вече – отдавна влезли, и винаги съм заедно с тях. Доста предсказуемо, нямаме никакви емоционални взривове. Разсъждавам предсказуемо в това отношение и не се оплаквам – това ми харесва. Едни мои приятели заминаха на Бора Бора, върнаха се и казаха, че е било много интересно. На следващата година отидоха пак и като се върнаха, ги попитахме: „Как мина?” и те казаха: „Ами то същото като миналата година”. Бяха разочаровани. Ако нещо ми хареса, аз много обичам да бъде пак същото.

Какво настроение Ви носят празничните дни?

Разбира се, позитивизъм, уют и домашно спокойствие. Това е момент, в който мога да се видя с най-близките си. Майка ми ми се обади и ми каза: „Аз имам нужда от теб”, което много ми хареса – „не искам това, не искам онова, имам нужда от теб”. Понеже ние имаме нужда един от друг, това е момент, в който започваме да се грижим за децата си, забравяме напрежението на ежедневието и се обръщаме и фокусираме само към най-близките си хора. Затова харесвам тези празници. Отсега сме направили план на коя дата при кого ще бъдем, по какъв начин да се съберем на Коледа, как ще дойде Дядо Коледа. Всички се събираме вкъщи на 25-и заедно с всички деца. Става страхотна дивотия и торти се размазват по земята.

Какво ще пожелаете на читателите на Bulgariautre по случай предстоящите празнични дни?

Да се оглеждат повече в огледалото, да не мислят толкова за себе си, а да си направят вярна самооценка и да се опитат по този начин да направят следващата крачка напред.