Разговор с последния победител от "София-Поетики" за писането, живота и избора да бъдем себе си

Дойде времето да се отървем от любимото клише за младите хора, които не четат - то загуби дори малкото останал смисъл в него при вида на препълнената с млади хора зала по време на представянето на дебютната поетична книга на Илиян Любомиров "Нощта е действие". Възможно е това име да не ви говори нищо, но ако някога сте влизали във "Фейсбук" е невъзможно да не знаете кой е Августин Господинов - артистичният псевдоним, зад който се крие последният победител в конкурса "София-Поетики". Защото цитатите му са навсякъде и се споделят постоянно от неговите над 10 000 последователи. А за да сме съвсем точни - последователки, защото Августин Господинов е новият любим поет на дамите.
Поетичната книга бързо се превърна в истинско събитие - тиражът й се изчерпа от книжарниците само за четири дни. След успеха на премиерата в столицата днес Августин Господинов тръгва на поетическо турне из страната. Първата среща с читатели ще бъде днес в Стара Загора, а след това поетичното турне продължава към Бургас, Варна, Русе и Велико Търново.

Ето какво разказа Илиян Любомиров пред Bulgariautre за писането, живота и избора да бъдем себе си.

- Няма как да не започнем с въпроса от къде идва псевдонимът Августин Господинов?

- От един разказ, писан през лятото на 2011-та, който започваше с: „Казвам се Августин Господинов и не харесвам името си. Превзето е и хората очакват от мен да мога да пиша стихове с това име или поне да мога да жонглирам, знам ли.”
Остана като псевдоним, когато през 2012-та с Георги Белоречки започнахме литературния проект Letters of flesh. Да жонглирам още не мога.

- А за кого пишеш? Коя е твоята муза?

- За себе си.

- С какво се занимаваш, освен с писане?

- Крада истории, обеци и младостта на жените.

- Винаги ли нощта е действие? Имаш ли самотни нощи?

- Най-хубавите си дни съм прекарал нощем. Сам.

- Коя е жената до теб?

- Мария.

- В колко часа ставаш сутрин? Как минава твоето начало на деня?

- Сутрин обикновено лягам, а когато се събудя тренирам, дочитам започнатата вечерта книга или допивам останалото в чашата.

- Чувстваш ли се успял, какъв е вкусът на славата? Промени ли се ти?

- Чувствам се пълноценен, защото думите, в които съм вложил душата си, вълнуват не само баба ми и съседките й. Продължавам да комуникирам с всички хора, които имат отношение към мен и творчеството ми напълно открито. Поръчал съм на най-добрата ми приятелка да ми плесне един зад врата, ако усети, че си вирвам носа, а тя има тежка ръка и внимавам.

- Как реагираш на критиките от литератураната гилдия. Ако бяха пред очите ти, какво би казал на своите критици?

- Ценя критиката, защото тепърва прохождам в писането на поезия и със сигурност имам какво да науча, но има съществена разлика между критика и критикарене и тя се състои в градивността на мненията. Уви, моите критици все не успявам да ги срещна очи в очи, защото са активни основно в интернет.

- Перфектната жена за теб?

-Непознатата.

- Получавал ли си неприлични предложения?

-Никога.

- А след "Нощта е действие" накъде?

- Успехът на "Нощта е действие" ще ми позволи занапред да правя дори още по-малко компромиси с писането си, така че следващата ми книга ще е още по-хард и по-аз. Мисля да погледна отново към късите разкази.

Илиян Любомиров е роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди от фестивалите „София: Поетики” и „Alter Native” в Пловдив. Негови стихотворения са публикувани в списание „Страница”, „Литературен вестник”, „Открита литература”, Liternet, Klaxon Press, Journal и дуги. Понастоящем живее, пише и работи в Берлин. „Нощта е действие” е дебютната му книга.

Ако сте от шепата хора, които все още не са се докоснали до поезията му, даваме ви шанса да се насладите на два негови стиха - един отдавна любим на верните му почитатели и един съвсем нов.

От първата му поетическа книга "Нощта е действие" -

в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика
да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала
Илиян Любомиров, "Нощта е действие"

***

5НЕ
не е защото си добра
имаш прекрасна граматика
израснала си с европейско кино
и разбираш от циганска музика
обичаш котки не мразиш кучета
плачеш само на точна дата
имаш касетки на Нирвана
но никакви белези на китките
само синини с история
която мълчи
не е и защото си по-умна
от мен но никога не го показваш
пред другите и защото харесвам
косата ти не е нито грима ти
нито тези ужасни обувки
от първата ни среща
нито истеричния ти смях
заради който съседката тропа
с метла по радиатора вечер
наистина не знам защо
май наистина те обичам