Идеята за газов хъб в България има бъдеще, от такъв център ЕС ще спечели

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Владимир Уручев, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП и на делегацията в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия в интервю за Bulgariautre

Г-н Уручев, какъв е отзвукът в Европейския парламент по казуса „Южен поток“ и решението на Русия да се откаже от проекта?

В комисията не сме имали обсъждане на темата. Но от това, което коментират колеги, мога да кажа, че отзивите са от единия до другия край. От това, че прекратяването на „Южен поток“ има политическа полза за нашата подкрепа за Украйна, до това, че ние губим още един източник, една диверсификация на пътища за доставка на газ и за избягване на Украйна, която е транзитна страна, където обаче има конфликт и той може да продължи дълго.
Знаете, че ЕС се е отнасял неутрално към този проект, към „Южен поток“. ЕК никога не го е въвеждала в своите приоритети по простата причина, че източникът на газ е Русия и с нея ЕС има достатъчно такива връзки.
Това, което трябва да се каже е, че все пак начинът, по който беше анонсирано спирането на „Южен поток“ в друга държава, без да са уведомени организациите, говори за някакви по-дъблоки процеси. Енергийните експерти и анализатори смятат, че основната причина за анонсирането на спирането на този проект е финансова. Русия разчита твърде сериозно на постъпления от продажби на петрол и газ, а цената на петрола пада. Икономическата ситуация в Русия силно се влошава и това се вижда и от поевтиняването на рублата.
Отделно европейското антимонополно законодателство в областта на енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет и идеята на руския проект „Южен поток“ абсолютно не съвпадат. Русия целеше с един доста разкроен тръбопровод да има свой достъп до конкретните пазари в страните, а европейското законодателство е обърнато в другата посока, то казва, че тези тръбопроводи трябва да могат да се използват от всички участници на пазара и ще има съответните правила, част от капацитета на тези тръбопроводи се предоставя на други участници. По този начин политическото влияние, което би имала Русия от този тръбопровод се губи.
Подобен казус има и с газопровода „Опал“, който е направен по европейското законодателство. Там 50% от капацитета стои свободен и е много трудно изплащането на съоръжението, особено когато няма откъде другаде да дойде газ.

Какви изводи можем да направим от развитието на тази ситуация?

В тази ситуация много ясно изкристализира това, че действително в Европа, в ЕС, ние нямаме единна енергийна политика. Не беше случайно това, че тръгна да се прави Енерегиен европейски съюз. Предложи се „Южен поток“  да се пренасочи към Турция, но той влиза в Турция и стига отново до границата на ЕС. По-нататък трябва да има разработена европейска стратегия поне за региона, който ще се захранва от източник като „Южен поток“, съзнавайки какви връзки трябва да има между отделните държави, в отделните държави, какви капацитети, в каква посока ще се движат газовите потоци. Аз силно се надявам, че точно тази ситуация ще провокира малко по-общо европейско мислене в областта на енергетиката. И надявам се групата, която заради спирането на „Южен поток“ се предложи от заместник-председателя на Европейската комисия по енергетиката Марош Шевчович, да обсъди тези проблеми и самите те да стигнат до извода, че наистина е необходимо да има такава стратегия.

България предложи на ЕК да бъде изграден газов хъб на територията на нашата страна. Има ли бъдеще тази идея, тя изпълнима ли е ?

България е в много добра геостратегическа ситуация, защото е разположена на вход на енергийни източници. И мисля, че предложението за изграждане на газов хъб, на разпределителен център в България, е много навременно. Това е бъдещето. Независимо дали ще го има „Южен поток“ или не, ние трябва да мислим точно в тази посока.
Така или иначе през нас ще минава газ от юг на север и от изток на запад и пак на север, тъй като и за азербайджанския газ и новите находища, които са около Кипър, тръбопроводите ще минават през България. Но всичко това трябва да влезе в единна енергийна стратегия за целия регион.

Днес има среща на премиера Бойко Борисов с германския канцлер Ангела Меркел точно по тази тема – изграждането на газов разпределителен център в България и бъдещето на проекта „Южен поток“. Какво можем да очакваме от тези разговори?

Пръво, че на много високо ниво ще бъде поставен този въпрос. И той наистина ще инициира едно малко по-друго отношение към нашия регион.
Надявам се на тази среща да стане ясно, че за ЕС е по- изгодно да има такъв газов разпределителен център, включително и от „Южен поток“, който трябва да идва на територията на ЕС, отколкото отново да се преминава през някоя друга страна, отчитайки целия опит, който имаме с транзитиращи страни. За съжаление повечето от газта в Европа, особено от Русия, минава точно през някоя държава, която има само транзитни функции - като Украйна, Беларус. Отчитайки това, мисля, че най-малко това ще бъде постигнато.
Въпросът доколко руските заявления за прекратяването на „Южент поток“  са действителни  остава отворен, тъй като все още няма официални уведомления, освен телефонни разговори и заявления по медиите. Имам чувството, че има оставена врата. Не всичко е затворено и тези разговори на високо ниво на отговорни политически лидери в Европа ще отворят едно по- друго виждане за това как може да се придвижи този проект . Очевидно е, че той трябва да стигне до европейски граници. А  вътре в рамките на ЕС ще трябва самите държави – членки съвместно, не една по една, да изградят стратегия какви връзки трябва да има и как да се разпределя този газ.
Една от задачите на Европейския енергиен съюз е да се започне с така нареченото общо закупуване на газ от трети страни, от името на целия ЕС.  Ето една чудесна възможност. Тъй като при досегашните тръбопроводи всичко е с дългосрочни договори между компании и „Газпром“, сега има възможност да се започне тази нова стратегия, този нов подход към осигуряването на газовастабилност в ЕС.