Интервю на Диана Чепишева с говорителя на настоящата ЕК Марк Грей

Понеделник е първият работен ден на новата Европейска комисия. Едно от горещите досиета, което ѝ оставя старата, е т. нар. "Механизъм за сътрудничество и проверка” за правосъдието и вътрешните работи в България и Румъния. Относно досегашната работа по механизма, говорителят на настоящата ЕК Марк Грей сподели за предаването "Неделя 150" по "Хоризонт"

Темата включваше невероятно много политика и много технически въпроси и, според мен, великолепно представяше нещо, което само Комисията може да направи - да даде техническа експертиза със силно политическо измерение. Имах привилегията да работя за човек, който силно вярваше, че е безкрайно важно това, което навремето беше „останалата част на Европа”, да се присъедини политически към един общ континент. Затова за мен беше лесно да си върша работата - във всеки момент знаех какво мисли председателят. Знаех, че той е абсолютно решен България и Румъния наистина да бъдат част от ЕС. Както каза и самият Барозу на прощалната си пресконференция – нека си представим само за минута какво би станало, къде биха били тези страни, ако през 2007-а не бяха се присъединили? Той продължава да вярва, че това решение е било правилно, аз също. Разбира се – с условието да свършат определена допълнителна работа.

Когато е бил въведен мониторинговият механизъм Комисията не е очаквала че още ще действа и в края на 2014-а без перспектива да отпадне скоро, призна Грей:

Не мисля, че през 2006-а някой е гледал на мониторинга като на нещо, което ще е все още тук 8 години по-късно. Предпазните клаузи неслучайно бяха заложени за срок от 3 години след присъединяването. Но, положението е такова, каквото е. Нямам съмнения, че новата Комисия, както и досегашната, ще работи справедливо и открито и с България, и с Румъния, за да се постигнат нужните резултати.

Запитан дали вижда слабости в самия  механизъм, или вярва, че липсата на достатъчно резултати в България се дължи най-вече на системни слабости и липса на политическа воля и решителност, грей сподели:

Мисля, че историята ще покаже, че комисията, нейният председател и всички комисари поддържаха много ясна и последователна линия през цялото време. Тя не се е променяла според това с коя партия или с кое правителство работим в момента, и винаги е била: „ Ние ще направим всичко, за да ви помогнем, но няма как ние, в Брюксел, да свършим работата”. Краят на механизма може да дойде само като резултат от това, че властите са спазили поетите ангажименти.

Не е вярно, че докладите са били по-малко критични, когато страната ни е имала дясно правителство, и че Комисията е била отстъпчива към Бойко Борисов, изтъкна говорителят:

Това е коментар, който чувам доста редовно. Интересното е, че той не се появи по времето на тези правителства, от които идва. Мога да ви уверя, че комисията, президента, комисарите, и аз лично, сме били обект на еднакви критики, когато различни правителства, от различни партии, са били на власт. От 2007-а година насам правителствата се сменяха, но ние винаги бяхме критикувани: че сме твърде строги, че не сме отчели достатъчно от постигнатото. След близо 10 години работа с Барозу мога да ви уверя, че той винаги е бил верен на принципа, че трябва да остане независим в този процес. Като човек, който е участвал отвътре във всички тези процеси, мога да кажа, че нито веднъж не съм видял партийно фаворизиране при изготвянето на докладите.

На въпрос дали ЕК чувства неудобство  заради „страничните щети”, който нанесоха оценките в механизма за наблюдение – и на европейската репутация на България и Румъния, и на плановете им да влязат в Шенгенското пространство, грей каза:

Комисията направи всичко, което  можеше. Водим този разговор в последния ден от мандата ѝ, а през миналата нощ успяхме да постигнем споразумение между Русия и Украйна за доставките на газ, и то ми напомни за преди години, когато пак работехме денонощно за подобно споразумение. Една от главните ни цели тогава беше хората в България да не останат на студено посред зима. Но – да, трябва да приемем, че в някои столици това, което те наричат „умора от разширяването”, доведе до проблеми, свързани с мониторинга и с Шенген. Въпросът защо определени столици свързват двете неща, трябва да бъде зададен към тях. 

Грей коментира и дали обсъждано ли е България и Румъния да бъдат разделени в по-нататъшния мониторинг,

Съдържанието на следващият  доклад по механизма ще бъде определено от следващата комисия. Това, което аз мога да кажа днес, е че ако погледнете пак последните ни доклади, от януари - там видяхме различни констатации и различни заключения за двете страни. Справедливо е да добавя, че от публикуването им досега нищо не показва, че тенденцията се е променила. Все още не сме в началото на следващата година, когато ще са следващите доклади, предстои в България и Румъния да бъдат взети важни решения, и новата комисия тепърва да ги оцени. Не е редно да ги предопределям, но мисля, че тенденцията, която видяхме, ясно се очерта през последната година – сега остава да видим какво ще се случи до края й.

Иначе – мога, донякъде, да сравня представянето на мониторинга с планина.  Властите може би понякога имаха усещането, че непрекъснато я изкачват, и щом стигат до върха й, виждат друга планина. Работейки с журналисти, аз пък имах чувството, че веднага, щом стигна върха, трябва да тичам надолу, и после – пак нагоре, към следващия. Имаше някои натрапчиви идеи и някои въпроси, които ми се задаваха безкрай – например „на коя дата ще бъде публикуван доклада”, или „колко страници е” - и така дори аз самият понякога губех фокус върху съдържанието. Пожелавам на моя приемник, който и да е той, голямо количество късмет. България има много талантливи, независими и компетентни журналисти, особено тук, в Брюксел. Това, което е ключово занапред, е такъв тип компетентност, независимост и свобода: не просто да се следваш линия – а да проучваш нещата, да установяваш фактите, и едва тогава да правиш репортажа си.

Източник: БНР