- Г-жо Бокова, София вече е творчески град на киното, част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Какво означава това за столицата ни и за българското кино?

- Това е голямо признание, от една страна, за София, за всичко онова, което се прави за изграждането на добра градска среда в столицата с традициите на кинопанорамата, на “София филм фест”, на документалното кино. От друга страна, това е признание за българското кино, но и за филмовата индустрия като цяло. Напоследък има ренесанс на българското кино, което е на високо ниво, но и на филмовата индустрия, свързана с местни и чужди продукции, със строителството, доколкото знам, на нов киноцентър.

Нашата мрежа за творческите градове има и друго измерение – да се подчертае ролята на културата в икономиката на една държава, в създаването на работни места. Неотдавна ние обсъждахме тези въпроси на голяма конференция във Флоренция “Култура и развитие”, на която бях поканила и кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

- Преди дни имаше и друга хубава новина - чипровските килими влязоха в списъка на нематериалното културно наследство на света. Ще помогне ли това да се възроди този прекрасен занаят, който оцелява с големи усилия?

- Надявам се. Много съм щастлива, че това е третата традиция, включена в списъка на нематериалното наследство след “Бистришките баби” и нестинарството. Това е

почит към

красотата на

чипровските

килими,

към тяхната уникалност. Сигурна съм, че ще има нов интерес към тях и че тази традиция ще може да се запази и като изкуство, като занаятчийство и като създаване на по-сериозен икономически потенциал в района. Такъв всъщност е и смисълът на Конвенцията за културното наследство.

- И първият, но особено вторият ви мандат съвпаднаха с много тежки военни конфликти по света. Как при обстоятелства, в които се избиват стотици хора и бомби срутват цели градове, воюващите страни може да бъдат убедени или принудени да не рушат културните паметници?

- Един от най-тревожните моменти в мандата ми наистина е унищожаването на културното наследство в различни части по света. Ако в спора или в конфликта има само две страни, то за ЮНЕСКО би било по-лесно да се опитва да защити културното наследство. Така направихме с храма Преах Вихеар на границата между Камбоджа и Тайланд.

Но тук става дума, че културно наследство се унищожава от деструктивни сили, които нямат никаква легитимност, освен това за първи път от десетилетия виждаме рушене на културно наследство като цел, а не като последица от въоръжен конфликт.

Мисля, че една от политическите цели на екстремистите е да рушат наследството, това е начинът да легитимират нехуманната си идеология. Те се стремят

да заличат

идентичността

на различни

общности

и малцинства, които принадлежат на други религии или традиции. Ето това ние в ЮНЕСКО не можем да приемем. Смисъл на човечеството, на човешката същност е културното многообразие. Заличавайки културната идентичност, тези деструктивни сили посягат на това, което ни прави хора, на хуманността.

Аз бях в Багдад в началото на ноември и първото нещо, което направих, беше да отида в музея, да покажа уважение към тази древна история, защото това е люлката на човешката цивилизация.

Но има и друга страна. Те много добре знаят какво правят, защото е факт, че с част от парите от незаконните археологически разкопки в Сирия и Ирак и от износа на ценности се финансира екстремистката дейност. Този въпрос не може да бъде отделен от въпроса на международната сигурност. Той не може да бъде разглеждан извън анализа на хуманитарните проблеми.

В сряда в ЮНЕСКО - Париж, ще има голяма конференция, която ще е посветена на запазването на културното многообразие в Сирия и Ирак и този въпрос ще бъде поставен с цялата сериозност. В Сирия ние работим на експертно ниво, включително с опозиционни групи. Създаваме център за наблюдение, който ще се намира в Бейрут, правим картография какво се случва на цялата територия на Сирия, за да можем да опазим онова, което може да бъде съхранено. На територията на Ирак под контрола на т. нар. Ислямска държава обаче нещата са сложни, защото нямаме информация и там тревогата ни е много, много голяма.

- Тези военни конфликти са свързани и с друг приоритет на ЮНЕСКО - положението на жените. За последните години успяхте ли да промените нещо за преодоляване на предразсъдъците, неравенството, униженията, на които са подложени те?

- За ЮНЕСКО въпросът за равноправието на жените е един от двата основни приоритета. Във всички конфликти жените първи стават жертва - те са изнасилвани и отвличани като в Нигерия.

Все още съществува практиката на ранното омъжване. Ние сме в непрекъснато сътрудничество с останалите агенции в ООН. Работим вече няколко месеца по една голяма програма за образованието на момичетата, която ще бъде официално обявена през януари. През 2011 г. обявих кампанията “Глобално партньорство за образованието на момичетата и жените” заедно с Хилари Клънтън, която тогава беше държавен секретар на САЩ, и в присъствието на Бан Ки Мун.

В Пакистан през февруари т. г. подписахме споразумение за създаване на “Фонд Малала” (на името на Малала Юсуфзай, нобелов лауреат за мир - б.р.). Там присъстваме в най-трудните райони.

Едни от

най-големите ни

проекти са в

Пакистан и

Афганистан

В Афганистан имаме програма за 60 млн. евро за ограмотяване сред жените.

Водим кампания и за изкореняването на практиката на женското обрязване. Чрез центъра ни в Конго опитваме да изясним какви са вредните последствия от тази традиция.

Работим също по проблема за премахване на домашното насилие срещу жените. Съсредоточили сме вниманието си и върху образователните системи в тези държави, защото именно оттам може да започне преодоляването на предразсъдъците. Винаги съм казвала, че равноправието нажените е голямата тема на XXI век.

- Като бивш посланик във Франция какво мислите за изложбата с тракийски съкровища, която през пролетта на 2015 г. ще бъде представена в Лувъра?

- Великолепна идея. Когато бях посланик, организирах една по-малко мащабна изложба с тракийски съкровища в музея “Жакмар Андре”, която имаше невероятен успех. Спомням си, че в самия музей бяха удължили работното време с 3 ч всеки ден, за да се отговори на огромния интерес.

Така че изложбата в Лувъра е наистина нещо прекрасно.

- Защо, след като имаме такива неща за показване, България продължава на Запад да е известна най-вече с пиянския туризъм по морето? Какво не ни достига, за да станем водеща световна културна дестинация?

- И аз си задавам този въпрос, макар да съм убедена, че културен туризъм съществува. Французите например, които са най-пътуващата нация, се интересуват не толкова от плажовете - хубави плажове има на много места по света, а от съчетанието на природа и култура, което е уникално в България. Тук наистина има огромни възможности, но това може да просъществува и да доведе до икономически напредък само ако успеем да запазим автентичността на тези паметници. Оттам идва тревогата ми за Несебър, за парка “Пирин”, за Свещари или Боянската църква.

Така или иначе, непосредствената икономическа изгода - било в Несебър или парка “Пирин”, е недалновиден подход. Най-вече местните хора, пък и цяла България, трябва да разберат, че единствено идентичността, опазването на критериите на Конвенцията за световното наследство може да запази интереса към тези паметници. Едно евентуално излизане от списъка с обекти на куртурното наследство ще има пагубни последици и за туристическия поток, и за престижа на България.

- Има ли инициативи, с които искате да бъдете запомнена?

- Мисля, че в две посоки положих много усилия. На първо място, културата да бъде възприемана като необходима част от нормалното развитие на обществото, като негова духовна спойка, и това да бъде признато от ООН следващата година. Тогава ще бъдат приети Целите на устойчивото развитие, които за първи път ще са универсални, а няма да са насочени само към бедните държави.

Другият голям аспект, който, мисля, ще остане като моя инициатива, е укрепването на Конвенцията за незаконния трафик на културни ценности. Инициирах създаването на специален комитет, който да следи за спазването на конвенцията, направих голяма кампания за увеличаване на страните, които са я ратифицирали, посетих всички тръжни къщи, надявам се, че създадох едно друго отношение към този проблем. Това засяга и България, защото и тя, както и Балканите като цяло са жертва на незаконния трафик. И втората голяма тема, както вече казах, е за положението на жените.

- Напоследък в медиите – френски, британски, американски, много се говори, че вие сте фаворит за поста генерален секретар на ООН, когато изтече мандатът на Бан Ки Мун. Как се отнасяте към тези прогнози?

- Искам първо да кажа, че ми е много приятно, че имам подкрепата на България в лицето на премиера Бойко Борисов и на външното министерство. Но има още доста време до самите избори. В момента аз съм генерален директор на може би най-голямата организация в ООН, която излиза от тежка криза, свързана с финансовите проблеми, които имаше. Изцяло съм посветена на ЮНЕСКО, тази организация е моята кампания,

ЮНЕСКО е това, чрез което

мога да докажа способностите си

На този етап това мога да кажа. Разбира се, останалото е въпрос на българската дипломация, един много сложен процес.

Освен това смятам, че в настоящия момент основна моя задача е да подкрепя изцяло генералния секретар Бан Ки Мун, който има много големи отговорности до края на своя мандат с приемане на новия дневен ред на устойчивото развитие. Аз съм изцяло зад него.

- Споменахте за кризата във финансирането след излизането на САЩ от ЮНЕСКО. Тя приключи ли?

- Приключи дотолкова, доколкото трябваше да направя много тежки реформи, за да влезем в по-ниския бюджет. От тази гледна точка най-лошото е зад нас. Намалихме работните места в организацията, променихме начина на работа, създадохме по-редуцирана администрация. В това отношение станахме пионери и сега нашият начин на намаляване на разходите се въвежда и от други.

Мога да бъда удовлетворена, защото преди 2 седмици генералният секретар ми възложи да оглавя един комитет, в който участват представители на всички агенции, фондове и програми към ООН, свързан с мениджмънта. Това ще е голям обем работа, с която се захващам от 1 януари - отчетни въпроси, човешки ресурси, вътрешен одит, обществени поръчки, управление на риск, въпроси, свързани с цялата система на ООН. Отговорността е нова за мен, но е много важна.

Източник: 24 часа