Кристалина Георгиева: Събуждаме заспалите пари на Европа

Трябва да се направят реформите, за които се говори от години, заяви вицепрезидентът на ЕК

Кристалина Георгиева - вицепрезидент на Европейската комисия в интервю за предаването "Панорама" по БНТ

Висока чест е за нас да поздравим в студиото за първото интервю на българска почва Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК).

Благодаря за поканата.

Комисарят на най-бедната страна държи парите на Европа. Как свиквате с тази роля?

Аз предпочитам да мисля за нашата страна като място, където се раждат много умни хора. Току-що г-н Русков ми надписа неговата книга. Преди 10 дни ни зарадва в Брюксел за това, че става носител на тазгодишната награда по литература и да ви каза понякога бедният по-внимателно си отваря портфейла, повече си брой парите, по-умни ги харчи. Как свиквам? – от раз.

Така ли?

Започнах с много тежки преговори по бюджета. Те вървят. Днес публикувахме втори вариант за бюджета 2015 година. Още не сме приключили първия месец, вече приехме 315 милиардния инвестиционен план за Европа. Освен бюджета аз имам отговорности за човешките ресурси, за логистиката, за сградите, за сигурността в ЕК. Така че денят колкото и да е дълъг не стига.

А и в момента имате отговорност за 315 милиарда евро. Само като го изговорих и си го представих. Толкова Европа ще похарчи за стратегически инвестиции и вие отговаряте за това. Защо харчите, а не пестите? Защо Европа реши да харчи?

Да започнем с това, че отговаряме цялата ЕК. Това е проект на тази нова ЕК, който според мен е изключително важен за Европа. За разлика от миналото, когато действително представата за стимулиране на икономиката най-вече се свеждаше до това да се харчат държавни пари, този път ние предлагаме нещо съвсем различно. Една малка част от общественият бюджет, от бюджета на комисията заедно с 5 милиарда от Европейската инвестиционна банка (ЕИЦ) да създадат буфер, гаранция срещу риска, който плаши инвеститорите. Т.е., какво правим ние? Събуждаме заспалите пари на Европа. Много ни трябва това. От 2007 година до днешна дата инвестициите са паднали със 15%. Това са, да си ги представите, само 430-440 милиарда на година. Т.е. ние с тези 315 милиарда само аз една година не можем да запушим дупката, която се отвори в резултат на кризата. Като го правим ние разчитаме не само на това да създадем гаранция, буфер срещу риска, но и на това да идентифицираме проекти и да идентифицираме защо тези проекти не вървят. Какви са бариерите, така че да можем да работим по три направления – гаранция, проекти и махане на пречките, за да могат те да се реализират.

Събуждате спящи пари, така ли?

Точно това правим. Камбанката звъни, вдигнете се, защото ако няма инвестиции ние не можем да създадем работни места, не можем да се борим с бедността, не можем да направим живота на хората по-добър в Европа.

Това са екстремни мерки. Сега като погледнете отстрани бюджета какво виждате – една млада европейска икономика пъргава и силна или една задъхваща се стара сила, която трепери за бъдещето?

Папата дойде в Европейския парламент (ЕП) и казва: Европа трябва да се събуди, трябва да се вдигне. Да ви кажа като го слушах, той много говори за това, че трябва да сме по-човечни, че трябва да мислим един за друг повече, Европа има много голяма сила. Това са образованите ни хора, добрата ни инфраструктура, това че ние сме най-голямата икономиката в света, но ние се застаряващ континент и ние през последните няколко години на кризата повече се вглеждаме в себе си и по-малко в това какво става в света. Светът върви много бързо. Промените са такива, че ако ние не се обърнем към тях, ако не се опитаме да ускорим малко реформите в Европа, скоростта, с която взимаме решения, ние тогава ще се окажем този континент, който живее добре, но посока е надолу, а ние искаме да живеем добре и посоката да е нагоре.

Да, но ако не се лъжа повечето страни, да не кажа почти всички в Европа, са със свръх дефицити. Толкова ли е страшно една страна да вземе дълг или е страшно да го вземе страна като България, на другите ще им се простят – по-богатите и по-големите?

Само по себе си да вземеш дълг не е страшно. Страшно е като толкова много се нагълташ с дълг, че вече ти е трудно да го обслужваш и почват пазарите да казват: а бе, дали ще издържат тези още една година, или две или три. Ние в България още не сме такова трагично положение.

Не сме се нагълтали още? 

Още не сме се нагълтали много, ама сме на път. Страшното за нас не е, че дефицитът ни е 3,7%, а че той се е утроил за една година. Ако искаме да ни дадат пространство, между другото, ние в ЕК се отнасяме към всички страни еднакво – няма големи, няма малки, няма богати, няма бедни. С един аршин мерим и то този аршин може да си над 3%, ако е ясно какво правиш, за да се върнеш отдолу под 3%. За България това означава да ги правим тези реформи, където толкова години ги говорим и не ги довършваме. Почваме ги, правим ги донякъде – клан, клан недоклан. Трябва да ги свършим.

А ще ги свършим ли? Вие, сега, като гледате новото правителство и въобще българската икономика, то какво трябва да прави – да харчи, да пести или да оцелява?

Според мен трябва не просто да оцелява, трябва да решава проблемите на хората и за да го постигне, трябва хем да харчи, хем да пести. Да обясня какво имам предвид…

Това е лесен отговор.

Това е, лесно се казва, трудно се прави. Трябва да и си ползваме европейските пари. Ние имаме догодина последен шанс да довършим програмите от предишния период. Това са 9 милиарда лева. И започваме програмите по новия период. Аз, между другото, днес дойдох в България с една много хубава новина – първата програма от новия период 2 милиарда лева тръгва от днес. Ако ние усвояваме тези пари, не ги харчим, а ги инвестираме в работни места, в социална политика, то тогава този ресурс може да направи за нас това, което той направи за Полша, да кажем – да ни вдигне, да сме по-конкурентноспособни. В същото време трябва да пестим. Реформите… Дефицитът прави тези реформи, които са свързани с бюджета много по-важни. Здравната реформа – да запушим здравната каса. Аз говорех преди няколко дни за здравната каса и без да искам казаха „каца“. То това, което го казах без да искам, си е и точно така и тя се е отворила, тече… Трябва да я запушим.

Да, без дъно е.

Без дъно е. Трябва пенсионната реформа да я довършим. Не е лесно, трябва да се общува с хората да им се обяснява защо тя е всъщност за тях, ако искат те да разчитат на добри старини. Трябва да направим административната реформа – да махнем пречките, да може бизнесът да инвестира. За мен най-голямата и най-важната си остава съдебната реформа. Защо? Защото без нея хората са се отчаяли. Те не вярват на държавата. За да се върне тази вяра в държавата, тази реформа трябва да върви. На сърцето ми като бивш професор, може да се каже и сегашен преподавател, е образователната реформа. Ние остаряваме. Всяко едно детенце, българче е все по-ценно. Ако ние не го образоваме да работи по-производително от двама души преди, няма как да си решаваме проблемите. Много ще му е трудно на правителството, много е лошо наследството му и тези година и половина, които минаха в политическа нестабилност, цената е висока, но да им пожелаем успех. Тук е един от министрите. Да се надяваме, че ще имат волята да направят това, което хората очакват от тях.

Казахте – най-важно е съдебната реформа, но ако гледате българската икономика отстрани, къде виждате най-големия й проблем на самата икономика?

Знаете ли, за мен най-големият проблем на нашата икономика е това, че ние сами се направихме в голяма степен страната на пропуснатите възможности. Ние влязохме в Европейския съюз. Той взе, че влезе в криза. В резултат на това зациклихме, не ни се обръща много внимание, подкарахме малко през просото и това, което бихме могли да постигнем като укрепване на институциите, като откриване на територия за бизнеса да работи в България, почнахме го, но не го докарахме докрай. И оттам икономиката се влачи на крак. Т.е. ако вие погледнете която и да е страна по света, която живее добре, която от бедна е станала богата, какво има там винаги – има институции, уважение към закона, образовани хора и добра инфраструктура. Трите неща трябва да ги имаме тук в България, за да можем да станем страната на усвоените възможности, на постигнатите цели.

Обаче, хубаво ли е икономика като българската да зависи от европейските фондове като наркоман от дрогата и когато рухнат фондовете, всичко рухва, когато ни ги спрат, край?

Фондовете са 4,5% от брутният национален продукт. Това не е малко, но е трудно да се каже, че икономиката ни зависи само на тези фондове. В момента зависи повече от тях, защото инвестициите не идват в България, пак да се върнем – 315 милиарда – трябва да се включим там, да направим инвестиционния климат по-добър. Според мен България трябва много сериозно да се захване да направи това, което направи Полша, това, което направиха Балтийските страни. Там фондовете са много важен стимул за икономиката. Те модернизират икономиката, но от тях се отприщва частни инвестиции, не се разчита само, само на тях. За мен най-ценни са тези инвестиции от европейските пари, които отиват в конкурентоспособност, малки и средни предприятия, образование, социални програми. Тези неща, които ни правят по-конкурентна страна, по-привлекателна страна, по-добро място за живеене за нашите хора, но и за привличане на инвестиции. И ако си обърнем мисленето в тази посока, което можем да го направим. Ние не виждам нещо да сме по-глупави, да кажем, от поляците или от латвийците. Можем да го направим, но за да го направим, ето, тук правителството трябва да запретне ръкави и да ви кажа нещо положително, защото ние винаги, като си говорим за България, правим-струваме, отиваме в това – „Леле колко е лошо, колко е тежко.“ Там, където в България местната власт си е на мястото, много хубави неща се случват. Ние имаме места в България – отивате там и казвате: „Брей тук всички работят, чисто е, европейските пари са усвоени, няма много крадене или няма въобще крадене.“ Това значи, че ние можем. Трябва да имаме дисциплината това, което можем на някои места, да го правим навсякъде. Даже аз ще бъде утре с Йорданка Фандъкова тук в София. Тя направи много хубави неща в София. Да се опитаме да направим тези бели лястовички да хвъркат по цялата територия, по цялото ни небе.

Аз накрая точно това исках да ви питам, защото вие досега в предишната комисия отговаряхте за кризите и сравняхте България със страни като Йемен, Мали, нали, такива по-бедни страни и затова бяхте оптимист. Сега обаче сравнявате България с големите икономики – Лондон, Париж, Берлин и си мислех дали не сте станали песимистка от това сравнение?

Сравняваме и с Букурещ и с Будапеща. Не е само с Лондон и Люксембург. Да ви кажа първо за старата, предишната ми работа – тя ме направи по-добър човек, тя ме накара да ценя какво ние имаме, че имаме мир, че нашите деца растат в среда, където водата е чиста, става за пиене, храната става за ядене, но и ме научи за следното нещо, че човек не си определя мястото в живота от това колко в момента е добре или зле, а за това каква му е перспективата – дали тя е нагоре или е надолу. Затова за нас е много важно да намерим този компас, който да обедини нацията, да вървим нагоре, да дадем на хората усещане, че вървим нагоре и напред. Не го ли направим и фондове да усвояваме, и реформи да правим, ние няма да можем като българи да се почувстваме силни, да се почувстваме уверени в себе си, да си повярваме, за да станат тези неща.

Източник: БНТ, "Панорама"